Решение № 1740 от 05.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1740 гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100500221 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.09.2021 г. по гр.д. № 15593/2021 г., СРС, І ГО, 43 с-в е признал за установено по искове е правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“**** срещу СВ. ЕМ. Ч., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 180,55 лв. главница, представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 11.12.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, бул.“****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 11.12.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за главница за топлинна енергия за сумата над 180,55 лева до пълния предявен размер от 204,64 лева и за периода от 01.07.2017 г. до 10.12.2020 г., поради настъпила погасителна давност. Отхвърлил е предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София. ул. „**** срещу СВ. ЕМ. Ч., ЕГН ********** установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1

32,53 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 30.11.2020 г.; сумата от 12,70 лева. представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2,73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разп ределение за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г. Отхвърлил е предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „**** срещу М.Е.Ч., ЕГН ********** установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 204,64 лв. - главница, представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, бул.“****; сумата от 32,53 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 30.11.2020 г.; сумата от 12,70 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 2,73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.12.2020 г. до окончателното изплащане. Осъдил е СВ. ЕМ. Ч., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** на основание чл.78. ал.1 ГПК сумата от 596,85 лева. представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 26,80 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 62255/2020г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника СВ. ЕМ. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“**** в частта, в която признал за установено по искове е правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец44 № ** срещу СВ. ЕМ. Ч., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 180,55 лв. - главница, представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 11.12.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ 2 се в гр.София, бул.“****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда 11.12.2020 г. до окончателното изплащане, както и в частта на присъдените разноски с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че ответницата не е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, че не е налице сключен писмен договор по чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ между ЕС и „Т.С.“ ЕАД, че няма искане за присъединяване на ЕС на процесния имот към топлопреносната мрежа по реда на чл.133 от ЗЕ, че няма доказателства ТЕ да е доставяна до ЕС и процесния имот, като в този случай е налице непоискана услуга по смисъла на чл.62 във връзка с пар.1 от ДНР на ЗЗП. Неоснователни са съображенията, че ответницата не е упражнила правата по чл.150, ал.3 от ЗЕ и по този начин спрямо нея са влезли в сила ОУ за продажба на ТЕ от „Т.С.“ ЕАД и то при липса на валидно договорно отношение между страните, при условие, че ответницата няма партида, абонатен номер на нейно име, в имота няма отоплителни тела, не се ползва топла вода и сградната инсталация е вътрешна/зазидана/. Неправилно съдът е кредитирал оспорената СТЕ. Вещото лице не е посещавало процесния имот, не е приложило правилно процента сградна инсталация, не е извършило проверка на средствата за дялово разпределение и е изготвило експертизата единствено по документи, представени от ищеца. На вещото лице по ССЕ не е поставян въпрос дали снчетоводството на ищеца е водено редовно. По отношение на представените извлечения от фактури, то същите не представляват валиден документ съгласно изискванията на ЗС. Искът е оспорен и по размер. Неправилно са преценени представените от ищеца доказателства. По делото липсва списък на живущите лица/собственици в сградата. В представената „Справка за абонатите на адреса“ липсва името на ответницата и това на М.Ч., а като собственик на имот е посочен Е.Ч., който не е собственик на процесния имот от 1984 г. Представеният протокол от 06.03.2002г., за който се твърди, че е от ОС на ЕС за вземане на решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД не отговаря на реквизитите за протокол на ОС. Представеният договор № 2241/17.05.2002 г. между ЕС и „Т.С.“ ЕООД, е сключен за срок от 5 години, същият може да се подновява автоматично с още една година, като действието на договора е отдавна прекратено и към процесиня период не е 3 налице валиден писмен договор/писмено съгласие на собствениците на ЕС с лице, регистирано по чл.139 а от ЗЕ. Сочи се още, че съдът неправилно не е спрял производството до окончателното постановяване на решение по обжалваното Решение № 11603 от 31.07.2019 г. по адм. дело № 13721/2017 г. на ВАС-Шесто отделение, с което са прогласени за нищожни редица разпоредби на

Наредба

№

16-334 от

20027 г. за топлоснабдяването/Наредбата/. Отказът за спиране се явява неправилен, тъй като евентуалната нищожност на ключови разпоредби на Наредбата е от съществено значение за настоящето дело, поради което се счита, че настоящето производство следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до постановяване на окончателното решение на преюдициалния спор.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, като неоснователни недоказани.

Въззиваемото дружество „Т.С." ЕАД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по делото юрискосулт Ибрямова оспорва въззивната жалба.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

4

От фактическа страна:

Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Т.С."’ ЕАД срещу СВ. ЕМ. Ч. и М.Е.Ч. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 62255/2020г. по описа на СРС, 43-ти състав.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу двамата длъжници за разделно заплащане /по 1/2 част от всеки от тях двамата/ на следните суми: 409,28 лв. главница, представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, бул.“****; 65,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 30.11.2020 г.; 25,39 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 5,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане. Тъй като издадената заповед е оспорена, на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове. Твърди се, че ответниците, в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот, са клиенти на ищцовото дружество по смисъла на чл.153 , ал.1 ЗЕ, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Т.С.' 4 АД на клиенти за битови нужди в гр.София, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г. и Решение №ОУ - 02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Ищецът е изпълнил задължението си да предостави ТЕ на ответниците, които не са заплатили същата.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че 5 всеки от двамата ответници дължи на ищцовото дружество по ½ част от претендираните суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори на исковата молба от ответниците СВ. ЕМ. Ч. и М.Е.Ч., в който исковете са оспорени като недопустими, а по същество неоснователни.

Третото лице помагач не взема становище по исковете.

От правна страна:

Въззивната инстанция намира за неоснователно твърдението за липса валидна облигационна връзка между страните.

От приетото по делото писмено доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197, дело № 3170/84 г. се установява, че ответникът СВ. ЕМ. Ч. се лигитимира като собственик на процесния недвижим имот. От него и от събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност може да се направи извод, че този ответник се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, съгласно който (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.