Решение № 51 от 15.06.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Ловеч, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА в присъствието на прокурора Цв. М. П. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224300600072 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази :

С присъда № 2600006/10.03.2021 г., постановена по НОХД № 7/2017 г. Л.ският районен съд е признал подсъдимите ЕМ. Д. ЕМ., с ЕГН ********** и СЛ. ЕМ. Д., с ЕГН ********** и двамата от гр.Л., обл.Ловешка за виновни за извършено престъпление по чл.216, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.54 от НК, като ги е осъдил на по 6 (шест) месеца лишаване от свобода, изпълнението на които наказания е било отложено с тригодишен изпитателен срок.

С цитираната присъда подсъдимите ЕМ. Д. ЕМ. и СЛ. ЕМ. Д. са били признати за невиновни в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, като съдът ги е оправдал по така повдигнатите им обвинения.

Съдът е осъдил подсъдимие ЕМ. Д. ЕМ. и СЛ. ЕМ. Д. да заплатят солидарно на гражданския ищец ЮЛ. В. СЛ., ЕГН ********** от гр.Л., сумата от 204,60 (двеста и четири лева и 60 ст.) лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на 1 престъплението по чл.216, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 01.04.2015 г. до окончателното им изплащане.

С цитираната присъда подсъдимие ЕМ. Д. ЕМ. и СЛ. ЕМ. Д. са били осъдени да заплатят държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 (петдесет) лева по сметка на Районен съд – Л..

С цитирания съдебен акт, РС – Л. е отхвърлил предявения от ЮЛ. В.

СЛ. против подсъдимите ЕМ. Д. ЕМ. и СЛ. ЕМ. Д., граждански иск в размер на 10 000 лева, за причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, като неоснователен и недоказан.

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимие ЕМ.

Д. ЕМ. и СЛ. ЕМ. Д. да заплатят солидарно по сметка на Районен съд – Л. сумата от 462.58 (четиристотин шестдесет и два лева и 0.58 ст.) лева разноски по делото, както и да заплатят солидарно по сметка на ОД МВР Ловеч сумата от 100 (сто) лева разноски по досъдебното производство.

Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок са постъпили въззивен протест и въззивни жалби, съответно от : Районна Прокуратура Ловеч, ТО – Л., от адв. Ц.Ц. от АК – Плевен, в качеството си на повереник на частния обвинител и граждански ищец ЮЛ. В. СЛ. от гр.Л., от подсъдимите ЕМ. Д. ЕМ. и от СЛ. ЕМ. Д. и двамата от гр.Л. – лично, и чрез защитника на последните – адв. С.А. от САК.

В протеста на РП Ловеч, ТО – Л. се предлага, въззивният съд да отмени присъдата на PC – Л. в оправдателната й част и да постанови нова с която признае подсъдимите за виновни по обвинението по чл.131, ал.1, т.12 от НК.

Към протеста е депозирано и допълнително изложение, в което представителят на прокуратурата заявява, че не споделя изводите на ЛРС, за това, че подсъдимите са извършили действия с които се е стигнало до причиняване на повреди по автомобила на Ю.В., но не и по причиняване на телесните му увреждания, тъй като същият е успял да се отдалечи от мястото на инцидента, което в действителност не е вярно. В тази връзка се сочи, че съдът не е приел за достоверни и обективни показанията на пострадалия досежно тяхното причиняване от подсъдимите, защото при задържането си в РУ Л., В. е попълнил декларация, че не желае преглед от лекар; защото 2 полицейските служители дежурни по това време и отработвали случая, не са посочили за възприети от тях следи по него; поставил е под съмнение показанията на лекаря извършил освидетелстването на 03.04.15 г. /дал показания през 2021 г./ относно удостоверените в него обстоятелства, защото е посочил същите след прочит на самото удостоверение, без да си спомня подробности за прегледа и констатациите.

Твърди, че съдът е приел, че това обвинение се явява недоказано по несъмнен и безспорен начин.

Счита, че решаващият съд не е анализирал в пълна степен доказателствата, някои от тях липсват в самите мотиви, а за други си противоречи. В тази връзка посочва, че разпитаните полицаи, както и лекаря д-р Д. са заявили в своите показания, че случая е бил много отдавна и не си спомнят /протокол от 12.11.18 г., 2021 г./; не са коментирани изобщо показанията на полицейските служители, че лицето само заявява в посочената декларация дали желае или не преглед, както и дали има някакъв здравословен проблем, като те не са събличали тогава Ю. и нямат възприятия за такива. Изтъква, че от тях е посочено, че в случай на видими наранявания при задържане на лице са длъжни и осигуряват освидетелстване, в другите случаи се основават на декларираното от самото лице.

Сочи, че следва да се има предвид, че съгласно чл.122, ал.1 от НПК свидетелят има право да си служи с бележки, цифри и др. , които се намират в него, като именно от тази разпоредба се ползват свидетели /полицаи, лекари извършили прегледи и всички др./ за обстоятелства за които имат лични възприятия в процеса им на работа и за които са съставили съответни документи. Счита, че естеството на работа на полицаи, лекари и прочее е такава, че няма как да се изисква те да помнят години напред с пълни подробности случаите които са им били възложени.

Твърди, че показанията на пострадалия за причинените му увреждания се потвърждават от показанията на св. Ш.А., които съдът незнайно защо е ингорирал като нелогични на л.8 в мотивите си : ,,...той се измъкна по - надолу, вече там го налагат“, както и тези на брата на пострадалия, че Ю. е бил окървавен, със скъсани дрехи и наранявания по тялото; необяснимо защо и самото издадено медицинско удостоверение за удостоверените обстоятелства, а в същото време напълно е приел изготвената 3 съдебно - медицинска експертиза, с уточнение, че е работила именно по същите тези писмени данни.

Изтъква, че посочените доказателства /показанията на свидетели досежно уврежданията по Ю., медицинското удостоверение, експертизата/ се потвърждават и от многократните сигнали подавани на тел. 112 за побоища, брадви и колове, подробно цитирани на л.6 от мотивите, но това не е анализирано в съвкупност с тях. Счита, че мотивите на ЛРС са необосновани, защото твърденията на пострадалия досежно деянието по чл.216 ал.1 от НК се приемат за достоверни и логични, а останалите за причинените му увреждания – не. Приема, че това се дължи поради непълния анализ на всички доказателства, вкл. и косвените /свидетели казват, че са ги разтървавали, напр. св. Зоя М./.

В заключение моли настоящата инстанция да измени присъдата на PC - Л. като признае за виновни подсъдимите Е.Е. и С.Д., и да им наложи наказания с оглед позицията на прокуратурата при съдебните прения.

В жалбата от повереника на частния обвинител и граждански ищец Ю.С., адв. Ц.Ц. се иска въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваната присъда в частта й, в която първостепенният съд е признал за невиновни двамата подсъдими по обвинението за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1, вр. е чл.20, ал.2 от НК, като неправилна, незаконосъобразна, явно несправедлива и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, както и необоснована в мотивната си част по своята същност. Иска се ОС – Ловеч да реши делото по същество, като признае подсъдимите за виновни и да им бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски пред първата и втората инстанция.

Към цитираната въззивна жалба е приложено допълнително изложение. В същото се твърди, че считат така постановената присъда в обжалваната й част за неправилна, незаконосъобразна, явно несправедлива и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, както и необоснована в мотивната си част.

На първо място приема, че така повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.12 вр.с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК в обвинителния акт на подсъдимите е правилно, законосъобразно и обосновано с оглед състава на престъплението, което им се вменява, че са извършили на процесната дата 4 01.04.2015 г. около 15,30 часа в гр.Л. на ***. Счита, че това е така, защото в самия ход на съдебното производство е станало ясно какъв състав на престъпление са извършили подсъдимите, а именно:

„Умишлено и по хулигански подбуди, причинили лека телесна повреда на Ю.

В. С. от гр.Л., изразяваща се в порезна рана на левия лакът и множество кръвонасядания по крайниците, довела до временно и неопасно разстройство на здравето“. Твърди, че в самия обвинителен акт, а и в постановената след това Присъда от 10.03.2021 г. е записано и многократно посочено, че подсъдимите при продължавано престъпление и в съучастие като извършители на 01.04.2015 г. са извършили и причинили лека телесна повреда на Ю. В. С. от гр.Л., изразяваща се в порезна рана на левия лакът и множество кръвонасядания но крайниците, довела до временно и неопасно разстройство на здравето, което стана ясно в самото съдебно производство по делото, както и в обвинителния акт. Счита, че е бил изяснен въпроса в какво точно се изразява изпълнителното деяние и дали то е станало умишлено или по непредпазливост, както и кой и кога точно е извършил и причинил описано подробно в обвинителния акт. Твърди, че дори в медицинската експертиза се отбелязва, че по отношение на пострадалото лице - ГИ и ЧО, нараняването отговаря на механизма описан в медицинското свидетелство и събраните свидетелски показания нямат, пострадалия има една съвсем нормална реакция на стрес, уплах на психиката. Изтъква, че по делото единствено и само се установява заинтересованост, едностранчивост, предубеденост и противоречивост в показанията на свидетелите на подсъдимите.

Твърди, че съдът въобще не е взел в предвид свидетелските показания на част от свидетелите, дори е игнорирал като писмено доказателство медицинското свидетелство удостоверяващо телесната повреда.

На второ място заявява, че категорично възразяват и не са съгласни, като оспорват признаването за невиновни от съда на двамата подсъдими по обвинението им по чл.131, ал.1, т.12 вр.с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК за всеки един по отделно от подсъдимите, тъй като същото е явно несправедливо, а е и определено при неясни мотиви на съда и постановената присъда е без мотивна част при своето първоначално обявяване.

Счита, че би следвало съдът, след като прецени събраните по делото 5 доказателства и доводите на страните по отделно и в тяхната съвкупност и по вътрешното убеждение да приеме за установена правната и фактическа квалификация на спора и да постанови своята Присъда спазвайки разпоредбите на чл.301, чл.303, чл.304 и чл.305 от НПК и най вече, че същата не може да почива на предположения, като ЛРС е признал подсъдимите за невиновни по едно от обвиненията, когато обвиненията са доказани по несъмнен начин, в настоящият процес.

В заключение моли настоящата инстанция да отмени обжалваната присъда в частта й, в която ЛРС е признал за невиновни двамата подсъдими Е.Е. и С.Д. по обвинението за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, като неправилна, незаконосъобразна, явно несправедлива и постановена при съществено нарушение на процесуалните нравила, както и необоснована в мотивната си част по своята същност, и да реши делото по същество, като признае подсъдимите за виновни и им присъди направените съдебно -деловодни разноски пред първа и втора инстанция.

В жалбата на подсъдимите Е.Е. и С.Д. чрез защитника им адв. СВ.

СТ. АРН. се иска да бъдат оправдани по обвинението по които са били осъдени от PC – Л..

Към цитираната въззивна жалба е приложено и допълнително изложение от въззивниците Е. и Д.. Изтъкват, че в допълнителната жалба са против не само в часта, в която са осъдени за автомобила, за който са набедени и който не е бил пред дома на *** според обвинението.

Твърдят, че както се вижда и от снимковия материал, който не е бил заснет пред дома на ***, като процесният автомибил не се е намирал там, като не е бил и пред техния имот, излагат съображения в тези връзка.