Решение № 216 от 07.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. София, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20231110156794 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от “ФИРМА” АД, ЕИК ****, срещу Г. В. А., ЕГН **********, с която по реда на чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 24 918,13 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ...../05.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2023 г.

/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК/ до окончателното изплащане и сумата 933,38 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 07.03.2023 г.

В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит № ...../05.10.2018 г. “ФИРМА” АД е предоставило на ответника кредит в размер на 40 000 лева, който ответникът се задължил да върне, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на договора. Ищецът твърди, че ответникът е усвоил заемната сума в размер на 40 000 лева по разплащателна сметка, разкрита на негово име при ищеца. Сочи, че съгласно чл. 9 от договора, при просрочие на вноските и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи лихва за забава, равна на законната лихва за забава. Поддържа, че по силата на чл. 8 от договора погасителните вноски са с падеж до 21 число на съответния месец, като размерът на месечната вноска е посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит. Твърди, че крайният срок за погасяване на задължението е 05.10.2028 г. Поддържа, че съгласно чл. 4 от договора за кредит, погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви, се заплащат на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния план, връчен на ответника.

Навежда твърдения, че ответникът не е изпълнил задълженията си по 1 договора за кредит, като не е заплатил на ищеца всички месечни вноски, включващи лихва и главница, лихви и такси, с размер и падеж съгласно погасителния план. Твърди още, че ответникът не е заплатил на банката и дължимите по договора лихви (неустойки) за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава съгласно чл. 9 от договора. Поддържа, че на основание чл. 14 от договора, поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 05.07.2019 г., съгласно погасителния план, ищецът е обявил предсрочната изискуемост на кредита без да се прекратява действието на договора, за което ответникът бил уведомен с покана, връчена на 01.02.2023 г. В случай, че съдът счете поканата за ненадлежно връчена, то с исковата молба уведомява ответника, че счита кредита за предсрочно изискуем. Претендира разноски както за настоящото производство, така и за производството по ч.гр.д. № 13634/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника Г. В. А., чрез назначения особен представител адв. В. И., САК, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че клаузите за начисляване на договорна лихва са нищожни, тъй като се явяват неравноправни, доколкото банката самостоятелно и едностранно може да промени годишния лихвен процент. Твърди, че приложената към договора за кредит методология за определяне на референтен лихвен процент по потребителски кредит не съдържа ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по който ще се формира новият базов лихвен процент.

Доколкото определянето на базовия лихвен процент е въз основа на посочената методика, определена от самия кредитодател, то счита, че е очевидно, че същата е предварително и едностранно формулирана от кредитора преди сключване на договора за кредит. С оглед на изложеното счита, че клаузите са предварително наложени и не са индивидуално уговорени. Поддържа, че едностранната промяна на ... води до възможността банката едностранно да промени/актуализира размера на договорната лихва, съответно и дължимата погасителна вноска, като едностранно наложи нов променен погасителен план. Доколкото новият размер на ... не може да бъде предвиден от кредитополучателя, счита клаузите за неравноправни и на това основание за нищожни. Твърди да е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е спазено изискването за посочване на действителния размер на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита.

Поддържа, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, в случая – 8,01%, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира той и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 3, ал.

11, т. 2 от договора за кредит, ответникът е приел да бъде застрахован по групов застрахователен договор за застраховка “.....” по потребителски кредити, като в погасителния план към договора е посочена застрахователна сума в размер на 23,71 лева на месец, за срока на договора. Счита, че 2 посочената сума представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, но предвид бланкетното посочване на размера на ГПР в договора, не е възможно да се прецени дали това е сторено.

Навежда твърдения, че процесният договор, посочвайки единствено общ размер на ГПР, не отговаря на изискванията на ЗПК. Поддържа, че доколкото договорът накърнява съществени права на потребителя, то същият е недействителен. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

С Разпореждане № 39147 от 27.03.2023 г., постановено по ч.гр.д.

13634/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, е отхвърлено заявление с вх. № 71978/15.03.2023 г., подадено от “ФИРМА” АД, ЕИК ****, срещу Г. В. А., ЕГН **********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ..... от 05.10.2018 г. Срещу разпореждането е подадена частна жалба с вх. № 94927/05.04.2023 г. от заявителя “ФИРМА” АД.

С Определение № 9227 от 31.07.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5367/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-IV-Е, е отменено Разпореждане № 39147 от 27.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. 13634/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, в частта, с която е отхвърлено заявлението на “ФИРМА” АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Г. В. А. за следните суми, представляващи задължения по Договор за потребителски кредит № ..... от 05.10.2018 г., а именно: над 24 918,13 лв. до 37 945,70 лв. /за сумата 13 027,57 лв./ - главница, заедно със законната лихва от 15.03.2023 г. до погасяване, 5 810,15 лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 01.02.2023 г., 142,02 лв. – мораторна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 12.03.2020 г., 109 лв. – такса за периода от 08.07.2019 г. до 29.01.2021 г., 105,60 лв. – разноски, сторени за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като вместо това е поставено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на “ФИРМА” АД, ЕИК ****, срещу Г. В. А., ЕГН **********, за следните суми, представляващи задължения по Договор за потребителски кредит № ...../05.10.2018 г., а именно: 13 027,57 лв. – подлежаща на връщане заета сума по 45 вноски с падежи от 05.07.2019 г. до 05.03.2023 г., заедно със законната лихва от 15.03.2023 г. до погасяване; 5 810,15 лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 01.02.2023 г.;

142,02 лв. - мораторна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 12.03.2020 г.; 109 лв. – такса за периода от 08.07.2019 г. до 29.01.2021 г.; 105,60 лв . - разноски, сторени за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и за 1 624,90 лв. – разноски по заповедното производство и 191,94 лв. – разноски по частната жалба. В останалата част частната жалба срещу Разпореждане № 39147 от 27.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 13634/2023 г. по описа на 3

СРС, 176 състав, е оставена без уважение, като делото е върнато на СРС за издаване на заповед и продължаване на процесуалните действия.

За посочените суми е издадена Заповед № 27183 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 12.09.2023 г. по ч.гр.д. 13634/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, и изпълнителен лист въз основа на нея от същата дата.

С Разпореждане № 112105 от 12.09.2023 г., постановено по ч.гр.д.

13634/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, съдът е указал на основание чл.

415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си за сумите над: 13 027,57 лв., представляваща дължима за връщане заета сума по 45 вноски с падежи от 05.07.2019 г. до 05.03.2023 г. по договор за потребителски кредит № ...../05.10.2018 г., ведно със законната лихва за период от 15.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5 810,15 лв., представляваща договорна лихва за период от 05.07.2019 г. до 01.02.2023 г., сумата 142,02 лв., представляваща мораторна лихва за период от 05.07.2019 г. до 12.03.2020 г., сумата 109,00 лв., представляваща такса за период от 08.07.2019 г. до 29.01.2021 г., сумата 105,60 лв., представляваща друго допълнително вземане за период от 12.10.2020 г. до 07.03.2023 г., сумата 1 624,90 лв. – разноски в заповедното производство и 191,94 лв. – разноски по частната жалба, до пълните им заявени размери по заявление с вх. № 71978/15.03.2023 г., за разликата от които суми е било отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за потребителски кредит № ...../05.10.2018 г., който отговаря на изискванията на чл. 9 до чл. 14 ЗПК; кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатият договор за кредит; уговорения начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на кредита; настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата /включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/; вземанията да бъдат установени и по размер.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.

От събраните по делото писмени доказателства, също така и от изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че на 05.10.2018 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ..... между „ФИРМА”АД от една страна и Г. В. А. от друга, по силата на който дружеството е отпуснало на кредитополучателя кредит в размер на 40 000 лева. Съгласно чл.2, ал.3, е уговорено банката да извърши следните парични преводи от сметката на 4 кредитополучателя, с цел предсрочно погасяване на задължения на кредитополучателя (включващи лихви, главници, дължими такси и други разходи) към следите кредитни и/или финансови институции: 1 000 лева по сметка с IBAN: ... ...... ... с титуляр „.....“, с цел предсрочно погасяване на задължения по договор .....; 2 160,27 лева по сметка с IBAN: ..... .... .... с титуляр „....“, с цел предсрочно погасяване на задължения по договор за потребителски кредит“, 1 038,12 лева по сметка с IBAN: .... ..... .... с титуляр „....., с цел предсрочно погасяване на задължения по договор за потребителски кредит; 1 523,70 лева по сметка с IBAN: ..... .... .. с титуляр „...“, с цел предсрочно погасяване на задължения по договор за кредитна карта; 32 500 лева по сметка с IBAN: ... ...... .... с титуляр Г. В. А. в .... с цел предсрочно погасяване на задължения.