Определение № 118 от 08.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 118 гр. Варна, 08.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. С.

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500049 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от процесуалния представител на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ срещу определение № 260027/17.11.2023 г. постановено по гр. д. № 488/2020 г. на Окръжен съд – Шумен, с което е допълнено протоколно определение от 10.10.2023 г. и са присъдени разноски съразмерно с прекратеното част от производството. Изразено е становище, че присъдените разноски и адвокатско възнаграждение са прекомерни предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия. Искането е дължимото адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано до размера от по 800 лева за оказаната адвокатска помощ и съдействие за всеки един от ответниците.

В подадени писмен отговори в срока по чл.275, ал.1 ГПК са изразени становища за недопустимост, евентуално за неоснователност на искането да бъде намалени присъдените адвокатски възнаграждения по изложените в същият съображения.

Претендират се разноски и възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Предмет на исковото производство са били претенции за отнемане в полза на държавата 1) на осн. чл. 146 вр. чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ от М. М. П. л. а. марка „Тойота“, модел „Рунер“ с пазарна стойност към момента на предявяване на иска 5 500 лева; 2) сумата от 1000 лева, представляваща равностойността на придобити дружествени дялове в „Мариосан“ ЕООД, ЕИК 203851780; 3) на осн. чл. 151 вкл. Чл. 151 вр. чл. 146 вр. чл. 142, ал. 2, т. 2 от ЗОНПИ от М. М. П. сумата от 2000 лева, представляваща пазарната стойност на отчужден л. а.

„Шевролет“, модел „Калос“; 4) на осн. чл.151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ от Й. М. П. сумата от 107 329.16 лева, представляваща лични вноски по банкова сметка с титуляр „Мариосан“ ЕООД.

1

С протоколно определение от 10.10.2023 г. ШОС е прекратил производството по гр.д.№ 488/2020 г. в частите, с които е претендирано отнемане от М. М. П. на сумата от 1000 лева, представляваща равностойността на придобити дружествени дялове в „Мариосан“ ЕООД и отнемане от Й. П. на сумата от 107 329.16 лева, представляваща лични вноски по банкова сметка с титуляр „Мариосан“ ЕООД. Обжалваното пред настоящата инстанция определение е постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е допълнено прекратителното определение от 10.10.2023 г. на ШОС в частта за разноските.

По делото са представени договори за правна защита и съдействие: 1) от 16.08.2023 г. между М. Й. П. и адв. Д. С. за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие; 2) от 22.08.2023 г. между Й. М. П. и адв.Б. С. за процесуално представителство срещу сумата от 3 100 лева, която била заплатена изцяло в брой; 3) от 07.07.2023 г. между М. М. П. и адв.А. К. за процесуално представителство по делото срещу сумата от 3 100 лева, която била заплатена изцяло в брой.

На М. П. е оказана защита в исковото производство по всички искови претенции, на М. П. е оказана защита по иска за отнемане на сумата от 1000 лева, а на Й. е оказана защита по иска за отнемане на сумата от 107 329.16 лева до момента на прекратяване на производството по горните два иска.

При съобразяване на правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че дължимото възнаграждение за представителство на М. П. по горепосочените искове е в размер на 9343.17 лева (при присъдено 3631.73 лв.). По отношение на М. Петрова са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 270.53 лева, при дължими такива в размер на 400 лева, а по отношение на Й. П. правилно са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3100 лева. Присъдените размери на адвокатско възнаграждения и разноски за такова с определение № 260027/17.11.2023 г. постановено по гр. д. № 488/2020 г. по описа на Окръжен съд – Шумен са под минималните размери и следователно не са прекомерни, поради което частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По исканията за присъждане за разноски и на възнаграждение за осъществено процесуално представителство от адв. С.-А. и адв. С., съдът намира следното:

Отговорността за разноски по делото е правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска и задължението на другата страна да плати направените от първата разноски за неоснователно предизвикания правен спор. Производството по чл.

248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решението /съответно окончателния акт – арг. чл. 81 ГПК/ в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл.248, ал.3 ГПК (в т. см. – определение № 179/05.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 2830/2021 г., III г.о., определение № 393/17.09.2018 г. по гр.д.№ 2845/2018 г., IV г.о., определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 3926/2017 г., IV г.о., определение № 552/25.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 4894/2016 г., IV г. о. на ВКС и др).

Предвид гореизложеното молбите за присъждане на разноски и на възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие в настоящото производство са неоснователни.

По изложените съображения,

2

Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260027/17.11.2023 г. по гр. д. № 488/2020 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е допълнено протоколно определение от 10.10.2023 г. по същото дело в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3