Определение № 91 от 05.03.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. Смолян, 05.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20245400500060 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК във вр. с чл. 83 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по повод на подадена частна жалба с вх. № 371/30.01.2024 г. от С. М.

К., представлявана от адв.Е. И. против Определение № 27/16.01.2024 г., постановено по гр. д. № 468/2023 г. по описа на РС- Девин, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване като на ищец по гр. д. № 468/2023 г. от задължение за заплащане на ДТ по подадена искова молба против ответниците „И. А. М.“АД, ЕИК ******** и „Ф. Б.“ЕИК ********. поради

Направено е оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение неговата незаконосъобразност и се иска съдът да го отмени. Според жалбоподателката не е налице правилна преценка на решаващия районен съд за социалния статус на жалбоподателката, получавания от нея доход, фактът, че отглежда две деца и получаваните от нея детски надбавки не са средства за заплащане дължими държавни такси, както и множество дела, по които трябва да заплати държавни такси, възлизащи на над 5 000 лева, по които ще следва да заплати и депозити за вещи лица за съдебно счетоводни експертизи, които ще надхвърлят сумите дължими за държавни такси. Направено е твърдение за препятствие достъпа до правосъдие, което според жалбоподателката на практика е отказ от правосъдие.

Позовава се практика обективирана в редица решения на ВКС - определение № 290 от 13.06.2016г. по ч.т.д. № 66/2016г. на ВКС, ТК, II т.о.; определение № 206 от 17.05.2013г. по гр.д. № 2434/2013г. на ВКС, ГК, II т.о.; определение № 318 от 12.07.2012г. по гр.д. № 293/2012г. на ВКС, ГК, II т.о., определение № 612 от 12.08.2012г. по ч.т.д. № 1

564/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 686 от 12.12.2014г. по ч.гр.д. № 7091/2014г. на ВКС, ГК, I т.о. и определение № 567 от 29.10.2009Г. по ч.гр.д. № 547/2009г. на ВКС, ГК, III т.о., където е прието, че при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 ТПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законово установеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й.

Направено е искане въззивният съд да изиска описаните в жалбата справки за установяване невъзможността на ищцата да заплати дължимите по производството държавни такси.

Смолянският окръжен съд, след като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изнесените оплаквания в жалбата, намира за установено следното:

В производство пред първоинстанционният съд С. М. К. е предявила в обективно и субективно съединение искове срещу „И. А. М.“АД, ЕИК ******** представлявано от управителя С. К. и „Ф. Б.“ЕООД ЕИК ********, за прогласяване нищожността на договор за паричен заем №****** от 29.08.2022година за сумата 600 лева, сключен с първия ответник, като противоречащ на императивните изисквания на Закона задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, както и нищожността на акцесорния договор за предоставяне гаранция №****** от

29.08.2022година, сключен чрез „И. А. М.“АД с „Ф. Б.“ЕООД, като лишен от правно основание, уговорен неравноправно, в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и не е породил правни последици, като обезпечаващ нищожна правна сделка.

Цената на първия установителен иск е сума в размер - 658.06лева, 50 лева цена на първия осъдителен иск, цена на втория установителен иск - 290.94лева и 50 лева цена на втория осъдителен иск.

Направено е искане съдът да прогласи спрямо „И. А. М.“АД на договор за паричен заем №****** от 29.08.2022година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, както и да върне сумата от 50.00лева – платена възнаградителна лихва по договора за кредит в периода от 29.08.2022година до 30.11.2023година поради нищожност на договора за кредит,ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Направено е и искане да бъде прогласена нищожността на акцесорния договор за предоставяне на гаранция №****** от 22.08.2022година спрямо „Ф. Б.“ЕООД като лишен от правно основание уговорен неравноправно, в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и не е породил 2 правни последици, като обезпечаващ нищожна правна сделка, както ида бъде осъден да върне сумата от 50.00лева– платено възнаграждение за гаранция по договор за гаранция, получена в периода от 29.08.2022година до 30.11.2023година, поради нищожността на договор за предоставяне поръчителство, ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С разпореждане №906 от 15.12.2023година, постановено по гр.д.№468/2023година районен съд е оставил без движение исковата молба и разпоредил на ищцовата страна в едноседмичен срок от съобщението да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл.128 т.2 ГПК, като предостави документ за внесена държавна такса за всеки от исковете 4% от цената на иска, но не по-малко от 50 лева, с указване последиците от неизпълнение.

Съобщението е получено от адресата на 10.01.2023година и с молба на С. К. вх.№ 105/12.01.2024година, чрез пълномощника адв.Е. И. е поискано съдът да освободи ищцата от внасяне на държавна такса, поради и невъзможност да заплати определената сума. Към молбата е приложена декларация за семейно и материално положение, от която е видно,че молителката е четиричленно семейство, с две деца съответно на 18 години и 16 години и съпруг. Декларирала е трудово възнаграждение в размер на 1000лева, 110лева детски надбавки и МПС Р. м. произв.2004 година. С молбата е поискано съдът да направи справки за всички образувани в ДРС граждански дела и размера на дължимите суми за държавна такса, след което съдът извърши преценка за финансовата възможност да заплати държавна такса.

При така установеното от фактическа страна, настоящата съдебна инстанция достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законово установения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд за да постанови своя акт е приел, че от приложените с доказателства към молбата- декларация и трудов договор не може да се изведе изведат основания за освобождаване по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК.

В конкретният казус, настоящата инстанция изцяло споделя изложените съображения относно неоснователност на молбата.

С разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК законодателят предоставя възможност по искане на страната, съдът да освободи същата от заплащане на държавна такса. Същото е привилегия, която се предоставя в случай, че страната се намира в доказана невъзможност да поеме разходите около воденото производство.

В трайната си съдебна практика, ВКС приема, че при преценката на имущественото състояние на страната се вземат предвид действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа; доходите, които може да 3 бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и правата върху секвестируемите вещи и дялови участия и други имуществени права. В този смисъл е Определение № 553 от 01.10.2020 г. по ч. гр. д. № 448/10 г. на ВКС, ІV г. о.

Преценката за наличие на основание по чл. 83 ал. 2 от ГПК е винаги конкретна и следва да се съобрази с посочените в т. 1- 6 от ГПК законови критерии, като вземе предвид всички други обстоятелства в тази връзка.

В случая от представения трудов договор на ищцата се установява, че получава трудово месечно възнаграждение в размер на 1000 лв.

При направена служебна справка съдът констатира, че съпругът на частната жалбоподателка Р. Р. К., с ЕГН ********** е трудово ангажиран към работодател Н. ** АД гр. Д., на длъжност монтьор текстилно оборудване и тъй като не е деклариран дохода на съпруга, се налага извод, че същия получава поне минимално трудово възнаграждение, което понастоящем е 933 лева. Установено е също така, че семейството на жалбоподателката се състои от две деца, пълнолетна дъщеря и 17 годишен син.

Съгласно изисканата от Девински районен съд справка вх.№520 от 09.02.2024година по ел.поща на Смолянския окръжен съд за всички заведени от и срещу жалбоподателката граждански дела, както и вписан размера на дължимите държавни такси, от която е видно, че освен проверяваното гражданско дело №468/2023година в Девински районен съд са заведени още 23 граждански дела, по шест от тях е внесена държавна такса, а по останалите се дължат посочените суми, както и по гр.д.№480/2023година е постъпила молба за прекратяване производството поради постигнато споразумение. По делата, по които се дължи държавна такса съответно дължими 50 лева или сто лева е видно, че същата е внесена. Има образувани дела с дължима държавна такса дела съответно за суми от 200 лева, 293 лева, 393.36 лева, 322.40лева, 415лева и други суми.

Установените факти относно материалното състояние на ищцата- жалбоподател в случая обуславя извод за възможността на същата да заплати определения й размер на дължима държавна такса за първоинстанционното производство. Полученият заем от ищцата по процесния договор е в размер на 600 лева, поради което таксата, която ищцата следва да заплати не е прекомерна и не я поставя в невъзможност да я заплати, поради което съдът счита, че не са налице основания за освобождаването й от задължението за заплащане на държавна такса по исковото производство. Действително внасянето на тази сума би могло да й създаде временно затруднение, но не е трайно такова, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 83 ал. 2 от ГПК.

Освен това следва да бъде отбелязано, че нищожността на две клаузи от един и същ договор за потребителски кредит не представляват отделни искове с оглед изчисляването на дължимата държавна такса.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че отказа да бъде освободена ищцата от заплащане на ДТ е е отказ от правосъдие. Възможността по чл. 83 ал. 2 от ГПК цели да осигури достъп до правосъдие за лица, които наистина са в невъзможност да 4 заплатят ДТ и да защитят правата си – без доходи или с съвсем минимални такива, с недобро здравословно състояние или в невъзможност да полагат труд и да реализират доходи, в напреднала възраст и без имущество.

Преценката за невъзможността за заплащане на държавна такса е конкретна и от факта, че са заведени пред районен съд множество дела (24) не обосновава и извод за наличие основания за освобождаване на ищцата от държавна такса.

При тези данни, съдът намира, обжалвания съдебен акт е законосъобразно определен и следва да бъде потвърден, а подадената жалба, като неоснователна да се остави без уважение.

На практика от страна на жалбоподателката указанията за оставяне на въззивната жалба без движение следва да се изпълнят след влизане в сила на настоящото определение.

Въз основа на всичко гореизложено и на основание чл. 278

Смолянският окръжен съд в настоящия си състав ал. 1 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 27 от 16.01.2024 г., постановено по гр.д.