Решение № 260285 от 09.04.2021, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен, 09.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 5087 по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение върво ЗЗД с цена на иска 1037,35 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.С.Н., ЕГН**********,*** против С.П.Н., ЕГН**********,***. В исковата молба се твърди, че ответницата е бивша съпруга на ищеца. Твърди, че бракът им е прекратен с решение №522 от 18.03.2019г. по гр. дело №8801/2018г. на РС- Плевен. Със споразумение по същото дело е изменена месечната издръжка, която ищеца е длъжен да заплаща на ***си син С.Н. в размер на 170.00лв., считано от 18.03.2019, като тази сума следва да я плаща на бившата си съпруга, като законен представител на детето. След допуснатото изменение в основанието на иска, твърди, че за периода септември 2019г до юли 2020г. е превеждал по-големи суми по банковата сметка на ответницата, които суми, надвишаващи размера на дължимата за детето С.издръжка от 170,00 лв. месечно се явява получена от ответницата без правно основание. Твърди, че в началото на месец юли получил покана за доброволно изпълнение от Държаван съдебен изпълнител при Районен съд Плевен по образуваното срущу него изпълнително дело по неговия опис № ***за частично неплатени суми за периода 18.06.2019г. до 17.06.2020г. в размер на 950.00 лева.

Останал изненадан, тъй като редовно е плащал дължимите суми за издръжка за двете деца като част от издръжката на дъщеря му, изплащал по нейна сметка, а друга част плащал заедно с издръжката за детето С.по сметка на ответницата.

Твърди, че сумите които е превел повече по сметката на ответницата от дължимата сума за издръжката на детето С.са както следва: - месец септември внесени 302.35 лв., дължими 170.00 лева внесени в повече 132.35 лева, - за месеците октомври и ноември внесени по 260.00лв на месец общо 520.00лева, дължими по 340.00лева за двата месеца внесени в повече общо за двата месеца 180.00 лева, за месец декември внесени 265.00лв., дължими 170.00 лева внесени в повече

95.00 лева, за месеците януари, февруари, март, април, май, юни и юли внесени по 260.00лв на месец и са внесени общо за 7 месеца 1820.00 лева, внесени общо в повече за тези месеци 630.00 лева. Твърди, че общо е превел в повече от дължимата издръжка на бившата си съпруга сумата 1 037.35/Хиляда тридесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/. Твърди, че получената сума от бившата му съпруга е получена от нея без правно основание. Моли ответницата да бъде осъдена да плати на ищеца сумата от 1037,35 лева получена от нея без правно основание.

В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата и след допуснатото изменение в основанието на предявения иск, в който признава, че с ищеца са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в сила решение №522/18.03.2019 г, постановено по гр.д.№***г на РС Плевен.Съдът утвърдил постигнатото между тях споразумение относно родителските права, издръжката на двете им деца, режима на лични контакти с тях. Със споразумението, утвърдено от съда ищецът се задължил да заплаща за непълнолетната П.П.Н. месечна издръжка по нейна банкова сметка ***, а на ***С.П.Н. месечна издръжка в размер на 170 лв по банкова сметка ***. Твърди, че до месец август 2019г. ищеца превеждал сумите, така както е по съдебното решение. След това започнал да превежда по сметката на П.Н. по-малко суми, като за месец септември 2019 г е внесъл 40 лв, а за месеците от октомври 2019 г до февруари 2020 г по 80 лв. Това станало причина дъщеря им П.Н. - непълнолетна, да подаде молба за образуване на изпълнително дело, претендираща изплащане на дължимите ѝ суми за издръжка в пълния им размер. Твърди, че в срока за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, ищеца действително изплатил разликата между преведените суми и дължимите суми за нейната издръжка. Твърди, че от приложените към ИМ доказателства, става ясно, че ищецът посочва като правно основание за извършваните преводи по сметката на С.Н.-издръжка дете, а не издръжка деца. Т.е не е налице неосъществено основание, тъй като е безспорно, че ищецът дължи издръжка за ненавършилите пълнолетие свои деца, така както е определена със съдебното решение. Твърди, че в съдебното решение изрично е посочено как следва да се изпълнява плащането за всяко едно от децата. Илага съображения, че паричните задължения съгласно ЗЗД са „носими", а не „търсими". Твърди, че ищецът доброволно и по свое желание е превеждал суми за издръжка на детето С.Н..

Твърди, че на ищеца му е известен факта, че сметката на ответницата в банката изцяло обслужва кредит, който са теглили по време на брака си. Твръди, че всички суми по тази сметка отиват за неговото погасяване, включително и сумите постъпили за издръжка. Това е така, тъй като, макар че кредитът е в просрочие, не е пристъпено към принудително изпълнение за събиране на дължимите суми, когато длъжникът може да се позовава на несеквестируемост на вземането за издръжка. Твърди, че това се установява и от приложената към ИМ вносна бележка от 16.09.2019 г., в която ищецът е посочил като основание за превеждане по нейната банкова сметка ***.00 лв -погасяване на кредит. Твърди, че впоследствие превеждайки сумите по нейната сметка посочва като основание „издръжка дете". Твърди, че тълкувайки волята на ищеца се стига до извода, че същият превежда тези суми именно с цел погасяване на кредит, а не за издръжка на дете.

Твърди, че в хода на бракоразводното дело, когато постигнали спогодба в съдебно заседание, той настоявал сумите за издръжка да бъдат превеждани именно с тази цел по нейна сметка, тъй като в случай на липса на средства по нейната сметка, банката би предприела принудително изпълнение към поръчителя по кредита-негов колега-К.О.П.. Оспорва материално-правната си легитимация като ответница по делото. Тврърди, че тъй като основанието за плащане е издръжка на дете, то титуляр на това вземане е именно малолетното дете, а не тя. Твърди, че тя не е получила нищо в лично качество. Издръжката не е за нея, а за малолетното дете и тя не е титуляр на вземането за издръжка. Твърди, че в този смисъл е и съдебната практика. Твърди, че заплащането на издръжка е законово регламентирано в чл.143, ал.2 СК и плащането на издръжка на непълнолетно дете не се явява такова без правно основание. Твърди, че дору да е внесъл по-големи от дължимите суми за издръжка на детето С., то ищеца е изпълнил предварително своето задължение за изплащане на издръжката му, за което липсва пречка и предплатените суми не подлежат на връщане като получени без основание. Позовава и на чл.55, ал.2 ЗЗД, а именно, че заплащайки издръжката за ***С.Н. ищецът е изпълнил свой нравствен дълг. Твърди, че по време на брака ответницата е изтеглила потребителски банков кредит, който е използван за нуждите на семейството- закупен е семеен автомобил, който ищеца ползва и за което вземане той е солидарно отговорен на основание чл.32, ал.2 СК. Твърди, че всъщност ищеца внася по-голяма сума по посочената сметка на ответницата с цел да погасява кредита, за сметка на издръжката на децата. Моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните и се установява от приложеното гр.д.№ 8801/2018г. по описа на РС-Плевен, че страните по делото са сключили граждански брак на 07.08.2004г., който е прекратен с развод на 18.03.2019г. и е одобрено постигнатото между тях споразумение, по силата на което ответницата да упражнява родителските права по отношение на родените от брака деца П.и С., а ищеца се е задължил да заплаща на детето С.чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 170,00 лв., а на детето П.със съгласието на нейната майка и законен представител издръжка в размер на 170 лв.

Не е спорно между страните, че в периода от м.септември 2019г. до м.юли 2020г. ищеца е внесъл описаните в исковата молба суми. Този факт се установява и от представените банкови документи- Вносна бележка от 16.09.2019г. за 205 лв. с основание- погасяване на кредит, банково бордеро за покупка на валута и заверка на сметка с левовата равностойност от 97,35 лв., вносна бележка от 22.10.2019г.- 260 лв. с основание издръжка деца октомври 2019г, вносна бележка от 27.11.2019г.- 260 лв. с основание издръжка дете ноември, вносна бележка от 19.12.2019г.- 265 лв. с основание издръжка деца 12.2019г., вносна бележка от 24.01.2020г.- 260 лв. с основание издръжка дете 01.2020г., вносна бележка от 25.02.2020г.- 260 лв. с основание издръжка дете 02.2020г., вносна бележка от 19.03.2020г.- 260 лв. с основание издръжка дете месец март, вносна бележка от 21.04.2020г.- 260 лв. с основание издръжка дете за м.04.2020г., вносна бележка от 26.05.2020г.- 260 лв. с основание издръжка дете, вносна бележка от 24.06.2020г.- 260 лв. с основание издръжка дете м.юни, вносна бележка от 28.07.2020г.- 260 лв. с основание издръжка дете м.юли 2020г.

Установява се от Договор за потребителски кредит № ***., че С.П.Н. и К.О.П. в качеството им на кредитополучатели са получили потребителски кредит в размер от 14668,02 лв. Съгласно погасителен план към договора ежемесечната вноска по кредита е в размер на 243,20 лв., с краен срок на погасяване 14.04.2023г.

От извлечение от движение по разплащателна сметка с титуляр С.Н. се установява, че П.Н. е внасял различни суми с посочено основание за издръжка на дете, като е имало и суми, в които е внасял по-големи суми и е посочвал, че заплаща издръжка за няколко месеца. На 02.05.2019г. е внесена сумата от 340 лв. и е посочено като основание издръжка за м.май и м.юни 2019г. На 24.08.2020г. е внесена сумата от 680 лв. с посочено основание издръжка дете август, септември, октомври, ноември.

Представени са и други неотносими доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Според задължителната практика в т. 1 от ППВС №

1/1979 г., фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в друга и начална липса на основание за разместване на благата. В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже разместването на благата - напр. даване на вещ или плащане на определена сума пари, довело до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на обедняване, а съществуването на основание за разместването подлежи на доказване от ответника. В настоящия случай, при съобразяване фактическите твърдения на страните по делото, в тежест на ответника е да докаже, че получената от ищеца сума в размер на 1037,35 лв. е получена на правно основание.

Не е спорно между страните, че в периода от м.септември 2019г. до м.юли 2020г. ищеца е внесъл по сметка на ответницата описаните в исковата молба суми. Този факт се установява и от представените банкови документи- Вносна бележка от 16.09.2019г. за 205 лв. с основание- погасяване на кредит, банково бордеро за покупка на валута и заверка на сметка с левовата равностойност от 97,35 лв., вносна бележка от 22.10.2019г.- 260 лв. с основание издръжка деца октомври 2019г, вносна бележка от 27.11.2019г.- 260 лв. с основание издръжка дете ноември, вносна бележка от 19.12.2019г.- 265 лв. с основание издръжка деца 12.2019г., вносна бележка от 24.01.2020г.- 260 лв. с основание издръжка дете 01.2020г., вносна бележка от 25.02.2020г.- 260 лв. с основание издръжка дете 02.2020г., вносна бележка от 19.03.2020г.- 260 лв. с основание издръжка дете месец март, вносна бележка от 21.04.2020г.- 260 лв. с основание издръжка дете за м.04.2020г., вносна бележка от 26.05.2020г.- 260 лв. с основание издръжка дете, вносна бележка от 24.06.2020г.- 260 лв. с основание издръжка дете м.юни, вносна бележка от 28.07.2020г.- 260 лв. с основание издръжка дете м.юли 2020г.

Разпечатката съдържа 23 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a46d8483-9d31-4b6a-8475-0abdd3370391