Решение № 651 от 21.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря М. Г. Минова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000503543 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни жалби - и двете насочени против Решение № 427/30.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1185/2024 г. по описа на ОС Благоевград, както и по частна жалба срещу Определение № 1294/30.10.2025 г., постановено по същото дело по реда на чл.248 ГПК.

С обжалваното решение Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на И. К. Д. от гр.Петрич, сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по НОХД № 630/2012 г. по описа на Районен съд Кюстендил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 08.09.2022 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до претендираните 500 000 лв., искът е отхвърлен, като неоснователен.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от И. К. Д. срещу Прокуратурата на Република България, осъдителен иск за заплащане на сумата 156 517,61 лв., представляваща причинени имуществени вреди - пропуснати ползи, в резултат на дължимо, но неполучено месечно трудово възнаграждение за периода от 18.09.2006г. до 08.09.2022 г., които вреди представляват пряка и непосредствена последица от започналото наказателно преселване, ведно с лихвата за забава, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумата.

Подадената срещу това решение въззивна жалба на Прокуратурата на РБългария, чрез Прокурор при ОС Благоевград, е насочена против уважителната му част, с която частично до сумата от 35 000 лв., е уважен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от неоснователното обвинение.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт в негативната за този въззивник част, поради постановяването му при съществено нарушение 1 на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на приобщените по делото доказателства, както и поради неговата необоснованост.

Твърди се първоинстанционният съд неправилно да е интерпретирал приобщените по делото доказателства, което довело до неправилно установяване на релевантните за предмета на спора факти, а от там и до необоснованост на решаващите изводи на ОС Благоевград.

Предвид на тези оплаквания е поискана отмяна на решението му в обжалваната му уважителна част и по съществото на спора пълно отхвърляне на предявения иск за неимуществени вреди, а в условието на евентуалност – уважаване на същия в по-нисък размер.

В отговора по тази жалба насрещната страна оспорва развитите в нея доводи и поддържа правилност на решението в посочената му обжалвана част.

Въззивната жалба И. К. Д., чрез адв.М. М., е насочена против отхвърлителните части от първоинстанционното решение.

Твърди се в последната да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също изразяващи се неправилна преценка на приобщените по делото доказателства по отношение на факта за дължимия се на този въззивник размер на претендираните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

Поради това и се допуснало неправилно приложение на материалния закон, респ. обжалваното решение било необосновано - присъденото обезщетение за неимуществени вреди от неоснователното обвинение крайно занижено, а отхвърлянето на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - неоснователно.

По подробно изложени съображения в подкрепа на тези оплаквания е поискано отмяна на решението в охвърлителните му части и по съществото на спора постановяване уважаване на предявените искове в пълните им заявени размери.

Въззивникът И. Д., чрез адв.М., е подал и частна жалба срещу постановеното от ОС Благоевград Определение № 1294/30.10.2025 г. по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта му относно разноските.

В нея се поддържа неправилност на определението, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи възлагането на разноските на страните при въведено възражение за прекомерност на заплатеното от страна по делото възнаграждение на един адвокат.

Във връзка с оплакванията е поискана отмяна на определението и по същество присъждане на направените от ищеца по делото разноски в пълен размер.

Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

ОС Благоевград е бил сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ от И. К. Д. от гр.Петрич, чрез адв.М. М. против Прокуратурата на Република България.

Твърдяло се е в исковата молба, че с постановление на прокурор от РП Петрич било образувано досъдебно производство № 452/2006 г. по описа на РПУ Петрич срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл.

201 от НК. С постановление от 15.09.2006 г. за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по същото досъдебно производство ищецът бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК тежко по смисъла на НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, т.6 и 7 от НК, както и да го лиши от правото по чл. 37, точка 8 от НК.

С постановлението спрямо ищецът била взета мярка и за неотклонение - „парична гаранция“ в размер на 5 000 лева.

2

Отделно с определение № 523/29.09.2006 г. на РС Петрич по ч.н.д. № 2523/2006 г. спрямо ищеца били наложени и мерки за обезпечаване на евентуална конфискация - запор на три броя МПС.

С последващо постановление от 01.12.2008 г. Д. бил привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл.

201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - престъпление извършено при условията на продължавано престъпление.

Твърди първоначално срещу общо 19 лица, всичките бивши служители - контрольори пътни такси и разрешителни на Граничен сектор „Кулата“ при Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“, гр. София, бил внесен обвинителен акт в Районен съд Петрич, по което било образувано НОХД № 1424/2008 г.

Това съдебно производство било прекратявано на два пъти и връщано на прокурора за отстраняване на допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила.

В резултат на това след изготвянето на нови обвинителни актове, делото било образувано под два нови номера - НОХД № 2249/2008 г. и НОХД № 597/2009 г. - и двете по описа на Районен съд Петрич, като след отвод на всички съдии от този съд с определение на ВКС от 04.12.2009 г. делото било възложено за разглеждане на Районен съд Кюстендил, където било образувано под номер 1629/2009 г.

По него с определение от 13.05.2010 г. съдът прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 369, ал. 4 от НПК /отм./, а с определение от 26.05.2010 г. отменил и допуснатите обезпечения на бъдещо вземане на държавата, свързано с евентуална конфискация на имуществото от ищеца като подсъдим и наложените обезпечителни мерки, подробно описани в определение на РС Петрич, постановено по ЧНД 2523/2006 г.

С Решение на ВКС от 11.03.2011 г. производството по НОХД № 1629/2009 г. на РС Кюстендил било възобновено, а определението за прекратяване на наказателното производство - отменено.

След връщане на делото на Районен съд Кюстендил в проведено на 20.04.2011 г. съдебно заседание наказателното производство отново било прекратено, а делото - върнато на РП Петрич за изпълнение на дадени задължителни указания.

При повторното внасяне на делото в РС Кюстендил наказателното производство било образувано под нов номер - 630/2012 г.

По него с присъда № 15/16.03.2018 г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан в извършване на престъпления от общ характер по чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Присъдата била протестирана от РП Петрич, по повод на което било образувано ВНОХД № 454/2018 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил.

С Решение № 260009/08.09.2022 г. по същото присъдата на първоинстанционният съд по отношение на ищеца била потвърдена и влязла в сила на 09.09.2020 г.

Твърдяло се е още, че със Заповед № 337 от 10.03.2008 г. на директора на ОДП Благоевград му е била наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 3 от ЗБДС - забрана да напуска страната, като ми бе отнет задграничния паспорт.

Отделно със Заповед № 800150/04.03.2008 г. на ТД на НАП Благоевград спрямо него било образувано ревизионно производство, по което била извършена проверка относно задължения за данък върху дохода на физическите лица за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2006 г.

Същото приключило с ревизионен акт № 8000459/27.07.2008 г. установяващ категорично, че ищецът нямал публични задължения.

Освен ревизионното производство спрямо него било образувано и гр.д.№ 1338/2007 г., по което било издадена обезпечителна заповед и наложени обезпечителни мерки - възбрана върху недвижими имоти, както и запор върху МПС и парични средства на ищеца.

Било образувано и наказателно производство за извършено престъпление по чл.319 и чл.282 НК, защото по искане на РП Петрич материалите по обвинението за тези 3 престъпления били отделени и изпратени на ОП Благоевград, но последната отказала да образува производство по преписка вх.№ 3059/2010 г.

Твърдяло се е, че в следствие на воденото срещу ищеца наказателно производство, продължило повече от 16 години е претърпял имуществени и неимуществени вреди - всички пряка поледица от това производство.

С трудов договор № 252/28.01.1998 г. на Началник Управление „Пътни такси и разрешителни“, Главно Управление „Пътища“, гр. София ищецът бил назначен на длъжността „контрольор пътни такси и разрешителни“, а с последващ договор - № 31236/02.05.2006 г. му било възложено да изпълнява длъжността: технически сътрудник контрольор, експертна длъжност - по заместване, до завършване на титуляра.

Веднага след привличането му като обвиняем обаче трудовото му правоотношение с посочения работодател било прекратено.

Д. обжалвал заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение и същата била отменена от съда с окончателно решение на ВКС, но работодателят отказал да го възстанови на работа.

Тъй като службата, в който работел преди прекратяване на трудовия му договор, била прехвърлена към Агенция „Митници“, отправил такова искане и до нейния директор, но също му било отказано възстановяване на работа.

След като останал без работа кандидатствал на няколко места, но му отказвали по причина, че срещу него се води наказателно производство.

В този смисъл и поддържа, че в резултат на незаконното обвинение, станало причина за прекратяване на трудовото му правоотношение, претърпял и имуществени вреди от неполучено възнаграждение за периода от 18.09.2006 г. до 08.09.2022 г. , като последното получено от него трудово възнаграждение било в размер на 288,86 лв.

Към неполучените трудови възнаграждения за посочения период следва да бъде прибавена и законовата лихва.

Така претърпените имуществени вреди, като пряка последица от незаконосъобразното обвинение, възлизали общо на 77 125,62 лв.

Неимуществените вреди се изразявали в негативно въздействие върху психическото, емоционалното и здравословно му състояние, а лишаването му от доходи повлияло на самочувствието му, поради невъзможност да издържа семейството си.

Твърди в резултат на неоснователното обвинение да е промяна на отношението към него от близки и познати - живеел в малък град, а в местните вестници излезли статии и снимки, отразявайки фактът на привличането му като обвиняем.