Решение № 19108 от 21.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19108 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110167882 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ..... твърди, че ответникът С. П. З. е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по отношение на топлоснабден имот, находящ се в г...., фризьоро-козметичен център, с аб. № ..... Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Сочи, че въпреки отправените покани ответникът не е сключил писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и като е ползвал такава през исковия период се е обогатил за сметка на ищеца. Твърди, че съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от продавача фактура, поради което претендира сумите, с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 1 913,42 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 337,59 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 06.04.2022 г.; 27,47 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., както и 5,87 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 06.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.04.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. П. З., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.

6 ГПК особен представител – адв. Д. П., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че липсва сключен договор между него и ищеца с предмет: продажба и доставка на топлинна енергия, позовавайки се на извършено от негова страна признание в исковата молба. Сочи, че липсва подадено заявление за присъединяване към 1 топлопреносната мрежа на ..... от страна на ответника. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца фактури, тъй като са едностранно съставени и не са равнозначни на сключен договор. Оспорва законосъобразното откриване на партида на името на ответника, доколкото ищецът не представя доказателства в тази насока – заявление, молба и др., поради което оспорва да е станал негов абонат. В тази връзка посочва, че дори да е доставяна топлинна енергия до процесния имот, предвид липсата на облигационно правоотношение нейната стойност следва да се претендира на извъндоговорно основание, а не на договорно такова. Оспорва присъединяването на сградата към топлофикационната мрежа на ...... Оспорва наличието на валидно сключен договор между сградата – етажната собственост и ...., тъй като липсва представителна власт на лицата, които са го подписали от нейно име. Сочи, че не се доказва да са спазени изискванията за кворум и мнозинство при провеждане на общото събрание, поради което взетото на него решение за сключване на договор за извършване на услуга за топлинно счетоводство е нищожно. Оспорва относимостта на представените списъци към протокола от общото събранието, тъй като не става ясно дали касаят именно взетото на него решение. Оспорва фактическото доставяне на топлинна енергия по време на исковия период, с оглед на което за ответника не е възникнало насрещно задължение за заплащане на стойността на същата. Навежда довод за нищожност на договора от 25.06.2002 г., тъй като не отговаря на установените в чл. 149б, ал. 1 ЗУЕС изисквания за неговото съдържание. Оспорва поставянето на ответника в забава по отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като не са представени доказателства за отправена до него покана. Прави възражение за изтекла погасителна давност. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца .... изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковете предполага установяване от страна на ищеца наличието на следните предпоставки: обедняването си – количеството и цената на реално доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия, спестявайки разходите за заплащане на стойността на същата, както и връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от ..... на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. Най-напред, по делото е 2 представено извлечение за дължими суми за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за обект на адрес: г...., фризьоро-козметичен център, с аб. № .... и титуляр на партидата – С. П.

З. (л. 33 от делото). На следващо място, от представения нотариален акт № 146, том I, нот. дело № 100/2006 г. (л. 48-50 от делото), който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно собствеността върху описания в него имот, се установява, че считано от 26.05.2006 г. ответникът С. П. З. е придобил заедно със съпругата си В. А. З.а нежилищен обект – фризьоро – козметичен център, находящ се в гр. София, р-н „Оборище“, на партерния етаж на жилищна сграда на ...., ведно с принадлежащите му 2,312 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, като по делото няма данни същият да е бил предмет на последваща прехвърлителна сделка, или да са се осъществили други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което съдът прави извод, че посочените лица са били негови собственици и в рамките на исковия период – от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. още повече, че този факт изобщо не се оспорва от страна на ответника С. З.. На следващо място, видно от официалното удостоверяване от страна на нотариуса, съставил нотариален акт № 146, том I, нот. дело № 100/2006 г., към момента на осъществяване на придобивната сделка от 26.05.2006 г. купувачите по нея З.и са били съпрузи, поради което същият е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност, а това означава, че на основание чл. 32 СК те следва да отговарят солидарно за задълженията във връзка с ползването му. В същото време от страна на ответника не се навеждат твърдения да е сключил писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди с ищеца, поради което съдът приема, че в рамките на исковия период такъв не е бил налице. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия. Като не я заплатил ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.

Именно в този смисъл са и фактическите твърдения на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, който изрично се позовава на липсата на сключен договор с ответника и наличието на неоснователно обогатяване от негова страна, като по делото няма данни други лица, освен ответника З. и съпругата му, също да са имали достъп до процесния имот в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., поради което съдът прави извод, че в рамките на същия фактически той е ползван именно от тях. Действително ответник по делото е само С.

З., доколкото съпругата му не е оспорила заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.05.2022 г., поради което по отношение на нея същата е влязла в законна сила, но с оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 32 СК съдът приема, че същият се явява задължено лице да отговаря за процесните вземания изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 16.09.2002 г., списък към него и договор № 4024 от 23.09.2002 г. (л. 34-38 от делото), индивидуалните справки и протоколи за отчет с посочено в тях като потребител лице – ответникът С. З. (л. 127-130 от делото), както и с оглед изложеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач – .....

Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба възражение, че договорът между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение няма обвързващо действие, тъй като не е спазено необходимото мнозинство за взимане на 3 решение за неговото сключване и срокът му е изтекъл. Представеният в заверен препис списък на етажните собственици (л. 37-38 от делото) е подписан от тях, като ответникът З. нито твърди, нито доказва решението на общото събрание да е било атакувано по реда на ПУРНЕС (отм., но действащ към момента на вземане на решението). Ето защо, съдът намира, че това решение обвързва всички етажни собственици, вкл. и ответника предвид установеното титулярство на право на собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост през исковия период. В случая, касае се за сделка – решение на общност от субекти – етажни собственици, което е взето на проведено общо събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения имат действие по отношение на всички субекти в общността, вкл. и ответницата. Нещо повече, по делото се установява, че за процесния период услугата дялово разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвала именно от третото лице – помагач ...., като видно от приетите и неоспорени документи за връчване на изравнителни сметки и формуляр за отчет, страните са изпълнявали поетите по договора задължения, като потребителите са допускали представителите на третото лице – помагач за отчитане до адреса, с което фактически са потвърдили обвързаността си от договора за топлинно счетоводство и след изтичане на уговорения в него срок.