Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3290 от 30.06.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4049/2024
Вид
Решение № 3290
Подписан
30.06.2025
В сила
26.07.2025
Състав
Крум Борисов Гечев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3290 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330104049 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с ЕИК:

115576405 против П. М. А., с ЕГН: **********, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1397 лева, представляваща стойността на предоставена медицинска помощ по КП № **** „******“, оказана на ответницата по време на болничния й престой от *** от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 18.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 7151/19. 10.2023г. по ч.гр.д. № 15206/2023г. по описа на ПРС, VIII гр. състав.

В исковата молба се твърди, че на ******г.. в ****** ч. ответницата П.

М. А. е посетила УМБАЛ ..Свети Георги" ЕАД - отделение по спешна медицина, с оплаквания от болка и тежест в дясна лумбална област и висока температура. След извършване на прегледа, дежурният лекар е преценил, че диагностичната и лечебната цел на медицинската помощ не могат да бъдат постигнати в условията на извънболничиата помощ, а се налага болнично диагностициране и оперативно лечение и пациентката е насочена за хоспитализация в Клиника по урология. Видно от издаденото Направление за 1 хоспитализация, П. А. е постъпила с приемна диагноза „******" по Клинична пътека (КП) № **** „Ендоекопски процедури при обструкции на горните пикочни пътища" с минимален болничен престой от 2 дни, чиито изисквания са посочени в Приложение № № **** „Клинични пътеки" към Национален рамков договор за медицинските дейности 2020-2022г. /НРД за МД 2020-2022/.

Твърди се, че ответницата изразила своето информирано съгласие за лечението.

Същата била приета на ******г. при ответника и изписана на ******г.

Сочи се, че към датата на постъпване в лечебното заведение и в процесния период ответницата П. А. е била с прекъснати здравноосигурителни права по смисъла на ЗЗО. Тя не е възстановила правата си на здравноосигурено лице до изписването си от болницата. Ето защо, дължала процесната сума.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата П. А., чрез назначения й особен представител – адв. С. Д.. В отговора се поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че по делото липсват доказателства, че оказаната на ответницата медицинска помощ не попада в обхвата на дейностите по чл. 82 ЗЗО. Моли се за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 15206/2023г. по описа на ПРС, VIII гр. състав, вземането по настоящото производство съответства на това по заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно на основание чл. 47, ал.5, вр. ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

От представената медицинска документация относно престоя на ответника – история на заболяването, листи за преглед на пациент, декларации за информирано съгласие и епикризи се установява по безспорен начин, че ответникът е хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за периода от ******г. – ******г. в Клиника по урология.

От материалите по делото се установява също, че състоянието на ответника не е могло да бъде преодоляно в спешния кабинет към УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, от където е транспортиран. Този извод се налага и от приетия по делото Лист за преглед на пациент в КДБ/ СО от ****** год., в графа „Насочен към“ от листа за преглед на пациент се установява, че ответникът е насочен към незабавна хоспитализация в клиниката по урология при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.

Безспорно се установява от приетата по делото справка от НАП, че за периода на хоспитализация, ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права.

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че 2 неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че всички сочени от ищеца и необходими за възстановяване здравето на ответника медицински услуги и изследвания, са извършени в периода на двата му престоя. При това положение и доколкото ответника не доказа заплащане на оказаната му медицинска помощ, а е бил здравно неосигурен, той следва да плати стойността на двата престоя и лечение на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив.

Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси плащане, по делото са приети множество медицински документи.

Епикризата, направлението за хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за извършени интервенции, са свидетелстващи документи, които макар и да нямат обвързваща съда доказателствена сила, преценени съвкупно налагат единствения възможен извод, че ответникът е бил хоспитализиран и му е оказаната необходимата медицинска помощ ( досежно правния характер на издадената медицинска документация- Определение №2/06.01.2020 по дело №2059/2019 на ВКС, ГК, III- то г.о. )

С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема иска за доказан по основание и размер. Размерът на иска се установява по категоричен начин и от действащия към момента на хоспитализацията на ответника Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив. Предвид изложеното, предявеният иск се явява доказан по основание и размер.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищеца на основание чл.

78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство, 415, 80 лева – депозит за особен представител на ответника; 27, 94 лева – разноски за заплатена държавна такса и 5 лева – такса за издаване на съдебно удостоверение. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 27, 94 лева – държавна такса Предвид изложеното, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер от 776, 68 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото и заповедното производство ( съобразно разясненията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС).

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.

М. А., с ЕГН: ********** дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с ЕИК:

115576405 сумата от 1397 лева – главница, представляваща стойността на предоставена медицинска помощ по Клинична пътека № **** „******“, оказана на ответницата по време на болничния й престой от *** от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 18.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 7151/19.

10.2023г. по ч.гр.д. № 15206/2023г. по описа на ПРС, VIII гр. състав.

ОСЪЖДА П. М. А., с ЕГН: ********** да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с ЕИК: 115576405 сумата от 776, 68 лева /седемстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/ представляваща съдебно – деловодни разноски, от които 748, 74 лева в настоящото производство и 27, 94 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 15206/2023г. по описа на ПРС, VIII гр. състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4