Решение № 3545 от 13.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3545 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100506698 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 2947/27.02.2023г. по гр.д. № 63312 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 55-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД , че Р. М. Н. , ЕГН ********** дължи н а Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 с адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б заплащане на сумата от 3109,41лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.04.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 7 в гр. София, ж.к. **** , абонатен № 2379 за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 70,22лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.04.2021г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 343,03лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 3109,41лв за периода от 15.09.2019г. до 05.04.2021г; сумата от 12,25лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 70,22лв за периода от 01.07.2018г. до 1

05.04.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 20875/2021г. на СРС, като Р. М. Н. , ЕГН ********** е осъден да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 съдебни разноски от общо 827,18лв. по заповедното и по исковото дело.

Срещу така постановено решение са депозирани въззивна жалба вх.№ 88644/30.03.2023г. и въззивна жалба вх. № 93030/04.04.2023г. по регистъра на СРС, последната изпратена по пощата на 30.03.2023г. от ответника по исковете - Р. М. Н. , ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени.

Изложил е съображения, че решението в тази част е постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че не било установено по делото топломерите да са монтирани правилно, отстоянието на което те са монтирани дали дава отклонение при изчисление на потреблението, причината същите да не бъдат подменени, извода на вещото лице че това не давало отражение на измерването и че дори това било в полза на въззивника не можело да обоснове извод, че разпределението на енергията е правилно. Вземанията били два вида – по месечни фатури и по изравнителни сметки, различни били по характер и следвало вземанията да се индивидуализират поотделно. Титуляр на вземането за цената на дяловото разпределение бил третото лице помагач, а не ищец. Не било доказано извършването на доставките и услугите във връзка с топлоснабдяването , качеството и количеството на доставеното, релевантно било реално доставеното, технологичните разходи следвало да са за сметка на ищеца. Не била дадена възможност на ответника по исковете лично да задава въпроси на вещото лице по техническата експертиза, за неявяването в о.с.з. той имал уважителна причина.

Въззиваемият- ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 е оспорило жалбите, посочило е, че съображенията в жалбите са за неотносими факти, претендирало е разноски, оспорило е претенцията за разноски на въззивниците включително и поради прекомерност.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия -ищец – „Техем Сървисис ЕООД, ЕИК 130036512 не е изразило становище по жалбата.

2

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.

№

82676/05.11.2021г. по регистъра на СРС на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Р. М. Н. , ЕГН ********** с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Р. М. Н. , ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 с адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б заплащане на сумата от 3109,41лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.04.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 7 в гр. София, ж.к. **** , абонатен № 2379 за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 70,22лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.04.2021г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 343,03лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 3109,41лв за периода от 15.09.2019г. до 05.04.2021г; сумата от 12,25лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 70,22лв за периода от 01.07.2018г. до 05.04.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 20875/2021г. на СРС , като му се присъдят разноски. Посочило е, че ответникът е собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия в имота , потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, дължал и цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането й и дължали обезщетение в размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия.

Ответникът Р. М. Н. , ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че вземанията по изравнителни сметки и по месечни фактури са отделни и следва да се индивидуализират поотделно, не било доказано че е потребител на топлинна енергия в имота, нито количество на доставена такава в имота, качеството на същата, договор без да са посочени тези параметри бил нищожен. Не били посочени технологични разходи а те следвало да са за сметка на ищеца, задълженията били погасени по давност в частта за периода до април 2019г.

3

Третото лице помагач на страната на ищеца –„„Техем Сървисис ЕООД, ЕИК 130036512 не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело № 20875/2021г. на СРС от което се установява, че по заявление вх. № 23027109/14.04.2021г. . е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено Р. М. Н. , ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 с адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б сумата от 3109,41лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.04.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 7 в гр. София, ж.к.

**** , абонатен № 2379 за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 70,22лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.04.2021г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 343,03лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 3109,41лв за периода от 15.09.2019г. до 05.04.2021г; сумата от 12,25лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 70,22лв за периода от 01.07.2018г. до 05.04.2021г., както и съдебни разноски от 120,70лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 30.06.2021г. , на 29.07.2021г. е подал възражение, на 05.10.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията и такива е предявил на 05.11.2021г.

Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 105/12.12.2001г. съставен от нотариус А.И., рег. № 034 на Нот.К., носещ подписи за нотариуса и за страните, съгласно който на 12.12.2001г. И.Х.Г. и В.Г.Г. са продали на Р.

М. Н. апартамент № 7 на ул. **** в гр. София с площ от 85,02 кв.м.

По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 2001г, договор от15.10.2001г., съэгласно които АС на ЕС на сграда на ул. **** в гр. София е избрало и възложило на Техем Сървисис”ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата. В списъка на живущи за ап. 7 е записан И.Г. положил подпис срещу заявено желание за монтиране на уреди на 5 радиатора в имота.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на ответника за периода в размер на сумите, за които е предявен иска, 4 начисленията за цена на дяловото разпределение за периода са в размер от 2,78лв. до 3лв. месечно.

По делото са приети общи условия одобрени от ДКЕВР на 27.06.20 16г. и публикувани във в. Монитор на 11.07.2016г. съгласно чл. 33 от които суми по месечните фактури следва да се заплащат в 45-дневен срок от изтичане на срока, за който се отнасят, но обезщетение за забава се дължи само след изтичане на този срок след установяване с изравнителната сметка на реалното потребление.

С прието по делото заключение по основната и допълнителната съдебнотехническата експертиза, на изслушването на което пред СРС е присъствал представител на ответника, вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че сградата в която е имота е топлоснабдена, общият топломер в абонатната станция е отчитан ежемесечно и са отчислявани технологични загуби. Посочило е, че в имота има пет отоплителни тела , имало и два водомера, реални отчети на уредите са правени за процесния период и начисленията по изравнителните сметки били съобразно показанията им, дяловото разпределение било направено по правилата на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване., сградната инсталация била определена съобразно обем на имота от 222 куб.м. Стойността на реално потребената топлинна енергия в имота била с 533,48лв. по малка от начисленията по фактури за целия процесен период. При проверка на имота вещото лице е установило, че топлинна енергия за отопление достига до всичките 5 отоплителни тела в имота, топлинни разпределители с визуален отчет били монтирани през ноември 2005г. от Техем Сървисис”ЕООД. Центърът на топлинния разпределител следвало да бъде монтиран в пресечната точка на двете разстояния - в средата по отношение на ширината на отоплителното тяло и във височина на отстояние от горния ръб на отоплителното тяло 25% от пълната височина на отоплителното тяло. В случая топлинните уреди били монтирани правилно с малки отклонения от инструкциите, разликите не оказвали влияние върху изчислените количества за абоната. В случая уредите били с гаранция от 10 години, потребителят бил предупреден от топлинния счетоводител, че следва да ги смени, но това не било направено. При хипотеза, че на останали абонати измервателните уреди били сменени, то начисленията на ответника по старите уреди били в негова полза. Ако топлинния счетоводител спазил изискванията на Наредбата за топлоснабдяване, то не следвало да зачита показанията на уредите в процесния имот, защото те не били в гаранция, така следвало да се начисли енергия по максималния специфичен коефициент за всяко отоплително тяло.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че по записванията на ищеца нямало плащане на процесните суми, начисленията за цена на дялово разпределение били в размер на процесните суми. , по счетоводните записвания имало сума по фактури 3592,96лв., след съобразяване на изравнителните сметки, промяната в цената на топлинната енергия стойността на непогасеното задължение било в размер на общо 3109,41лв. Размер на лихви за забава били в размер на 5 процесните суми.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Вземанията са индивидуализирани по основание, размер и период, обстоятелство че ищецът е издавал фактури по месечни прогнозни стойности, а след изравняването – обобщена фактура съобразно реалното потребление не променя вземането и доводи на въззивника в обратния смисъл са неоснователни.