Определение № 241 от 02.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. Пловдив, 02.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско дело № 20245001000342 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Обжалвано е определение № 153, постановено в закрито съдебно заседание на 2.05.2024 г. от Окръжен съд-П. по т.д. № 11/2024 г. , с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят „Ф.-Ф.“АДСИЦ-гр.С. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 4973/27.05.2024 г., ведно с произтичащите от това правни последици.

Ответникът по частната жалба „М.-П.“АД-гр.П. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени с отговор с вх. № 5991/21.06.2024 г. Претендира за присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 24.01.2024 г. е подадена до ОС-П. искова молба от „Ф.-Ф.“АДСИЦгр.С. против „М.-П.“АД-гр.П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 180 987,80 лв., включваща 89 666,81 лв. за неплатени 4 месечни вноски с падежи от 10.12.2018 г. до 10.03.2019 г. на основание чл. 11,ал.1 от договор от 13.06.2011 г. и 91 320,99 лв. за неплатени 4 месечни вноски с падежи от 10.12.2018 г. до 10.03.2019 г. на основание чл.11,ал.2 от договор от 1

13.06.2011 г. Ищецът твърди, че на 13.06.2011 г. между ответника „М.-П.“АД като възложител и „Е.“АД като изпълнител е сключен договор за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат на сградите на ответника ведно с приложения към него, като с чл.11,ал.1 от договора е установена цена за изпълнение на енергоефективните мероприятия, а с чл.11,ал.2 от договора е установена цена за изпълнение на съпътстващите ремонтни работи на обектите. Твърди, че с два договора за прокупко-продажба на вземане, сключени на 26.04.2012 г., „Е.“АД прехвърля част от вземанията по договора от 13.06.2011 г. на „Ф.-Ф.“АДСИЦ, за които ответникът е надлежно уведомен. Твърди, че с тези два договора за покупкопродажба на вземания се прехвърля част от вземането за цената по чл.11,ал.1 и ал.2 от договора от 13.06.2011 г. (80% от нея, без частта за ДДС 20%) към тази дата, а именно: 1 838 182,67 лв., представляващо част от цената за изпълнение на енергоефективни мероприятия по чл.11,ал.1 от договора без включен ДДС, което вземане е платимо считано от 10.06.2012 г. до 10.03.2019 г. на 82 вноски, от които 81 равни месечни вноски в размер на 22 416,87 лв. всяка една, дължими ежемесечно до десето число на текущия месец, считано от 10.06.2012 г. до 10.02.2019 г., и една последна изравнителна вноска в размер на 22 416,20 лв., дължима до 10.03.2019 г.; 1 872 079,71 лв., представляващо част от цената за изпълнение на съпътстващи ремонтни работи по чл.11,ал.2 от договора без включен ДДС, което вземане е платимо считано от 10.06.2012 г. до 10.03.2019 г. на 82 вноски, от които 81 равни месечни вноски в размер на 22 830,24 лв. всяка една, дължими ежемесечно до десето число на текущия месец, считано от 10.06.2012 г. до 10.02.2019 г., и една последна изравнителна вноска в размер на 22 830,27 лв., дължима до 10.03.2019 г. Твърди, че ответникът е извършвал редовни плащания на дължимите по погасителния план месечни вноски до 10.12.2013 г., след което отказва да заплаща месечните вноски по договора. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищеца сумата 89 666,81 лв. от цената за изпълнение на енергоефективни мероприятия (чл.11,ал.1 от договора) за неплатени изискуеми 3 месечни вноски в размер на 22 416,87 лв. всяка една с падежи всяко десето число на месеца, за който се отнасят, за периода от 10.12.2018 г. до 10.02.2019 г. включително и 1 последна изравнителна месечна вноска в размер на 22 416,20 лв. с падеж 10.03.2019 г., и сумата 91 320,99 лв. за цената на изпълнение на съпътстващи ремонтни работи (чл.11,ал.2 от 2 договора) за неплатени изискуеми 3 месечни вноски в размер на 22 830,24 лв. всяка една с падежи всяко десето число на месеца, за който се отнасят, за периода от 10.12.2018 г. до 10.02.2019 г. включително и 1 последна изравнителна месечна вноска в размер на 22 830,27 лв. с падеж 10.03.2019 г. , или общо задължението е в размер на 180 989,80 лв. Затова моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумите, дължими по договора от 13.06.2011 г., които вземания ищецът е придобил след договора за покупко-продажба на вземане (цесия) от 26.04.2012 г., а именно: сумата 89 666,81 лв. от цената за изпълнение на енергоефективни мероприятия (чл.11,ал.1 от договора) за неплатени изискуеми 3 месечни вноски в размер на 22 416,87 лв. всяка една с падежи всяко десето число на месеца, за който се отнасят, за периода от 10.12.2018 г. до 10.02.2019 г. включително и 1 последна изравнителна месечна вноска в размер на 22 416,20 лв. с падеж 10.03.2019 г., и сумата 91 320,99 лв. за цената на изпълнение на съпътстващи ремонтни работи (чл.11,ал.2 от договора) за неплатени изискуеми 3 месечни вноски в размер на 22 830,24 лв. всяка една с падежи всяко десето число на месеца, за който се отнасят, за периода от 10.12.2018 г. до 10.02.2019 г. включително и 1 последна изравнителна месечна вноска в размер на 22 830,27 лв. с падеж 10.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите за главница от датата на предявяване на иска.

С отговора на исковата молба, подаден на 28.02.2024 г., ответникът „М.П.“АД-гр.П. възразява, че исковете са недопустими. Твърди, че между страните има влязло в сила на 7.05.2019 г. решение № 64/19.06.2017 г., постановено по т.д. № 139/2016 г. на ОС-П., потвърдено с решение на АСПловдив № 208/6.07.2018 г. по в.т.д. № 487/2017 г. на ПАС, недопуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 224/7.05.2019 г. по т.д. № 2639/2018 г. на ВКС.Твърди, че с него са отхвърлени частичните искове за парични вземания между същите страни на същите правни основания и съобразно фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, но дължими за други периоди от време – 10.01.2014 г.-10.07.2016 г., като посочва и конкретните суми. Твърди, че по спора са били разглеждани двата процесни договора за цесия от 26.04.2012 г., сключени между ищеца и „Е.“АД, които са имали за предмет вземанията, основаващи се на договора между „М.-П.“АД (възложител) и „Е.“АД (изпълнител), сключен между тях на 13.06.2011 г.

Твърди, че съдът е стигнал до заключението, че договорът от 13.06.2011 г. е 3 нищожен, и е направил правния извод, че нищожността на договора от 13.06.2011 г. е довела до липса на вземане в полза на изпълнителя „Е.“АД, предвид на което договорите от 26.04.2012 г. за продажба на вземане, с които са прехвърлени несъществуващи вземания, също се явяват нищожни поради липса на предмет, което обуславя отхвърлянето на иска. Твърди, че е видно от обстоятелствената част на сега постъпилата искова молба, въз основа на която е образувано сега дело, че ищецът основава претенциите си, като излага същите фактически обстоятелства и правопораждащи факти за дължимост на процесните суми, които са били обсъдени в предходното съдебно производство по предявените частични искове и които са дали основание за отхвърлянето им като претендирани въз основа на нищожно сключени сделки, а именно договора от 13.06.2011 г. и двата договора за цесия от 26.04.2012 г. Твърди, че при тази фактическа и правна обстановка е налице СПН на посочените по-горе отхвърлителни съдебни решения, влезли в законна сила на 7.05.2019 г., предвид на задължителната съдебна практика относно СПН на съдебните решения по предявени частични искове, които са отхвърлени. Позовава се на мотивите по т.2 от ТР № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК. Твърди, че сега се претендира непредявена част от процесното вземане за посочения в исковата молба период от време 10.12.2018 г.10.03.2019 г., като са изложени същите правопораждащи факти, които са обхванати от СПН на решение № 64/19.06.2017 г. по т.д. № 139/2016 г. на ОСП., с което решение са отхвърлени предявените срещу ответника частични искове. Твърди, че затова е налице непререшимост на спора между страните по делото на основание чл. 299,ал.1 и ал.2 от ГПК във вр. с чл. 297 и чл.

298,ал.1 от ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

С допълнителната искова молба от 1.04.2024 г. ищецът взима становище, че възражението на ответника за недопустимост на предявения иск е неоснователно. Не оспорва твърденията, че между страните в същите процесуални качества е бил налице спор по частичен иск, който е отхвърлен съгласно посочените от ответника решения. Посочва, че производството по т.д. № 139/2016 г. на ОС-П. е образувано по частични искове за присъждане на суми за период от 10.01.2014 г. до 10.07.2016 г., а сумите, които сега се претендират, са за периода от 10.12.2018 г. до 10.03.2019 г. и те не са били част от предмета на делото, по което е формирана СПН. Счита, че СПН се 4 простира за вноските за периода от 10.01.2014 г. до 10.07.2016 г., а вноските, които сега се претендират, не са били включени като част от спорното право и за тях не е налице забрана за пререшаемост на спора. Посочва, че по правопораждания спорното право факт има и друго съдебно решение, което също е влязло в сила – решение № 95/15.03.2019 г. на АС-Пловдив, с което е уважен иск на „И.а.б.“АД против „М.-П.“АД при участието и на „Е.“АД, като в своите мотиви съдът е достигнал до извода, че договорът от 13.06.2011 г. не е нищожен.

С отговора на допълнителната искова молба от 26.04.2024 г. ответникът поддържа твърдението си за недопустимост на предявените осъдителни искове, изложени в отговора на исковата молба. Заявява, че с влязлото в сила решение № 64/19.06.2017 г. по т.д. № 139/2016 г. на ОС-П. по същество е отречено правото на ищеца, който е и сега ищец, ответникът да бъде осъден да му заплати претендираните парични суми на заявеното правно основание, което се сочи като правно основание, на което се основават паричните претенции по делото. Заявено е, че действително частичните искове, по които е постановено решение № 64/19.06.2017 г. по т.д. № 139/2016 г. на ОС-П., касаят времеви период, който е различен от този в настоящия процес, но това не отменя СПН, с която са обвързани страните в процеса относно установяването, че правото на ищеца никога не е съществувало поради нищожност на договорите (основен и цесионни), въз основа на които същото се претендира предвид идентичността им като предмет на съдебното произнасяне в предходното и в настоящото съдебно производства. Заявено е, че в този смисъл следва да се цени и прилага задължителната съдебна практика, обективирана в т.9 от ТР №4/18.06.2014 г, цитирана и в т.2 от ТР №3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК. Твърди се, че в настоящия казус е налице съдебно установяване между страните с влязло в сила решение за това, че правото на ищеца да получи плащане на процесните суми от ответника никога не е съществувало, тъй като се претендира въз основа на договори, за които съдът е приел вече, че са нищожни поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет. Заявено е, че предвид на така цитираната задължителна съдебна практика и на основание чл. 297 във вр. с чл. 298 от ГПК не е вярно твърдението на ищеца, че СПН се простирала само за вноските за периода 10.01.2014 г.-10.07.2016 г. Твърди се, че след като между страните вече е решен спорът за дължимост на парични 5 суми поради нищожност на правните основания, въз основа на които същите се претендират, този спор вече не може да бъде пререшаван, което прави предявените искове в настоящия процес недопустими, тъй като настоящото дело се явява повторно заведено по този въпрос и подлежи на служебно прекратяване на основание чл. 299,ал.2 от ГПК, което съдът е длъжен да стори.

На 2.05.2024 г. окръжният съд постановява обжалваното сега определение, с което посочва, че на съда е служебно известно обстоятелството, че с влязло в сила решение № 64/19.06.2017 г. по т.д.№ 139/2016 г. на ОС-П., потвърдено с решение на АС-Пловдив, недопуснато до касационно обжалване с определение на ВКС от 7.05.2019 г., по същество е отречено правото на ищеца, който е ищец и в настоящото съдебно производство, ответникът да бъде осъден да му заплати претендираните парични суми на заявеното правно основание, което се сочи като правно основание, въз основа на което са заявени паричните претенции и в настоящото съдебно производство. Съдът посочва, че действително частичните искове, по които е произнесено решение № 64/19.06.2017 г., касаят времеви период, който е различен от този в настоящия процес, но това не променя обхвата на СПН, с която са обвързани страните в процеса, относно установяването, че правото на ищеца никога не е съществувало поради нищожността на договорите (основен и цесионни), въз основа на които същото се претендира предвид идентичността им като предмет на съдебното произнасяне в предходното и в настоящото съдебно производство.