Решение № 1117 от 31.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1117 гр. Варна, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20253100501739 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260, против решение №1849/22.05.2025г., постановено по гр.д.№7626/2024г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните Д. Н. К., с адрес ****** и "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“, № 260, като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България", че договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****** от 27.12.2018 г., сключен между Д. Н. К. /заемател/ и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България" / заемодател/, чийто правприемник е „Юробанк България" АД, е нищожен, на основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 вр. чл. 11, ал.1, т.10, вр. чл.10, ал.1 ЗПК и е осъден ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, да заплати на Д. Н. К. сумата в размер на 2468,93 лева, представляваща неоснователно платена по нищожния договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****** от 27.12.2018 г. сключен между Д. Н. К. /заемател/ и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България" /заемодател/, чийто правприемник е „Юробанк България" АД сума, представляваща сбор от следните пера, както следва: договорна лихва в размер на 1702,40 лева; застрахователна премия в размер на 487,50 лева; лихва за мораторно отлагане в размер на 137,58 лева; обезщетение за предсрочно погасяване в размер на 37,45 лева; такса ангажимент в размер на 104 лева, на 1 основание чл.55, ал.1, пред.1 ЗЗД.

В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Излага, че получаването на кредита не е обусловено от сключването на застраховка, поради което не е налице основание за включване на застр.премия в ГПР по договора. Като се позовава на Стандартен европейски формуляр и договор за застр.посредничество сочи, че кредитополучателят е уведомен за доброволния характер на застраховката и е взел информиран извод да я получи отделно от заема. Счита, че застраховката „Защита на плащанията“ е допълнителна незадължителна услуга, която е предоставена при изрично изразено желание и съгласие на клиента, като сключването й е ирелевантно за отпускането на кредита при предложените условия. Счита, че след като застр.премия не съставлява задължителен разход по кредита по см. на §1,т.1 от ДР на ЗПК, то невключването й при изчисляване на ГПР не съставлява нарушение на императивната норма на чл.19, ал.1 ЗПК и размерът на ГПР не е над допустимия максимален размер. Излага, че като застр.посредник е имал задължение да опосредява превода на сумата по застр.премия, поради което и в договора е предвидено изплащането й, ведно с месечните погас.вноски, с което се постигало улеснение за потребителя. Оспорва извода на ВРС, че договорът не отговаря на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, като се позовава на допуснато процесуално нарушение. Позовавайки се на практика на СЕС, счита, че формулировката на това изискване не освобождава съда от преценка за същественост на нарушението. Оспорва извода на съда, че част от договора се явяват застраховката на кредитополучателя и сертификат за защита на плащанията, поради което и към тях не са приложими правилата на ЗПК.

Счита за неоснователно и твърдението, че договорът накърнява добрите нрави. Моли да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени исковете.

В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна Д.

Н. К. от гр.Варна, е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора Варненски окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Д. Н. К. срещу ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, обективно съединени искове с правно основание чл.22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит ****** от 27.12.2018г. поради нарушаване на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 ЗПК, а в евентуалност с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, и в евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2468,93 лева, представляваща платена без основание сума по нищожния договор за потребителски кредит ****** от 27.12.2018г.

В исковата молба твърди, че между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България", чийто правоприемник се явява ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, е сключен договор за потр.кредит ****** от 27.12.2018г., по силата на който БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България е предоставил на ищцата потребителски кредит в размер на 5200лв, при ГПР 22,11% и ГЛП 19,17%, разпределени в 60 месечни вноски в размер на по 2

154,39лв. Излага, че със споразумение от 04.05.20г. заплащането на вноските е отложено за 2 месеца, като считано от 20.06.20г. месечната вноска се променя на 157,45лв. Твърди, че на 15.02.21г. кредитът е предсрочно погасен, като общо заплатената сума възлиза на 7562,94лв. Счита договорът за нищожен поради противоречието му с изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК, тъй като не е ясен начинът на формиране на лихв.процент, не са посочени условията за прилагане на лихвения процент и не е ясна базата, върху която се начислява; липсва уточнение какви разходи се включват в посочения ГПР и дали в него са включени застр.премия и такса ангажимент, като така кредитополучателят е в невъзможност да разбере какъв е процентът на оскъпяване на финансовия продукт, съотв. дали ГПР отговаря на изискването на чл.19, ал.4 ЗПК; липсва задължителната информация в погас.план. Счита договорът за недействителен и поради противоречие с чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като не всички елементи на договора са представени с размер на шрифт не по-малък от 12. Излага твърдения, че на ищцата не е предоставена предв.информация за договора чрез СЕФ. Счита договорът за нищожен и поради нарушение на добрите нрави. Поради недействителност на договора намира, че сумата от 2468,93 лева се явява платена без правно основание.

В отговор на исковата молба ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД оспорва исковете. Излага, че в случая е приложим фиксиран лихвен процент, посочен в договора. Оспорва да е налице неяснота относно начина на формиране на ГПР, като е предоставена пълна, ясна и точна информация за начина му на формиране и за това какви разходи се включват в ГПР. Твърди, че таксата ангажимент е включена в ГПР, като са спазени изискванията на чл.19 от ЗПК.

Твърди, че застраховката е допълнителна незадължителна услуга и тя не е предпоставка за отпускане на заема, като ищцата има право да я откаже.

Оспорва да е налице неправилно отразен размер на ГПР, като при изчислението му е взет предвид размера на главницата и всички разходи, освен изрично изключената по силата на §1,т.1 ЗПК застр.премия. Оспорва да е нарушен чл.10, ал.1 ЗПК досежно шрифта на съставения договор, като счита, че това изискване не е приложимо спрямо застр.сертификат и ОУ по застраховката. Оспорва твърдението за противоречие на договора на добрите нрави, както и счита заплащането на исковата сума за надлежно.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна 3 власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и допустимо.

По делото няма спор, че е сключен договор за потр.кредит ****** от 27.12.2018г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България", чийто правоприемник се явява ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, е отпуснал на ищцата кредит в размер на 5200лв. при фиксиран лихвен процент в размер на 19,17% и ГПР в размер на 22,11%, със срок на издължаване до 20.12.2023г. на месечни вноски от 154,39лв. Съгласно чл.2 от условията по договора в общата стойност на плащанията по кредита /9263,40лв/ освен предоставения кредит от 5200лв е включена и сумата от 1170лв застрахователна премия по застраховка Защита на плащанията. Предвидено е частта от средствата по кредита, дължима за конкр.застраховка, да се превежда директно по сметка на застрахователя. В договора е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската и дължимия остатък на главницата.

Представени са още сертификат от 27.12.18г. за сключена застраховка Защита на плащанията за кредитополучателите на потребителски кредит, предоставени от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ведно с ОУ, подписани от ищцата, както и сертификат за застраховане на ищцата за застрахователна програма "Защита на плащанията по кредитни карти", ведно с ОУ, в които е посочено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит и че застраховката е сключена със застрахователното посредничество на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България. Посочен е и начина на определяне на застр.премия, дължима месечно, като конкретният й общ размер от 1170лв е вписан в договора за кредит.

Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което не са налице данни да е действало като професионалист, то кредитополучателят се явява потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП и чл.9, ал.3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна потребителска закрила.

Разпоредбата на чл.22 от ЗПК повелява, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според оплакванията във въззивната жалба първият спорен въпрос се свежда до това спазена ли е разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК в процесния договор за потр.кредит.

Ищцата навежда като основание за недействителност на договора за потребителски кредит неспазването на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, твърдейки, че елементите на договора не са представени с размер шрифт не по-малък от 12. Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК повелява, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Неспазването на това изискване е основание за недействителност на договора съгласно чл.22 4

ЗПК.

С оглед допуснато процесуално нарушение от ВРС пред настоящата инстанция е изслушана повторна съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че шрифтът, използван в договора за потр.кредит ****** от 27.12.2018г. е Garamond 12 пункта. Настоящият състав намира, че следва да бъде кредитирана именно тази експертиза, доколкото същата е пълна и обоснована. Вещото лице е използвало два метода на анализ, като обстойно разглежда размерът на конкретния шрифт. В с.з. излага, че технологията на генериране на договорите и тяхното разпечатване е машинна и не включва човешка намеса, като софтуерът печата с шрифт 12. При така установеното въззивният съд не намира за установено твърдяното от ищцата опорочаване на формата на договора. Изводите на ВРС в този смисъл не се споделят.