Решение № 354 от 11.09.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 275/2026
- Вид
- Решение № 354
- Подписан
- 11.09.2026
- В сила
- 11.09.2026
- Състав
- Ружена Керанова, Виолета Магдалинчева, Деница Вълкова
Цитирани разпоредби
- чл. 325 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 3 и ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 3 и ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- Чл. 111, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 160 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 227 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 282, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 287 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 323 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 351, ал.5, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 94, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 354 гр. София, 11.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ружена Керанова
Членове:
Деница Вълкова
Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора К. Б. Н. като разгледа докладваното от Ружена Керанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200275 по описа за 2026 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба от подсъдимия М. М. С. срещу въззивна присъда № 3/12.01.2026 г., постановена по ВНОХД № 636/2025 г. от Окръжен съд – Перник.
В депозираната жалба и постъпилите допълнения, изготвени лично от подсъдимия М. и от служебно назначения му защитник, се изтъкват доводи, че осъдителна присъда на окръжния съд е постановена при допуснати процесуални нарушения, в резултат на което е нарушен и материалният закон.
Проследява се развитието на наказателното производство, цитират се извадки от мотивите към новата присъда, по повод на които се изразява недоволство, тъй като не съответствали на установеното по делото, вкл. и твърдения за подмяна на изясненото чрез експертизата понятие за „колаж“, каквото представляват процесните книжа (образи). Счита се, че в досъдебното производство са допуснати процесуални нарушения, конкретно на чл. 216 от НПК, тъй като прокурорът не е разделил наказателното производство, както и на чл. 227 от НПК, ограничили правото на защита на подсъдимия.
Аргументират се оплаквания за игнорирани обстоятелства, показващи че С. не 1 е извършил инкриминираното престъпление по чл. 325 от НК. В лично депозираното от подсъдимия допълнение след изготвяне на мотивите на въззивната присъда (л. 30 от к.д.) се настоява, че окръжният съд не се е произнесъл по неговата жалба срещу първостепенния съдебен акт.
Допълнението, подадено от защитата на подсъдимия, съдържа и довод, че в състава на окръжния съд е участвал съдия, който преди това се е произнесъл в производство по реда на чл. 249, ал.3 от НПК. Изразява се мнение в подкрепа на заетата позиция от участващия във въззивното производство прокурор за потвърждаване на първоинстанционната присъда, несподелено от втората инстанция. В сезиращите документи се съдържа позоваване на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дело Здравко Станев (ІІ) срещу България (жалба № 18312/08) и се твърди, че съдът не се е съобразил с тази практика. Наложеното наказание е счетено за несправедливо поради неотчитане на смекчаващи обстоятелства и надвишаващо по своя размер поисканото от прокурора при първоинстанционното разглеждане на делото.
Оспорва се също и осъждането на подсъдимия за всички разноски по досъдебното производство. Направени са алтернативни искания: за оправдаване на подсъдимия С. по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати процесуални пороци при постановяване на въззивната присъда.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият М. С., редовно уведомен, не взема лично участие. Жалбата и допълненията към нея се поддържат от защитник по изложените в тях аргументи и искания.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата на подсъдимия единствено по отношение на размера на наложеното наказание лишаване от свобода, считайки го за завишен, и пледира за неговото намаляване.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
Районният съд – Перник с присъда № 32/30.09.2025 г., постановена по НОХД № 1068/2024 г., признал подсъдимия М. М. С. за невинен в това, че на 12.12.2023 г. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като 2 депозирал в деловодството на Софийска районна прокуратура искане, включващо текстово съдържание : „…Видях лично как днес около 0-часа и 0минути съдия С.С. възкръсна…. убеден съм, че скоро ще се появи на работа….“, като към искането били приложени два броя „антинекролози“, на които имало снимка на С.С., озаглавени с текст „Блага вест !!!“ и текстово съдържание – „ на 12.12.2023 г. възкръсна нашият любим съдия С.С.. Амин !“ и в долния им десен ъгъл е било отбелязано, че са от „Прокуратурата“, като деянието се отличава с изключителен цинизъм, както и с изключителна дързост – след извършване на деянието подсъдимият С. разпространил видеоклип чрез интернет – платформата „YouTube“, в който било видеозаснето депозирането на „Искането“ и на който видеоклип се наблюдавали и други листи с формат А/4, наподобяващи некролози, със заглавия „Скръбна вест“, „Скръбна вест 40 дена“ „Помен 3 месеца“, като на всички тях имало снимка на С.С. и които некролози били заснети разлепени в близост на сградата на Софийски районен съд, а в последствие този видеоклип бил гледан стотици пъти, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал изцяло по повдигнатото обвинение по чл. 325, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Съдът с оглед този изход на делото постановил веществените доказателства, подробно изброени в присъдата, да се върнат на техния собственик – подсъдимия С., от когото са били иззети след влизане на присъдата в сила.
Срещу този съдебен акт е постъпил въззивен протест и въззивна жалба от подсъдимия С., определена от съдията-докладчик от районния съд като „възражение против мотивите към присъда №32/30.09.2025г.“. С атакуваната сега нова присъда първоинстанционния съдебен акт е отменен частично и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 12.12.2023 г. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като депозирал искане в деловодството на Софийска районна прокуратура, към което били приложени два броя „антинекролози“, с отразеното по –горе съдържание на посочените книжа, като деянието се отличава с изключителен цинизъм, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години. Подсъдимият С. е осъден да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на 04 РУ на СДВР сумата от 4 319 евро и в полза на ВСС по 3 сметка на Районен съд – Перник сумата от 320 евро.
В останалата част оправдателната първоинстанционна присъда е била потвърдена.
І. Общи бележки, отнесени към сезиращите настоящата инстанция жалба и допълнения, към рамките на обвинението, съответно възможните предмет и предели на касационен контрол.
Преди да се вземе отношение по допустимите за произнасяне въпроси настоящият касационен състав намира за необходимо да направи определени уточнения.
1. В съдържанието на първо подадената лично от подсъдимия касационна жалба, както и тази, постъпила след дадените по реда на чл. 351, ал.5, т. 1 от НПК указания от съдията-докладчик в окръжния съд, присъстват груби и нецензурни изрази по отношение на членовете на въззивния съдебен състав и на държавния обвинител, изготвил обвинителния акт. Въпросът за възможността чрез тези процесуални документи да се инициира касационно производство по обжалване на въззивната присъда е бил предмет на обсъждане по ч.н.д. № 209/2026 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение. Касационният състав е приел, че употребените от подсъдимия С. нецензурни изрази и обидни квалификации не могат да са единственото основание той да бъде лишен от правото му на обжалване и отменил разпореждането, с което са били върнати подадените касационни жалби.
Настоящият съдебен състав ще се съобрази с разрешението, дадено с постановеното по ч.н.д. № 209/2026 г. определение. Подчертава обаче, че коментираните неуместни изрази, съдържащи се в сезиращите го документи, независимо от опита да се представят като оплаквания, относими към основанията за ревизия на въззивния съдебен акт, не подлежат на касационно обмисляне.
2. Досъдебното производство № 1144/2023 г. (прокурорска преписка № 32042/2023 г.) е образувано на 07.07.2023 г. за това, че на същата дата са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – в близост до сградата на Софийски районен съд били разлепени некролози, съдържащи снимка на съдия от този съд и които некролози съдържали унизителни за честта на съдията текстова част, като деянието се отличава с изключителен цинизъм[1]4 престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК.
В тази връзка важно е да се отбележи, че разглежданият сега наказателен процес се отнася до инкриминирана фактология, различна от горепосочената, за която макар и в същото досъдебно производство, подсъдимият С. е бил привлечен като обвиняем за извършено на 12.12.2023 г. престъпление по чл.
325 от НК.
3. Окръжният съд е потвърдил присъдата в частта й, с която първата инстанция е оправдала подсъдимия С. за разпространението на видеоклип, което освен друго е резултат и от самата конструкция на обвинителния акт. В същия е очертана позиция, че след извършване на деянието (12.12.2023 г., бел. ВКС) по депозиране на процесните книжа в деловодството на Софийската районна прокуратура подсъдимият е разпространил видеоклип[2] с описаното съдържание и чрез посочената платформа, което според обстоятелствената част на обвинението обосновава квалифициращия признак - „изключителна дързост“. Начинът, по който е формулирана обвинителната теза, е критикуван от решаващите съдилища[3], но при оповестения резултат от въззивната проверка тази част от повдигнатото обвинение е извън касационния контрол.
С оглед на казаното спорът пред настоящата инстанция е ограничен до рамкираната от обвинителния акт фактологична обосновка на твърдяната за извършена престъпна дейност, свързана с депозираните на 12.12.2023 г. от подсъдимия процесни книжа в деловодството на районната прокуратура.
ІІ. По конкретните и допустими доводи, съдържащи се в жалбите и допълненията към нея.
Проследената хронология на процесуалните действия, извършени в подготвителната фаза на процеса, показва, че обвинението срещу С. по вмененото му престъпление по чл. 325 от НК е било повдигнато в рамките на досъдебното производство № 1144/2023 г., образувано по друг повод (виж, раздел І, т. 2 от настоящето решение). Тези обстоятелства, пространно артикулирани от касаторите, са в основата на довода за допусната процедурна грешка още в хода на досъдебното производство, останала неотчетена от предходната инстанция. В отговор на оплакването първо следва да се посочи изразяваното становище в съдебната практика, че касационната инстанция като съд по правото обсъжда пороци, претендирани от страните да са допуснати от решаващите съдилища. Възраженията, свързани с процесуални 5 недостатъци на досъдебното производство, по които касационният съд би могъл да вземе отношение, следва да са от такова естество, че практически да препятстват законосъобразното провеждане на съдебния процес. Във връзка с конкретно маркираното оплакване се отбелязва, че по силата на чл. 216 от НПК разделянето на наказателното производство, респективно отделянето на материали от него в самостоятелно такова, е изключително правомощие на прокурора в подготвителната фаза на процеса, което не подлежи на съдебна санкция[4]. Процесуалната дейност на съдебните органи е очертана и ограничена в рамките на обвинителния акт, в които параметри се е развила съдебната процедура по настоящето дело. Обстоятелството, че в хода на досъдебното производство не са предприети действия за отделяне на материалите, относими към инкриминираната фактология, за която е повдигнато обвинение на С., не обосновава процесуален недостатък към съдебното разглеждане на делото. Впрочем, обосновката на поддържаните доводи разкрива същината на оспорването, което в крайна сметка е насочено срещу осъждането на подсъдимия за сторените по досъдебното производство разноски за назначаваните експертизи, по което ще се вземе отношение и с настоящето решение.
Разпечатката съдържа 31 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a47230c0-54a5-4959-bcca-2a0f9c2aa55b