Определение № 3251 от 05.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3251 гр. София, 05.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503064 по описа за 2025 година

Определението е по чл. 274, ал.2 от ГПК.

С определение от 30.07.2025г. по гр.д. №14261/2017г. по описа на СГС са освободени на основание чл.83, ал.2 от ГПК, С. Д. С., ЕГН ********** и Р. Х.

С., ЕГН ********** от заплащане на държавна такса за сумата над 1738.05 лв. до пълния дължим размер от 3476.10 лв., като е отхвърлена молбата им в останалата част, в която се иска да бъдат освободени от заплащане на държавна такса до пълния дължим размер от 3476.10 лв. и от разноски по делото. Към жалбата са приложени писмени доказателства.

Недоволни от горния акт са ищците С.и, който с ЧЖ до въззивния съд искат да бъде отменен актът в отхвърлителната му част и постановен друг, с който да бъде постановено пълно освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 3476, 10лв. и от заплащане на разноски по делото.

Изтъкват, че движимото и недвижимо имущество, което притежават не може да генерира доходи, които да им позволят да заплатят таксата и разноските, както и че последното е предмет на реализирани публични продажби от ЧСИ.

Сочат също, че съдружието в търговски дружества не им носи доходи и разполагат с несигурни и мнимални средства за преживяване.

След получаване на препис от ЧЖ, ответникът „Юробанк“ АД е депозирал отговор на същата, в който поддържа, че атакуваното определение е правилно и иска да бъде потвърдено. Счита, че са обосновани изводите на съда за недоказаност на предпоставките за пълно освобождаване на ищците от такси и разноски в настоящия спор.

Въззивният съд намира, че ЧЖ на пълномощника на С. С. и Р. С. е редовна и допустима, но неоснователна, поради следното:

СГС е установил от представена пред него декларация, че ищецът С. е заявил, че притежава следните недвижими имоти: незастроено дворно място 1 от 600 кв.м. в с.*** и второ дворно място от 600 кв.м. в с.***, ведно с находяща се в него двуетажна масивна сграда със застроена площ от 85 кв.м., които са ипотекирани от ответната банка, както и двуфамилна жилищна сграда в ***, която е продадена на публична продан; не притежава моторни превозни средства, нито влогове на свое име; не притежава дялове и акции в търговски дружества. Декларирал е, че получава възнаграждение от община Тетевен като общински съветник, без да е посочил размер на възнаграждението. Заявил е, че здравословното му състояние е влошено страда от цирвикоартроза, спондилоартроза, остеохондроза, блок прешлен на гръбначен стълб С5 - С6.

С декларация ищцата С. е декларирала, че притежава същите недвижими имоти, заедно със съпруга си; не притежава моторни превозни средства, нито влогове на свое име; не притежава дялове и акции в търговски дружества; не получава заплата.

От представеното с ЧЖ влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 19.01.2021г. по изп.дело 1232/2018г. на ЧСИ В. П. с район на действие Окръжен съд – Ловеч е видно, че имотите в с. *** също са продадени и вече не са в пътримониума на ищците.

Съдът е извел обосновани констатации, въз основа на служебно събрани от него доказателства за релевантните към освобождаването от такси и разноски обстоятелства, че ищецът се е осигурявал през 2017 г. на осигурителен доход, който варира от 461.16 лв. до 600 лв., че към датата на подаване на декларацията ищецът притежава мотопед „Спийд“ с дата на регистрация 15.06.2007 г. и лек автомобил „Мерцедес С 220“ ЦДИ, дата на регистрация 12.06.2003г. Същият е и съдружник в търговските дружества „България хаус“ ООД и „Симдекс строй“ ООД, а освен това е имал банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“АД, „Обединена българска банка“АД, „Централна кооперативна банка“АД, „Сибанк“ ЕАД, „Юробанк България“АД, но в повечето от сметките не е имало средства. Единствено в „Първа инвестиционна банка“АД е установена наличност по сметката в размер на 1447.42 лв., а в „ОББ“АД - наличност от 5.98 щатски долара.

По отношение на ищцата С. съдът е констатирал след събиране на допълнително доказателства, че е съдружник в „Джони-РТ“ООД, както и че е имала банкова сметка в „Юробанк България“АД, по която няма наличност и банкова сметка в „ОББ“АД, по която наличността към датата на подаване на декларацията е 237.62 щатски долара.

Съдът е установил и обстоятелството, че към датата на подаване на декларациите, въпреки че не са го декларирали, ищците са собственици на имот от 1000 кв.м., ведно с постройки върху него в ***, върху който е наложена възбрана.

Представен е резултат от извършено рентгеново изследване на ищеца от 06.04.2017г., в което е направено заключение от лекар за наличие на данни за цервикоартроза, спондилартроза и остеохондроза. Блок прешлен.

Въз основа на горните факти е заключено, че ищците са с много добро материално положение - притежават множество недвижими имоти, 2 съдружници са в търговски дружества, ищецът притежава към датата на подаване на декларацията мотопед и лек автомобил „Мерцедес С 220“ ЦДИ, но поради влошеното здравословно състояние на С., следва да бъдат частично освободени от заплащане на половината държавна такса за сумата над 1738.05 лв. до пълния дължим размер от 3476.10 лв.

Съдът е приел, че не са налице условията за пълно освобождаване от заплащането на държавната такса, както и изцяло на разноските по делото, тъй като ищците са декларирали неверни обстоятелства пред съда, а имено участието им като съдружници и акционери в търговски дружества, притежаването на още един недвижим имот от 1000 кв.м., ведно с постройки върху него, в ***, както и притежаването на мотопед “Спийд“ и лек автомобил „Мерцедес С 220“ ЦДИ.

Въззивният състав е солидарен с изводите на СГС, че не следва да освобождава изцяло ищците от внасянето на държавната такса за разглеждане на исковете им и от разноски, тъй като преценката за наличие на предпоставките по чл. 83, ал.2 от ГПК в конкретния казус обосновава именно този извод. Безспорно е, че ищците са в трудоспособна възраст и не оспорват, че са съдружници в търговски дружества. Твърдят, че дружествата не извършват търговска дейност, за което обаче не представят доказателства.

Изложеното следва се прецени от гл.точка на това, че доказателствената тежест за установяване на всички факти в подкрепа на искането им за освобождаване от такси и разноски е тяхна.

На следващо място е установено, че притежават недвижими имоти, от които макар да не са в състояние да генерират ежемесечни доходи, сочат на добро материално състояние.

Представените доказателства за здравословното състояние на ищеца са с голяма давност, а също и не съдържат информация, че то оказва влияние върху трудоспособността на същия.

При липсата на доказателства за значително затруднено материално положение на ищците, недекларирането на притежавано имуществото в декларациите им за имотно състояние пред СГС и неизлагането на обстоятелства за това по какъв начин генерират доходите, с които осигуряват издръжката си, следва да се сподели изводът на СГС, че не са налице основания за освобождаване от внасянето на цялата държавна такса за разглеждане на исковете, а само на половината.

Същите съображения съдът възприема и за да направи извод, че не следва да постановява освобождаване от разноски по делото. Доказателствата не обосновават твърдението на С.и, че не разполагат с парични средства за заплащането им, още повече, че техния размер би бил значително по – малък от размера на ½ от дължимата от тях държавна такса от 1 738.05 лв.

Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции, ЧЖ на С.

Д. С., ЕГН ********** и Р. Х. С., ЕГН ********** срещу частта от определение от 30.07.2025г. по гр.д. №14261/2017г. по описа на СГС, с която е отхвърлена молбата им да бъдат освободени от заплащане на държавна такса над 1 738.05 лв. до пълния дължим размер от 3476.10 лв. и от разноски по 3 делото, следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, САС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Д. С., ЕГН ********** и Р. Х. С., ЕГН ********** срещу частта от определение от 30.07.2025г. по гр.д. №14261/2017г. по описа на СГС, с която е отхвърлена молбата им да бъдат освободени от заплащане на държавна такса над 1 738.05 лв. до пълния дължим размер от 3476.10 лв. и от разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба, в 1 – седмичен срок от връчването му, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4