Решение № 221 от 17.06.2026, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 329/2026
- Вид
- Решение № 221
- Подписан
- 17.06.2026
- В сила
- 23.07.2026
- Състав
- Палма Тараланска, Галина Магардичиян, Катина Кавърова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 221 гр. Р., 17.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Палма Тараланска
Членове:
Галина Магардичиян
Катина Кавърова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20264500500329 по описа за 2026 година
Производството е по чл.258 и сл.ГПК.
И. Г. И. чрез пълномощника си адв. И. Ц.-АК-гр.Т. обжалва Решение № 349 от 11.03.2026г, постановено по гр.д.№ 4696/25 по описа на РРС като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди, че районният съд не вникнал в последователността на свидетелските показания и на двамата свидетели Ф. и С., както и че действията на И., за които сочат свидетелите, сами по себе си показват, че същият е приел условията на устният договор за заем със с. си в резултат на което е превел по банков път сумата от 11 000лв на Т. Г., която е поела задължение да му я върне в срок от една година. Счита, че в процеса е доказал исковата си претенция, както предаване на сумата, така и че същата не му е върната. Счита, че изложеното от неговите свидетели е логично и последователно, а показанията на бившата му с. противоречи на изложеното от неговите свидетели. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявеният от него иск. Претендира направените в двете съдебни инстанции разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемата Т. Т. Г. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Постановеното от първоинстанционния съд решение счита за правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено. Установено е единствено, че сумата от 11 000лв е преведена по банков път от името на И. И. по нейна сметка, но не и основанието на превода. Правилно първоинстанционния съд не е кредитирал показанията на св. С. и Ф., тъй като същите не установяват наличие на предложение и съгласие за сключване на договор. Банковият превод също не 1 доказва приемане на заемно предложение. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че съдът на основание чл.172 ГПК не следва да кредитира показанията на свидетелите на ответницата. Неоснователни са възраженията в жалбата, че съдът е изградил изводите си на житейска логика, а не върху доказателствата по делото. По тези съображения иска въззивната жалба да се отхвърли като неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение да се потвърди като правилно. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в двете съдебни инстанции.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. С оглед нормата на закона в тежест на ищеца-заемодател е да установи на първо място предаване на паричната сума на ответницата; основанието на което и е предадена – в частност че същата е получила паричната сума именно в заем със задължението да я върне; срока, в които ответницата-заемател следва да върне паричната сума на заемодателя.
В настоящият процес безспорният факт е че на 22.04.2021г И. Г. И. е превел от собствената си сметка в „ОББ“ АД – клон Бяла по сметка на Т. Т. Г. сумата от 11 000лв, за което са представени извлечения от банковата сметка на И.. Видно от банковите документи като основание за плащането е „превод“.
Обстоятелството , че върху представен от банката документ за извършване на плащането същият е озаглавен „платежно нареждане кредитен превод“, не означава, че основанието за плащането е „заем“ предоставен от И. на Г..
„Платежното нареждане за кредитен превод“ е стандартен банков документ, чрез който клиента на банката нарежда прехвърляне на средства от собствената си банкова сметка към сметката на получател . Същият не означава автоматично, че превеждайки парите от собствената си сметка по сметка на друго лице те са дадени на основание „ заем“, в какъвто смисъл са твърденията на ищеца по делото и жалбоподател в настоящото производство.
В този смисъл в тежест на ищеца е да установи твърденията си, че тази сума е дадена на ответницата в заем. Относно основанието на предаване на сумите в първата инстанция са събрани две групи доказателства. Първата група са посочените от ищеца свидетели- св.Д. С. и св.Н. Ф.. Според свидетелите докато били на кафе в центъра на с.Б. жена се обадила на И. по телефона и той на високоговорител провел разговора си с нея. Чули, че го нарича „ т.“, поради което считат, че това е с. му. Искала му пари в заем като според свидетелите му искала „ някакви пари в заем“ като казала че ще ги върне „ до една година“.
Според свидетелите И. се съгласил пред нея, но като затворил телефона започнал да се консултира с тях, защото се паникьосал и се чудел как да постъпи. Според свидетеля С. той присъствал в банката която И. направил превода на сумата, но свидетелят не сочи кога се е случило това, нито пък знае в коя банка са ходили като обаче е категоричен, че това не е била „ОББ“АД.
Според свидетеля И. казал на служителката, че дава парите в заем и поискал това да бъде вписано в бланката, но служителката му обяснила, че това нямало значение. Свидетелят не знае на кого И. е превел парите.
От друга страна са разпитани като свидетели бившата с. на И.-св. Ц.
И.ова и св.М. Г., който е с. на ответницата и в. на ищеца. Според тези 2 свидетели цялото семейство се е събрало, за да обсъди паричен проблем на с.а и с.та на И., които си купували жилище през 2021г и трябвало да теглят кредит, но им трябвали 11 000лв да внесат първоначално в банката. И. и бившата му с. се съгласили да им дадат тази сума като според посочените свидетели И. изрично е казал, че не иска да дава тези пари в заем и са дали парите без условие за връщането им. Според св.И.ова парите са преведи от сметката, в която двамата с И. слагали общите си спестявания и пенсиите си, по сметка на с.та Т. Г., защото само тя имала сметка и карта.
При така изложеното от свидетелите съдът е извършил правилна преЦ. на техните показания и правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че И. е дал на Г. сумата от 11 000лв на 22.04.2021г, но сумата не е предадена в заем и такъв договор между двамата не е сключван, поради което за Г. не е възникнало задължението да върне тази сума.
Обстоятелството, че св. Ц. И.ова и св.М. Г. са близки на страните по делото, не води да автоматичния извод, че показанията им не следва да се ценят. Според нормата на чл.172 ГПК техните показания се преценяват с оглед на всички други данни по делото като се има предвид тяхната възможна заинтересованост. Съдът правилно е ценил показанията им като безпротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства. Показанията на св. С. и св. Ф. не опровергават по никакъв начин показанията на близките на страните и не сочат, че последните не следва да бъдат ценени от съда. На първо място свидетелите сочат, че били въприели уговорките между страните, тъй като чули разговора между тях по високоговорител, но въпреки това, че знаят с кого е разговарял И. и предполагат, че става въпрос за ответницата, защото жената, с която разговарял го наричала „т.“. На второ място свидетелите твърдят, че били чули всички уговорки и съгласието между тях относно даване на заем със срок за връщане от една година, но в същото време твърдят, че И. изпаднал в паника и се чудел какво да прави, т.е самите свидетели сочат, че разговора не може да се възприеме като устен договор за заем между страните на първо място защото у самия И. към този момент липса дадено категорично съгласие за предоставяне на сума в заем и на следващо място никой от свидетелите не сочи по време на разговора да е сочена конкретна сума на заема. И според двамата свидетели жената по телефона питала „т. може ли да ни даден някакъв заем“. Дори и да се въприемат показанията на свидетелите и такъв разговор действително да е проведен между страните по делото, същият не опровергава показанията на св. И.ова и св. Г. за допълнителна среща между роднините за уточняване на необходимата на ответницата и с. й сума, съгласието и И. и неговата с. към него момент – св.И.ова за предоставяне на тази сума, както и основанието за даване на сумата. Относно последното също липсва противоречие в показанията на свидетелите, тъй като св.И.ова и св.Г. сочат, че ответницата и с. й искали парите в заем, който да върнат на И. и св. И.ова, но последните не се съгласили с това, а обратното изразили желанието си да предоставят сумата без задължение за връщането й.
При така установената и от първоинстанционния съд фактическа обстановка, въззивният съд намира, че съдът правилно е ценил събраните по делото доказателства, както гласни, така и писмени и правилно е стигнал до извода, че следва да кредитира показанията на св. И.ова и св. Г. и да не кредитира показанията на св. Д. и св. Ф. относно основанието за предаване на парите от страна на ищеца на ответницата. Правилно съдът е стигнал до извода, че ищецът не е установил в процеса твърденията си, че между него и 3 ответницата е сключен устен договор за заем за сумата от 11 000лв с уговорката тази парична сума да се върне в срок от една година. Предаването на сумата е факт, но ищецът не е установил, че основанието за предоставянето й е предаване на парите срещу задължение за връщането й. По тези съображения искът правилно е отхвърлен като неоснователен и недоказан.Постановеното Решение № 349/11.03.2026г по гр.д.№ 4696/25 по описа на РРС е правилно и следва да се потвърди от въззивния съд.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемата разноски в размер на 720 евро, представляващо договорено и заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Възражението за прекомерност на същото е неоснователно. Това адвокатско възнаграждение съответства на дължимото по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/ 2004 за възнагражденията за адвокатска работа и фактическата и правна сложност на делото и липсва основание за неговото намаление.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 349 от 11.03.2026, постановено по гр.д.№ 4696/25 по описа на РРС.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН **********, с адрес - с. Б., общ. Д.м., обл. Р., ул.
„В.“ **, да заплати на Т. Т. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „Ч.в.“ **, бл.
„Л.“, *, *, сумата от 720 евро, представляващи направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в 1месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4