Решение № 3265 от 27.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3265 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20261110200979 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. И. В. ЕГН **********, чрез упълномощения адв.Д. Ш., против наказателно постановление /НП/ №254332-018246/19.08.2025 г., издадено от началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, предвид съставен на 10.07.2025 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №3935978 на К. И. В., за това, че на 10.07.2025 г., около 20.34 ч., на път Автомагистрала № А-1, с посока на движение от гр.Пловдив към гр.София, управлява лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № ***, негова собственост, като между 3 и 2 километър в посока гр.София, по време на движение използва мобилен телефон, без устройство позволяващо употребата му без участие на ръцете, с което виновно нарушил чл.104а от ЗДвП и се движи без изправен пожарогасител, с което виновно нарушил чл.139,ал.2,т.3 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева /за нарушението на чл.104а от ЗДвП/, и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева /за нарушението на чл.139,ал.2,т.3 от ЗДвП/; и на основание 1

Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.

При предявяване на АУАН К. И. В. като възражение написал в него „Не съм извършил посочените нарушения. Не съм говорил по телефона. В автомобила имам изправен пожарогасител. Свидетелят по акта беше през цялото време в автомобила, не е бил свидетел на проверката. Моля да се запазят записите от боди камерите и от камерите на автомобила“.

Недоволен от НП и наложените с него наказания, К. И. В., чрез упълномощения си адв.Д. Ш., го обжалвал чрез административнонаказващия орган пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно, постановено при съществено процесуално нарушение, с което е нарушено правото му на защита, за което са изложени следните доводи: Твърди се, че не са извършени посочените нарушения. Относно първото описано нарушение се сочи, че управляваният от жалбоподателят лек автомобил разполага с блутут устройство, като при стартиране на двигателя на МПС телефонът автоматично се свързва към автомобила и разговорите се осъществяват изцяло чрез бутони, с които е снабден автомобилът, без употреба на мобилното устройство, като през цялото движение от Пловдив до София В. не е използвал мобилното устройство. Няколко километра преди навлизане в София той бил спрян за проверка от полицейски автомобил, като през цялото време на проверката вторият полицай останал в патрулния автомобил. Проверяващият полицай и спътниците на В. се уверили, че той е изряден като водач, има и изряден пожарогасител, но бил съставен АУАН, за това, че е говорил по телефона, докато шофира и че няма валиден пожарогасител. При предявяване на АУАН той написал възраженията си в него. С жалбата е оспорена и компетентността на актосъставителя. С оглед на това е направено искане НП да бъде отменено и да бъдат заплатени на жалбоподателя разноските, в размер на 500 лева, за платен адвокатски хонорар.

Жалбоподателят К. И. В., заедно с адв.Д. Ш., редовно призовани и уведомени за съдебните заседания, се явяват в 2-те проведени такива.

2

Адв.Ш. пледира НП да бъде отменено, тъй като счита, че по производството по категоричен начин са се установили изложените в жалбата срещу НП фактически обстоятелства - че по време на движение и управление на лекия автомобил жалбоподателят не е разговарял по мобилен телефон, използвайки ръцете си и е имал пожарогасител в автомобила си. Претендира се присъждането на направените от него разноски, за което се представя списък за такива и договор за правна защита и съдействие.

Жалбоподателят В. в хода по същество на делото уточнява, че въпреки, че с направените в АУАН възражения е поискано запазване на записите от боди камерите, това не е направено, като няма противоречие в съдебната практика, че когато такъв запис е поискан своевременно и не е запазен и представен – това е съществено процесуално нарушение. Обръща внимание, че между показанията на актосъставителя и свидетеля по акта има съществено противоречие относно твърденията на всеки от тях, как той /жалбоподателят/ се е държал и къде е ползвал телефона си. Според жалбоподателя, полицейският служител, който е останал в полицейския автомобил, на дясната м у предна седалка, не би могъл да възприеме при разрешената скорост на движение по този път дали водачът на автомобил, движещ се в крайна лява лента, е използвал телефон с ръце, още по-малко – дали има пожарогасител в колата си. Независимо, че актосъставителят лично е възприел, че има пожарогасител и то заверен, актът е съставен и за това, че няма пожарогасител в автомобила. С оглед на това жалбоподателят иска да бъде изцяло отменено НП и да му бъдат присъдени направените разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява само в първото проведено съдебно заседание. По делото са представени писмени бележки от пълномощник на административнонаказващия орган, с искане да бъде отхвърлена жалбата срещу НП като неоснователна и недоказана, НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, при възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

При проведения разпит на актосъставителя А. С. С., той казва, че като 3 младши автоконтрольор в О „ПП“-СДВР през месец юли 2025 г., заедно с колегата му Б., по време на нощна смяна били назначени по маршрут на АМ Тракия. Около 20.00 ч. в посока към гр.София около 3-4 км., той бил извън служебния автомобил, който се намирал в лентата за принудително спиране с включени светлини, като забелязал в лявата лента да се движи лек автомобил „Мерцедес“ с плевенска регистрация, водачът на който говори л по телефона си, използвайки мобилното устройство с дясната си ръка до главата си.

Полицаите последвали този автомобил със служебния автомобил, спря ли го с подаване на звуков и светлинен сигнал, т о й отиш ъ л до водача /жалбоподателя/, при когото в автомобила имало и други пътници , а колегата му останал в служебния автомобил /като казва „след това, мисля, че излезе от автомобила“/, обяснил му причината за спиране, водачът отрекълзаявеното от него, влезли в лека конфронтация, след което той му съставил АУАН, който водачът подписал с възражение. С. казва и „Не помня дали съм заявил, така, че да се възприеме от всички пътници от проверявания автомобил, че ще съставя акт на водача, защото пътниците са без предпазен колан. Не мога да кажа дали преди да спрем автомобила за проверка, пътниците в него са били без предпазни колани. Не си спомням дали пътуващите в автомобила по време на проверката са правили възражение, че водачът не е използвал мобилен телефон“. При извършване на проверката С. поискал от водача да представи оборудването на автомобила, но последният заявил, че без протокол за проверка на автомобила, няма да представи оборудването. Той видял, че има пожарогасител, но не видял дали е заверен, поради което и написал, че е без пожарогасител.

При проведения разпит на свидетеля по акта Р. Х. Б. той казва, че в екип със колегата му С. на 10.07.2025 г. били назначени като АП по АМ Тракия /А1/ нощна смяна. Около 20.30 часа, на около 2-3 км. на АМ Тракия с посока гр. София /било светло, ясно, с добра видимост/ покрай тях минал лек автомобил „Мерцедес“ с плевенска регистрация и т е забелязали, че водачът използва мобилен телефон, който държал с дясната си ръка към главата, който автомобил спрели с подаване на светлинен сигнал и на водачът му бил съставен АУАН за използване на мобилен телефон и пожарогасител. Преди да го спрат той /Б./ седял на предната дясна седалка на полицейски автомобил, а С. бил извън него. Той /Б./ излязъл от служебния автомобил пред да приключи 4 проверката, като казва „Аз не съм проверявал дали автомобилът има пожарогасител. Не мога да кажа дали в този автомобил, освен водача, е имало и пътници. Аз и колегата извършваме проверки при включено видео заснемане от две камери на патрулния автомобил и боди камери“.

В показанията си допуснатият, по искане на защитника на жалбоподателя, като свидетел М. И. И., казва, че е приятел на В., като при пътуването на двамата от Пловдив за София взели две момичета с тях. И. твърди, че в автомобила си В. има блутут устройство, чрез което провежда телефонни разговори и по време на пътуването не провежда разговори по мобилния си телефон. Малко преди София били спрени за полицейска проверка, като полицаите искали да им съставят актове за колани, въпреки, че те били поставили коланите си и независимо, че полицаите видели, че В. има пожарогасител, аптечка, триъгълник и жилетка в автомобила, м у съставили акт, че е говорил по телефона и нямал пожарогасител.

По делото са приложени: писмо от МВР – Дирекция вътрешна сигурност, в отговор на изисканите от съда записи от полицейския автомобил и боди камерите на двамата полицейски служители, в отговор на което е написано „При осъществен мониторинг в АИС „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“ – МВР, за персонални камери и видеорегистратори към служебен автомобил с рег. № *** за дата 10.07.2025 г., в платформата на информационната система не е установена налична файлова информация…всички файлове с видеоинформация…се съхраняват за срок от 30 дни в централната компонента или се преиндексират за срок от 2 години, когато са необходими за провеждане на наказателно или административно производство, след изтичане на този срок автоматично се извършва тяхното заличаване“.

Приложени са още: докладна записа от 10.07.2025 г. от С. до началника на О „ПП“-СДВР; справка - картон на водача К. И. В. за регистрираните извършени от него нарушения на ЗДвП и наложените за тях наказания; доказателства /заповеди/ за компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган.

5

Съдът кредитира събраните по делото и относими към предмета на доказване по настоящето производство гласни доказателства - показанията на М. И. И., и на А. С. С. и Р. Х. Б. /единствено относно съставянето на АУАН/ и писмени доказателства - приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК такива. От показанията на полицейските служители С. и Б. се извежда преценката, че те имат конкретен спомен за някои фактически обстоятелства и несигурен или липсващ спомен за други. Настоящият съдебен състав счита, че Б. на практика изобщо не е участвал в осъществяване на проверката, още повече, че самият С. заявява „след това, мисля, че излезе от автомобила“, казвайки и че проверката минала с конфронтация, при каквото положение другият полицейски служител – Б. следва да е бил при колегата си, а последният заявява, че излязъл от служебния автомобил пред да приключи проверката, но не е проверявал дали автомобилът има пожарогасител , проверката за какъвто била на края, а и твърди, че не може да каже дали в този автомобил, освен водача, е имало и пътници, поради което и съдът намира, че той изобщо не е участвал на практика в извършването на проверката и не е възприел лично извършени ли са твърдяните нарушения. Отделно от това показанията на полицейските служители показват и взаимни противоречия за някои обстоятелства, поради което и съдът не ги намира за надеждни и не ги кредитира. Съвкупният доказателствен материал по делото, който този съдебен състав цени, установява приетата от съда фактическа обстановка.

От даказателствата по делото на който съдът дава вяра, се установява с необходимата категоричност, че на 10.07.2025 г. вечерта, К. И. В. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № ***, движейки се по път Автомагистрала № А-1 /Автомагистрала „Тракия“/, с посока на движение от гр.Пловдив към гр.София, в който автомобил като негови спътници пътували приятелят му М. И. И. и две момичета. На същия път по това време се намирали младши автоконтрольоли при О „ПП“-СДВР А. С. С. и Р. Х. Б., назначени за нощната смяна като полицейски АП на Автомагистрала „Тракия“, със служебен полицейски автомобил с рег. № ***, който около 20.34 ч. се намирал между 3 и 2 километър в посока гр.София, в крайната дясна лента на платното за движение /лентата за принудително спиране/, а в крайната лява лента се приближавал към гр.София управлявания от В. лек автомобил, който бил спрян от полицаите за проверка. Полицай С., 6 който бил извън полицейския автомобил, извършил проверката, през което време полицай Б. останал в полицейския автомобил на предната му дясна седалка. Проверката преминала конфронтативно, при включено видео заснемане от две камери на патрулния автомобил и боди камери. С. съставил на В. АУАН, в който вписал, че по време на движение използва мобилен телефон, без устройство позволяващо употребата му без участие на ръцете, и се движи без изправен пожарогасител, независимо от противното. При предявяване на АУАН, в частта за възражения В. написал „Не съм извършил посочените нарушения. Не съм говорил по телефона. В автомобила имам изправен пожарогасител. Свидетелят по акта беше през цялото време в автомобила, не е бил свидетел на проверката. Моля да се запазят записите от боди камерите и от камерите на автомобила“. Независимо, че своевременно било изискано запазване на записите, те не били съхранени. Въз основа на акта, на 19.08.2025 г. било издадено срещу В. обжалваното НП, екземпляр от което той получил на 01.12.2025 г. и го обжалвал чрез упълномощения си адв.