Разпореждане № 162053 от 07.11.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 162053 гр. София, 07.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №

20241110153213 по описа за 2024 година

РАЗПОРЕДИ:

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№

07.11.2024 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На седми ноември две хиляди двадесет и четвърта година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С. като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова гражданско дело № 53213 по описа за 2024 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено от „...........” ЕАД, с ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„............, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Р. Х. Р., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.

1

„........., за сумата от 3 254,49 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 7001191527 от 14.04.2020 г., сключен между „........“ ЕАД и Р. Х. Р., и договор за цесия от 30.11.2022 г., сключен между „........“ ЕАД и „...........” ЕАД, сумата от 2 772,84 лв. - договорна лихва за периода от 10.06.2021 г. до 15.11.2024 г., сумата от 1 115,07 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.06.2021 г. до 29.08.2024 г., със законната лихва върху главницата от 30.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 07.11.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 3 254,49 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 7001191527 от 14.04.2020 г., сключен между „........“ ЕАД и Р. Х. Р., и договор за цесия от 30.11.2022 г., сключен между „........“ ЕАД и „...........” ЕАД, сумата от 2 772,84 лв. договорна лихва за периода от 10.06.2021 г. до 15.11.2024 г., със законната лихва върху главницата от 30.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 162,74 лв.

По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 1 115,07 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.06.2021 г. до 29.08.2024 г., съдът намира следното:

В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.

Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за потребителски кредит 14.04.2020 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.

Претенцията за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на вземането без наличие на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия, съдът намира, че е в противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.

2

Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на „...........” ЕАД, с ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „............, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., против Р. Х. Р., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „........., за сумата от 1 115,07 лв. /хиляда сто и петнадесет лева и седем стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 11.06.2021 г. до 29.08.2024 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3