Решение № 10869 от 23.10.2024, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10869

Варна, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20247050700041 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от „Варненска строителна корпорация“ ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ А. Б. Р., чрез адв. Б. Р. срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000323002530-091-001/25.09.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 262/13.12.2023 г. на Директор на дирекция „ОДОП“ – Варна, с който са установени следните задължения: данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди: м.04.2020 г., м.07.2020 г., м.08.2020 г., м.09.2020 г., м.10.2020 г. и м.11.2020 г. в общ размер 265340,51 лева – главница и 85759,59 лева – лихва; корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2020 г. в размер на 71644,56 лева – главница и 21192,41 лева – лихва.

Жалбоподателят е изложил следните доводи за незаконосъобразност на РА: не са изискани от Служба по вписванията сделките с лицата посочени в т.2.1.1 от РД от 04.09.2023 г. Следвало е да се установи какви са сделките. По тези сделки няма постъпили суми, поради което няма приход за дружеството. Относно констатациите по т.2.1.2 и сделките във фактури описани на стр.5 от РД от 04.09.2023 г. посочва, че тези фактури не обективират действително реализирани сделки. Те не са включени в счетоводството на дружеството и не са част от бартерна сделка по обезщетението на собствениците, по тях не са извършвани плащания. Те са издадени преди регистрацията на дружеството по ЗДДС /30.12.2019 г./. Не е изискана информация от получателите по фактурите за потвърждаване на посоченото. С тези съображение намира РА за незаконосъобразен и е направено искане да бъде отменен изцяло.

Ответник – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител - юрисконсулт, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Счита, че заключението на съдебно – счетоводната експертиза не следва да се кредитира, защото не се основава на доказателства, които са събрани и посочени по делото. Вещото лице се основава на данни, които са въведени в оборотната ведомост за друг данъчен период, след приключване на ревизионното производство и след изчерпване на възможността относно представяне на относимите доказателства. Счита, че данъчната основа е правилно определена и дължимия данък, като поддържа уточнението направено в писмена молба по делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение определено според материалния интерес по спора.

Съдът прави следните фактически установявания и правни изводи:

І. По допустимостта на жалбата:

Препис от решението на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е връчен на жалбоподателя на 13.12.2023 г. Срокът за обжалване е бил до 27.12.2023 г., неприсъствен ден, тъй като е официален празник, съгласно чл.154, ал.1 и 2 от КТ, поради което на основание чл.60, ал.6 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК срока за оспорване е бил до 28.12.2023 г. Жалбата е подадена на 28.12.2023 г. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна.

II. По процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Със Заповед №Д-150/01.02.2022 г. издадена от ид директор на ТД на НАП - Варна са определени органите, които да издават заповедите за възлагане на ревизии, сред които е С. С. А. – началник сектор „Ревизии“ /компакт диск – л. 8 делото/. Със Заповед № 606/29.10.2021 г. на изпълнителния директор на НАП е наредено считано от 28.10.2021 г. М. М. да изпълнява длъжността директор на ТД НАП – Варна за срок до назначаване на титуляр на длъжността, но не за повече от шест месеца, поради което в предела на възложената компетентност М. е издал Заповед №Д-150/01.02.2022 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000323002530-020-001/28.04.2023 г. от С. А. – началник Сектор „Ревизии“, която е имала компетентност да издаде посочената заповед. Възложено е ревизията да се извърши от Б. Б. – ръководител на ревизията и Т. Н. – гл. инспектор по приходите, което е в съответствие с чл.112 и чл.113 ДОПК, определено е ревизията да обхване задължения за корпоративен данък от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г., ДДС от 30.12.2019 г. до 31.12.2020 г., определен е срок за извършване на ревизията три месеца. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 10.05.2023 г. Със заповед за изменение на ЗВР№ Р-03000323002530-020-002/28.07.2023 г. издадена от Н. Б., компетентен орган съобразно Заповед № Д-150/01.02.2022 г. на ид директор на ТД НАП – Варна е продължен срокът на ревизията до 10.10.2023 г. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 28.07.2023 г. Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. Срокът за извършване на ревизията е бил до 10.10.2023 г. На основание чл.117, ал.1 от ДОПК, в 14 – дневен срок следва да се изготви ревизионен доклад. Срокът за издаване на РД е бил до 24.10.2023 г. В предвидения срок е издаден процесния РД на 04.09.2022 г. Връчен е на жалбоподателя на 04.09.2023 г. Не е подадено възражение срещу РД. Срока за издаване на РА е бил до 28.09.2023 г. В срок и съобразно чл.119, ал.2, вр.ал.1 от ДОПК, е издаден обжалвания РА на 25.09.2023 г. от Н. И. Б. - началник сектор „Ревизии“, възложила ревизията и Б. Б. – главен инспектор по приходите в сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна, ръководител на ревизията. РА е връчен на 26.09.2023 г. на жалбоподателя. Подадена е жалба срещу РА на 10.10.2023 г., в резултат на административното обжалване на РА, по реда на чл.117 и сл. от ДОПК, директорът на Дирекция “ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК се е произнесъл с Решение №262/13.12.2023 г., с което е потвърдил РА изцяло.

Чрез представени от ответника електронен носител (1 бр. компактдиск), възпроизведен в съдебно заседание и приет към доказателствата по делото в същото съдебно заседание и представени отчети за автоматизирана проверка за валидиране на електронните подписи, е установено че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от лица, които са имали валиден електронен подпис – чл.25, ал.1 от ЗЕДЕУУ.

От установеното следва, че са спазени процесуалните правила.

ІІІ. По приложението на материалния закон.

До 23.02.2023 г. ревизираното дружество е било дружество с ограничена отговорност, след посочената дата правната му форма е еднолично дружество с ограничена отговорност. „Варненска строителна корпорация“ ЕООД е регистрирано лице по ЗДДС на 30.12.2019 г. През ревизирания период /по ЗКПО 2019-2020 г. и по ЗДДС 30.12.2019 г. – 21.12.2020 г./ е извършена дейност – изграждане на сграда в [населено място], [жк], продажба на вещни права на строеж на обособени части от сграда, продажба на идеални части от поземлен имот, прилежащ към изградените обекти и продажба на услуги.

По ЗДДС:

1. С Нотариален акт за учредяване право на строеж рег. № 33605/11.12.2019 г., № 20, том ХСІІІ, дело 20376/2019 г. СВ-Варна /л.226-250 адм. пр./, Ж. Н. К., К. Б. К., З. Б. Х. и „ЧАЙКА ПРО“ ЕООД, като съсобственици на ПИ с ид. ***, [населено място], [жк], с площ 1250 кв. са учредили безсрочно вещно право на строеж върху посочения ПИ в полза на „Варненска строителна компания“ ООД и „Варненска строителна корпорация“ представлявани от А. Р.. Учредено е право на строеж на „Варненска строителна компания“ ООД за следните обекти: подземно паркомясто № 19 и 12, стоматологичен кабинет №2 и ателие №1 и на „Варненска строителна корпорация“ ООД представлявано от А. Р. са учредени безсрочни вещни права на строеж върху горепосочения ПИ със следните обекти: гаражи, подземни паркоместа, стоматологичен кабинет и апартаменти, описани в нотариалния акт. Двете дружества са се задължили да осъществят изцяло за своя сметка проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация с разрешение за ползване на цялата сграда, да построят сградата със свои средства, труд и материали, включително и обектите, описани в раздел ІІІ от нотариалния акт, съобразно Предварителен договор за прехвърляне правото на собственост срещу задължение за проектиране и строителство от 30.11.2016 г. и Анекс от 11.12.2019 г. и да предадат на собствениците обектите, за които са си запазили и взаимно са учредили право на строеж раздал ІІІ.

С нот. акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за строителство вх. № 34478/17.12.2019 г., акт 130, том ХСІ, дело № 20933/2019 г. СВ-Варна /л. 223-225/ Ж. Н. К., К. Б. К., З. Б. Х. и „ЧАЙКА ПРО“ ЕООД прехвърлят на „Варненска строителна корпорация“ ООД собствените си 629,73 кв. м ид. ч. от [ПИ] срещу задължението „Варненска строителна корпорация“ ООД да осъществи изцяло и за своя сметка проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация с разрешение за ползване на цялата сграда, предвидена за изграждане в имота на основание Разрешение за строеж №2/15.01.2018 г. на гл. арх. на Община Варна.

Разрешение за ползване № СТ-05-548/17.07.2020 г. е издадено от началник на ДНСК, с което е въведен в експлоатация строеж: жилищна сграда в УПИ І-157 „за жилищно строителство и търговия“ с ид. ***, кв. 20, по плана на ок Чайка, [населено място] /л. 220-221 адм. пр./.

От жалбоподателят е представена справка за площообразуване за сграда в [жк] /л.158, 153, 151 адм. пр./, от която се установява, че той оценява стойността на СМР на обособените обекти в сградата за 1 [жк], които ще бъдат получени като обезщетение от прехвърлителите на правото на строеж и идеални части от имота.

Във връзка с обектите, жалбоподателят е издал на собствениците учредители фактури преди регистрация по ЗДДС /30.12.2019 г./ съобразно площта на обособените обекти, които ще получат като обезщетение – 7 /седем/ фактури от № ********** до № ********** от 11.12.2019 г. /л.144 -150 адм. пр./ на Ж. Н. К., К. Б. К., З. Б. Х. и „ЧАЙКА ПРО“ ЕООД на обща стойност 1568978,18 лв.

В Искане за представяне на документи и писмени обяснения от 05.05.2023 г. /л.333 адм. пр./, връчено на жалбоподателя на 10.05.2023 г. е изискано от органите по приходите представяне на доказателства относно себестойността на всички строителни обекти и етапа на завършеност, на които дружеството е изпълнител /инвеститор през периода 2019 – 2020 г., но в отговор /л. 325 адм. пр./ такива не са представени.

Относно тези установявания органите по приходите са приели, че на основание чл.25, ал.8 от ЗДДС, данъка за полученото авансово плащане по чл.130, ал.3 от ЗДДС е изискуем към 17.07.2020 г. и е в размер [рег. номер],36 лева. Ответникът в молба от 20.02.2024 г /л.34 от делото/ е посочил математическото изчисляване на сумата. Дължимият косвен данък е определен по реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС, изчислен по формулата на чл. 53, ал.2 от ППЗДДС. При договаряне на доставката не е посочено, че данъкът се дължи отделно, поради което той е включен в договорената цена, на основание чл. 67, ал.2 от ЗДДС и първо е установена данъчната основа 1568978,18:1,2 =1307481,82 лева. Данъчната основа е умножена с ДДС ставката 1307481,82 х 20%=261496,36 лева – дължим ДДС.

В случая е налице замяна - продажба (учредяване) право на строеж и прехвърляне на идеални части от ПИ, срещу строеж на обекти в жилищна сграда. Сделката е оформена с посочените нотариални актове. На основание чл. 6, ал.1, вр. чл. 5, ал.1 ЗДДС правото на строеж е доставка на стока. Срещу учредяване на право на строеж се предоставя строителна услуга от жалбоподателя и приложение намира разпоредбата на чл. 130, ал.1-4 от ЗДДС. Към момента на учредяване на правото на строеж е издадено разрешение за строеж № 2/15.01.2018 г. на гл. арх. на Община Варна /л.314 адм. пр./ и същото е посочено в гореописаните два нотариални акта. На основание чл. 45, ал.2 от ЗДДС, учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка по ал. 1 до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж. Следва, че процесните доставки за услуги не са освободени, т.е. те са облагаеми.