Решение № 2157 от 27.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2157 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100506413 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 4081/29.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1988/22 г. по описа на СРС, 43 състав, е отхвърлен предявения от Х. Т. Щ. против „ЧЕЗ Е.Б.“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата от 2143,02 лв., за която е издадена фактура № 0193402127/30.08.2016 г., поради изтекла погасителна давност. С решението Х. Т. Щ. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от Х. Т. Щ. срещу решение № 4081/29.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1988/22 г. по описа на СРС, 43 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че процесните задължения не са погасени по давност, тъй като давността е спряла да тече – по арг. от чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Твърди, че давността не е прекъсвана, тъй като искът на ищеца за 1 недължимост на процесната сума не прекъсва давността, тъй като под иск по см. на чл. 116, б. „б“ ЗЗД следва да се разбира осъдителен иск на кредитора, т. е. иск, който може да доведе до издаване на изпълнителен лист за спорното вземане. Поддържа, че направеното с отговора на исковата молба възражение от кредитора за дължимост на процесната сума също не прекъсва давността, тъй като не води до установяване на спорното материално право със сила на пресъдено нещо. Твърди, че по аналогични съображения искът на длъжника по чл. 124, ал. 1 ГПК не спира давността по см. на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, тъй като този иск не може да доведе до издаване на изпълнителен лист в полза на кредитора. Поддържа, че в случая е приложима 5 – годишната давност, тъй като основанието за начисляване на процесната сума е нормативно предвидена корекционна процедура. Твърди, че от датата, следваща датата на падежа на задължението по фактура № 0193402127/30.08.2016 г., а именно – 13.09.2016 г. е започнала да тече погасителната давност на вземането по фактурата, като същата е изтекла на 13.09.2021 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 2143,02 лв., за която е издадена фактура № 0193402127/30.08.2016 г., поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Е.П.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/ е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че правилно съдът е приел, че обективираното в процесната фактура вземане не е погасено по давност. Твърди, че това е така, тъй като давност не тече, докато трае съдебния процес относно вземането /чл. 115, б. „ж“ ЗЗД/, като от приложното поле на посочената разпоредба не е изключен отрицателния установителен иск. Поддържа, че по делото по безспорен начин се установява, че по отношение на вземането по фактура № 0193402127/30.08.2016 г. е било образувано гр. д. № 51409/16 г. по описа на СРС, като решението по това дело е влязло в законна сила на 09.07.2021 г. Ето защо в периода от 2016 г. до 09.07.2021 г. давност не е текла, а исковата молба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело, е постъпила в съда на 14.01.2022 г., т. е. към тази дата давностният срок не е изтекъл. Твърди, че в 2 случая приложение намират разпоредбите на чл. 116, б. „б“ и чл. 115, б.

„ж“ ЗЗД, съгласно които давността се прекъсва с предявяване на иск за вземането и не тече, докато трае съдебния процес. Посочва, че прекъсването е под условие – ако с влязло в сила решение отрицателният установителен иск бъде отхвърлен /по арг. от чл. 116, б. „б“ във вр. с чл. 117, ал. 2 ЗЗД, което условие се е сбъднало. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът Х. Т. Щ. твърди, че е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Самоков, ул. „*******, с клиентски № 310189223454.

Посочва, че на 30.08.2016 г. е била издадена фактура № 0193402127 на стойност – 2143,02 лв. за периода от

13.11.2015 г. до 10.02.2016 г., начислена на основание констативен протокол. Твърди, че дължимостта на процесната сума е била оспорена с искова молба, въз основа на която е било образувано гр. д. № 51409/16 г. по описа на СРС, 142 състав. Посочва, че с влязло в сила на 09.07.2021 г. решение № 556938/08.12.2018 г. по гр. д. № 51409/16 г. по описа на СРС, 142 състав, е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2143,02 лв., представляваща стойност на начислена електрическа енергия при осъществена корекция на сметка за периода от 13.11.2015 г. до 10.02.2016 г., за която сума е издадена фактура № 0193402127/30.08.2016 г. Твърди, че от 13.09.2016 г. - датата, следваща датата на падежа на фактурата, е започнала да тече погасителна давност по отношение на вземането по фактурата, която е изтекла на 13.09.2021 г.

Посочва, че на 10.01.2022 г. е получил обаждане от служител на ответното дружество, че електрическото захранване ще бъде преустановено поради неплатено задължение в размер на 2143,02 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 2143,02 лв., за която е издадена фактура № 0193402127/30.08.2016 г., поради изтекла погасителна давност. Претендира 3 разноски.

Ответникът - „Е.П.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/ оспорва иска, като твърди, че искът е неоснователен, тъй като погасителната давност по отношение на процесното вземане не е изтекла. Поддържа, че в случая приложение намират разпоредбите на чл. 116, б. „б“ и чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, според които давността се прекъсва с предявяване на иск за вземането и не тече, докато трае съдебния процес относно вземането, в т. ч. и по отношение на отрицателния установителен иск, предявен от длъжника.

Твърди, че от завеждането на гр. д. № 51409/16 г. по описа на СРС, 142 състав, през 2016 г. до 09.07.2021 г., когато е постановено окончателно решение по делото, погасителна давност за сумата от 2143,02 лв. не е текла.

Поддържа, че давността за процесното вземане е 5 – годишна и е започнала да тече от постановяване на окончателното решение на СГС /арг. от чл. 117, ал. 2 ГПК/, т. е. считано от 09.07.2021 г., като към настоящия момент не е изтекла.

Твърди, че в случая не се касае за периодично задължение, каквито са месечните задължения за потребена и отчетена от средство за търговско измерване електрическа енергия по реален отчет, които се погасяват по давност в 3 – годишен срок. Основанието за начисляването на процесната сума е нормативно предвидена корекционна процедура, която включва поредица от действия – извършване на проверка на електромера на адреса, издаване на предложение за корекция и индивидуализиране на задължението с посочване на конкретен размер във фактурата. Счита, че с оглед на това, че процесната сума представлява еднократно възникнало вземане в полза на ответното дружество, то същото се погасява с общата

5 – годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, считано от датата на падежа му.

Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

От представената като доказателство по делото фактура № 0193402127/30.08.2016 г., издадена от ответното дружество, с посочен получател – ищецът, се установява, че за обект, находящ се в гр. Самоков, ул.

*******, с клиентски № 310189223454, е начислена сумата в размер на 2143,02 лв., на основание констативен протокол за периода от 13.11.2015 г. до 10.02.2016 г., дължима на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ.

От представените като доказателства по делото решение № 556938/08.12.2018 г. по гр. д. № 51409/16 г. по описа на СРС, 142 състав, 4 което е потвърдено с решение от 09.07.2021 г., постановено по в. гр. д.

№

9667/19 г. по описа на СГС , IV – A въззивен състав, е видно, че е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът Х. Т. Щ. не дължи на ответника „ЧЕЗ Е.Б.“ АД сумата от 2143,02 лв., представляваща стойност на начислена електрическа енергия при осъществена корекция на сметка за периода от 13.11.2015 г. до 10.02.2016 г., за която сума е издадена фактура № 0193402127/30.08.2016 г.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Предмет на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е установяване на обстоятелството, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2143,02 лв., за която е издадена фактура № 0193402127/30.08.2016 г., поради изтекла погасителна давност.

С оглед въведеното от ищеца твърдение за изтекла погасителна давност ответникът следва да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В случая, с исковата молба са въведени твърдения от ищеца, че на 30.08.2016 г. е била издадена фактура № 0193402127 на стойност – 2143,02 лв. за периода от 13.11.2015 г. до 10.02.2016 г., начислена на основание констативен протокол, като от 13.09.2016 г. - датата, следваща датата на падежа на фактурата /12.09.2016 г./, е започнала да тече погасителна давност по отношение на вземането по фактурата, която е изтекла на 13.09.2021 г.

5

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение от кредитора /за прихващане или задържане/, като ако искът или възражението не бъдат уважени, давността не смята за прекъсната.

Настоящият съдебен съдебен състав споделя тълкуването, дадено в актуалната съдебна практика на ВКС - Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. д. № 720/22 г. на ВКС, I V г. о., според което случаят на предявен положителен установителен или осъдителен иск за вземането е сходен със случая на предявен отрицателен установителен иск /чл. 46, ал. 2 ЗНА/.

Поради това и по аналогия от чл. 116, б. „б“ ЗЗД следва да се приеме, че предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок винаги е пет години /чл. 117, ал. 2 ЗЗД/.

По делото не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че дължимостта на процесната сума е била оспорена с искова молба, въз основа на която е било образувано гр. д. № 51409/16 г. по описа на СРС, 142 състав. С влязло в сила на 09.07.2021 г. решение № 556938/08.12.2018 г. по гр. д. № 51409/16 г. по описа на СРС, 142 състав, е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2143,02 лв., представляваща стойност на начислена електрическа енергия при осъществена корекция на сметка за периода от 13.11.2015 г. до 10.02.2016 г., за която сума е издадена фактура № 0193402127/30.08.2016 г.