Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5771 от 29.06.2026, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 839/2026
Вид
Решение № 5771
Подписан
29.06.2026
В сила
29.06.2026
Състав
Константин Григоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 142, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.165, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.170, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, т.1, б."б" · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, т.2а · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 5771

Бургас, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20267040700839 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от К. П. П., [ЕГН], [населено място], к-с С., [адрес], чрез адв. Н. Д. от АК – Бургас, против ЗППАМ № 26-0769-000173 от 30.03.2026 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция.

В жалбата се твърди, че са налице очевидни различия между оспорения акт и издадения на жалбоподателя АУАН, които водели до невъзможност да се установи кой е водача, на кое МПС и какво нарушение е извършил. Твърди се, че на жалбоподателя е връчен друг акт. Оспорва се наличието на компетентност на издателя на ЗППАМ. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. П. К., който поддържа жалбата, ангажира доказателства. Претендира разноски за държавна такса.

Ответникът, полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя административната преписка.

Факти

На 27.03.2026 г. в [населено място], [жк], [улица]водачът на л.а. МЕРЦЕДЕС ВИТО 111 ЦДИ с peг. № A 4709 MP, собственост на "Хокито Консултант България" с Булстат: *********, като участник в ПТП бил изпробван от полицейски служители за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен NS ARRC 0068, като в 18:22 часа на 27.03.2026 год. уредът отчел положителен резултат за употреба на амфетамин. На лицето са връчени талон за медицинско изследване №s 317804 и 7 броя холограмни стикери с NS A128571.

Била издадена процесната заповед, с която на К. П. П. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на П. лично на 30.03.2026 г.

Към преписката е приложен АУАН серия GA 4993918 от 27.03.2026 г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед.

По делото от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е представен изготвен от ВМА Протокол за химикотоксилогично изследвсне за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, според който от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина на К. П. не се установява наличие на наркотични вещества.

Правото

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес.

По силата на чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т.1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.

Съгласно чл.170, ал.1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него подзаконови актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със Заповед №251з-5684/07.10.2025 г. на Директора на ОД МВР Бургас са оправомощени длъжностни лица от ОД МВР за издаване на ЗППАМ по ЗДвП. С т. 1.8. от тази заповед на полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Бургас изрично са възложени правомощия по издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 от АПК. Не са налице твърдените от жалбоподателя различия между ЗППАМ и АУАН, като противно на твърдяното в жалбата последният е съставен на жалбоподателя за участието му в ПТП на 27.03.2026 г. в [населено място].

В производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата.

Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Същият организирал и провел защитата си именно срещу вменените му факти по извършеното нарушение.

Материалноправни разпоредби

Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В процесния случай, техническото средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен NS ARRC 0068, е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин. Жалбоподателят не оспорва, че на посочените дата, час и място е управлявал автомобила.

При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, т.е. той действа в условията на обвързана компетентност.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да преустанови едно противоправно поведение. В случая оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, визирана в чл.22 от ЗАНН, връзка с чл.171, ал.1 от ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се попречи на водача да извърши други нарушения на ЗДвП.

Наред с това, обаче, разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК въвежда задължение за съда, да преценява и установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта, към момента на приключване на устните състезания. Нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта, и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.

В конкретната хипотеза, установеният в хода на досъдебното производство, съгласно приложения протокол факт - отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества, при изследване на биологичните проби, взети от оспорващия, следва да се съобрази, съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Предвид така установения нов факт, и независимо от законосъобразността на оспорената заповед към момента на издаването й, към настоящия момент следва да се приеме, че не са налице предпоставките за прилагане на процесната ПАМ - не се установява оспорващият да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, което обуславя отмяната на обжалваната заповед.

Предвид изхода на делото, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се уважи, като ОД МВР Бургас се осъди да му заплати сумата на платената държавна такса в размер на 5,11 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, втори състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ЗППАМ № 26-0769-000173 от 30.03.2026 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция, с която временно е отнето СУМПС на К. П. П., [ЕГН], [населено място], к-с С., [адрес].

ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на К. П. П., [ЕГН], [населено място], к-с С., [адрес], разноски в размер на 5,11 евро.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�