Акт от 21.08.2020, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Русе, 21.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Добромира Кожухарова, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.

№ 208 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационни жалби на Т.Г.

***, чрез процесуалния му представител, и на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, против решение № 282/13.03.2020 г., постановено по АНД № 1826/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление № 38-0001148/30.08.2019 г. на началника на ОО „АА“ – Русе в частта по т.1 и т.3 и е потвърдено същото наказателно постановление в останалата му част - по т.2. Първият касатора обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено наложеното му наказание по т.2 от наказателното постановление, а вторият касатор - РД „АА“ – Русе, обжалва същия съдебен акт в отменителната му част - по т.1 и т.3 от наказателното постановление.

В частта, с която е потвърдено наказателното постановление за наложеното на Жейков наказание по т. 4 от наказателното постановление, решението на районния съд не не е обжалвано и поради това е влязло в сила.

Касаторът Т. Жейков твърди, че решението на районния съд в оспорената от него част е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати неотстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че в Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници (Наредба № 34/1999 г.) липсва определяне на момента, в който водачът на таксиметров автомобил следва да попълни имената си в пътния лист. Поддържа, че доколкото се касае до реализиране на административнонаказателна отговорност то, съгласно чл.46, ал.3 от ЗНА, при отсъствието на посочен в закона такъв момент празнината не може да бъде попълнена по тълкувателен път. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено наказателното постановление по т.2 и вместо него да се постанови решение по същество като наказателното постановление бъде отменено в тази му част.

Касаторът РД „АА“ – Русе сочи, че оспорва решението на въззивната инстанция в частта, с която се отменя наказателното постановление, т.е. за наказанията по т.1 и т.3 от НП. В същото време жалбата съдържа единствено доводи за неправилността на въззивния съдебен акт по отношение на нарушението по т.1 от наказателното постановление. Твърди се, че престояването на автомобили на участъци от пътното платно, които не са предназначени за тази цел и при липсата на регламентирана таксиметрова стоянка, винаги създава затруднения за останалите участници в движението, поради което не било необходимо да се доказва, че такива затруднения са създадени и в конкретния случай. Все пак сочи, че подобни затруднения действително са били създадени, което било видно от подадените чрез Община Русе до ОО „АА“ – Русе сигнали от граждани, които сигнали не били посочени в АУАН и НП от съображения за защита на личните данни на лицата техни податели. В касационната жалба на РД „АА“ – Русе липсват каквито и да е съображения за неправилност на решението на районния съд във връзка с отмяната на т.3 от наказателното постановление. Иска се отмяна на решението на РРС в обжалваните части и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на НП.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Т.Ж. и за основателност на касационната жалба на административнонаказващия орган (АНО). Сочи, че решението на РРС следва да бъде отменено в отменителната му част и вместо него да бъде постановено решение, с което наказателното постановление бъде потвърдено, а в останалата си част (потвърдителната) решението на РРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбите касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационните жалби и на двете страни са процесуално допустими – подадени са в срок от надлежна страна, атакуват невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежат на разглеждане.

По същество, касационната жалба на РД

„АА“ – Русе е неоснователна, а тази на Т.Ж. е основателна, но по съображения различни от наведените в жалбата.

Предмет на оспорване пред Русенския районен съд е било наказателно постановление № 38-0001148/30.08.2019 г. на началника на ОО „АА“ – Русе (сега РД „АА“ – Русе), с което Т.Г.Ж. е санкциониран за извършени от него четири административни нарушения, както следва:

1. За нарушение на чл.45, т.2, предл.2 от

Наредба № 34/1999 г., на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Нарушението се изразява в това, че водачът престоява за изчакване на пътници на участък от пътя – на тротоара, при което създава предпоставки за пешеходците – затруднява тяхното движение, без да има стоянка за таксита;

2. За нарушение на чл.40, изр.1 от Наредба №

34/1999 г., на основание чл.105, ал. 1 от ЗАвПр, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200 лева. Нарушението се състои в това, че при извършване на таксиметров превоз водачът не е попълнил името си в пътния лист;

3. За нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП във връзка с чл.101, ал.4 и във връзка с Приложение 5, Част І, т.7.2, б.„а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Нарушението се изразява в това, че таксиметровият автомобил не е оборудван с пожарогасител – пожарогасителят не е представян за преглед от 2014 г.;

4. За нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева. Нарушението се състои в това, че лекият автомобил не е оборудван със светлоотразителна жилетка.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН. Счел е, че от фактическа страна по делото не са доказани всички елементи от състава на административното нарушение по т.1 на НП като безспорно се касае за престояване на таксиметровия автомобил, управляван от касатора Ж., т.е. за изчакване на участък от пътното платно, какъвто е тротоарът. Въззивната инстанция обаче приела, че по делото не било това престояване да създава затруднение на останалите участници в движението. По отношение на нарушението по т.2 въззивният съд, тълкувайки разпоредбата на чл.

40, изр.1 от Наредба № 34/1999 г., е приел, че за да е изпълнено съдържащото се в нея изискване за „редовно и точно“ попълване на пътната книжка, водачът на таксиметровия автомобил следва да попълва необходимите данни в нея, включително имената си, в началото на работния ден. Така съдът е достигнал до извод, че в конкретния случай е налице установеното от АНО нарушение по т.2 от НП. По отношение на нарушението по т.3 от НП районният съд е приел, че АНО неправилно е приравнил непредставянето на пожарогасителя за проверка на неизправност на пожарогасителя, а от там и на наличие на административно нарушение. За нарушението по т. 4 въззивният съд е счел, че същото е безспорно установено.

Така с решението РРС е отменил оспореното пред него наказателно постановление в частта му за нарушенията по т.1 и т.3 и го е потвърдил за нарушенията по т.2 и т.4.

Пред настоящата инстанция, както беше посочено по-горе, предмет на касационна проверка е въззивното решение само в частта му относно нарушенията по т.1, т.2 и т.3 от наказателното постановление.

Касационният съд намира, че решението на въззивната инстанция е правилно в частта, с която се отменя НП по т.1 и т.3, а по отношение на нарушението по т.2 от същото решението противоречи на материалния закон.

Правилно районният съд е приел, че в конкретния случай не е установено изпълнението в цялост на фактическия състав на нарушение по чл.45, т.2, пр.2 от Наредба № 34/1999 г. Посочената хипотеза изисква деецът – таксиметров шофьор, да престоява за изчакване на пътници на участък от пътя като при това създава затруднения за останалите участници в движението. Разпоредбата на чл.45, т.2 от Наредба № 34/1999 г. не въвежда обща забрана за престояването на таксиметрови автомобили на участъци от пътното платно за изчакване на пътници, а се отнася само до случаите, когато с това се създават затруднения за останалите участници в движението, включително за пешеходците, т.е. забраната не е абсолютна. Именно по тази причина, за да е налице нарушение на регламентираната с процесната норма забрана, следва задължително да е установено, че в случая такова затруднение за участниците в движението действително е било създадено. Правилно районният съд е установил, че този елемент от фактическия състав на нарушението е останал недоказан по делото. Настоящата инстанция намира, че посоченото обстоятелство не се установява и чрез представените от касатора РД „АА“ – Русе писмени доказателства в касационното производство – сигнали от граждани, вкл. чрез приложения към тях снимков материал. Същите касаят престояване на таксиметрови автомобили, но не и на конкретния такъв, управляван от касатора Ж.. Освен това, видно от съдържанието на сигнала и приложения към него снимков материал, твърдяното в него затруднение е предизвикано от престояващи таксиметрови автомобили на пътното платно на ул.“Захари Стоянов“ в гр.Русе, в участъка непосредствено преди кръстовището й с ул.“Байкал“, от страната на Регионалния учебен център на Агенция „Митници“, който се намира на адрес ул.“Байкал“ № 6.

Видно от фотоснимките, изготвени при съставянето на АУАН и от посоченото в същия акт местоположение на автомобила на касатора Ж., същият е престоявал от другата страна на ул.“Захари Стоянов“ – не от страната на Регионалния учебен център на Агенция „Митници“, а от страната на магазин „Пацони“. Следователно не може да се приеме, че сигналът, с който е обосновано наличието на затруднение за другите участници в движението, касае мястото, където е бил установен автомобилът на Ж., поради което и с него не могат да бъдат обосновани предпоставките по чл.45, т.2 от Наредба № 34/1999 г., а същите не се установяват и от събраните от въззивния съд доказателства.

На следващо място настоящата инстанция споделя напълно съображенията на районния съд по отношение на нарушението по т.3 от НП. Както се посочи по-горе, макар и да се оспорва решението на районния съд в тази му част, касаторът РД „АА“ – Русе не формулира конкретни оплаквания по отношение на тази част от обжалваното решение. Правилно районният съд е разграничил хипотезите на липсващ или неизправен пожарогасител от хипотезата на наличен пожарогасител, който не е бил своевременно представен за проверка. В тази връзка следва да се посочи, че от съдържанието на наказателното постановление всъщност не става категорично ясно в какво точно се състои конкретното административно нарушение по тази точка. От една страна в санкционния акт се сочи, че таксиметровият автомобил не е оборудван с пожарогасител, т.е. такъв липсва. В същото време е описано, че пожарогасителят не е бил представян за преглед от 2014 г., което пък е индиция за точно обратното, а именно, че таксиметровият автомобил разполага с пожарогасител, който обаче не е преминал нужния преглед. Едновременно с това, квалифицирайки правно административното нарушение, АНО се е позовал на Приложение 5, Част І, т.7.2, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, която точка касае именно липсата на пожарогасител, въпреки наличните данни, че всъщност такъв пожарогасител има, макар и да не е бил представян за преглед. Соченото противоречие обосновава допълнително извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, в какъвто смисъл са и мотивите на въззивното решение.