Протокол № 1279 от 26.09.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 328/2023
- Вид
- Протокол № 1279
- Подписан
- 26.09.2023
- В сила
- 26.09.2023
- Състав
- Камен Георгиев Гатев
Цитирани разпоредби
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б · Наказателен кодекс
- чл. 119 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 121 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1279 гр. Пазарджик, 20.09.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова и прокурора В. Г. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело от общ характер № 20235220200328 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Подсъдимата М. Г. – редовно уведомена от предходното съдебно заседание, се явява лично и с адв. СулЕ. надлежно упълномощена.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Н..
Свидетелят З. Ч. – редовно призована, явява се лично.
Свидетелят Т. П.– редовно призована, явява се лично.
Свидетелят Е. И. – редовно призована, явява се лично.
Свидетелят А. Г.– редовно призована, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. СУЛЕ.: Моля да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА Г.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
1
З. В. Ч. – родена на ... в гр. Пазарджик, живуща в същия град, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, работеща, без родство с подсъдимата, с висше образование.
Т. В. П. – родена на ... в гр. Пазарджик, живуща в същия град, българка, българска гражданка, неомъжена, осъждана, безработна, със средно образование, без родство с подсъдимата.
Е. И. И. - родена на ... в гр. Пазарджик, живуща в същия град, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, работеща, с висше образование, без родство с подсъдимата. Треньор по плуване на децата на подсъдимата.
А. П. Г. – родена на ... в гр. Пазарджик, живуща в същия град, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, работеща, със средно образовани, без родство с подсъдимата.
Всички свидетели предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.
Разясниха се правата на свидетелите по чл. 122, във връзка с чл. 121 и чл. 119 от НПК.
Свидетелите обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала с изключение на свидетелката З. Ч..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА З. Ч. – Аз затова се намесих, защото за мен това не беше нормално. Аз не мога много хронологично да говоря, защото не помня. Стоях там да си чакам децата от плуването. Стоях вътре пред съблекалнята. Това се случва вечерта, не мога да кажа часа, но със сигурност е било след 17.00 часа, защото тогава водя децата на плуване. Бях с подсъдимата в същия ден. Тогава когато се сдърпаха треньорките аз бях сама, вътре в съблекалните. Преди това нямам спомен кой друг беше, но точно когато двете треньорки изскочиха хванали се една за друга, биейки се, аз шокирана се завъртях да видя дали няма някой, но бях само аз. Думи не мога да повторя, но ги видях двете как се бяха хванали и двете се държаха едновременно. Те изскочиха от женската съблекалня и си викаха нещо, но не мога да кажа какво. Едната беше Е., а другата треньорка беше помощник треньор на другия отбор „Делфин“, но не мога да ви кажа нейното име. Тези две жени не си говореха - крещяха си, аз затова скочих, и се опитах да ги разделя. По-нататък влезнаха и други хора. Докато се опитвах 2 и стоях между тях тогава дойде и той успя да ги раздели - тогава дойде Н. Ч..
Аз бях сама на една от двете пейки в първото преддверие, когато изскочиха двете треньорки. И двете викаха. Излизаха и деца от съблекалните и аз затова исках да се намеся, че не е редно две жени да се бият в присъствието на деца.
Не съм искала да взимам страна, за мен това нещо беше нередно и затова мисля, че трябваше да се намеса. Вратите са от стъкло и бяла дограма, залепени са рекламни плакати на всички отбори. Не мога да ви кажа дали има видимост отвън навътре и отвътре навън към онзи момент. Било е тъмно, значи вътре лампите са били светнати, но не мога да ви кажа дали и колко се вижда. Точно тогава когато те изскочиха аз бях сама, подсъдимата не е била, но преди това съм си говорила много пъти на басейна с нея в същия ден. Тя беше в същия ден на басейна, но не е била на случката. Аз бях сама когато всичко това се случи. Аз мисля, че преди това стоях с нея и си говорих с нея, но точно в този момент я нямаше. След като стана инцидента и като се намесиха други започнаха да излизат други деца, моите деца също, аз си хванах децата и си тръгнах и не останах да видя какво се е случило. Не съм видяла, нямам спомен дори дали някой е надничал от вратата. Не съм гледала за такова нещо. Не мога да ви кажа дали когато стоиш от външната страна на вратата като говориш се чува. Полиция не съм видяла. Заедно тренираха моето дете и детето на подсъдимата. Заедно ги пускаха от басейна, но по различно време излизат от съблекалните. Имаше много хора, защото по това време зимата вечерта има много родители, които чакат децата си, а на други родители да влизат децата им. Отвън имаше и други хора, но не съм оглеждала да видя и да запомня кой е бил. Аз не съм се спирала и да питам някой дали е видял или не е видял. Аз бях шокирана и направо си тръгнах, не съм се спирала при хората. Преди да бъде призована за първи път в съда по делото Е. – Е. тя ме беше помолила да бъда свидетел. След това, аз отидох на басейна и тя ме помоли да бъда свидетел, аз и казах, че не желая и че не искам да бъда свидетел и ми се обадиха от съда по телефона да дойда тук, защото са ме видели на камерата да дойда тук като свидетел. Аз я попитах защо ме викат в съда след като аз казах, че не искам да бъда свидетел и да взимам ничия страна.
ПРОКУРОРЪТ – Моля на свидетелката Ч. да се предяви фотоалбума приложен към материалите по делото представляващ снимкови кадри от видеофайла и да отговори на въпроса дали разпознава себе си в картите, 3 които са заснети на всички снимки.
АДВ. СУЛЕ. – Не се противопоставям.
СЪДЪТ намира, че следва да се уважи направеното искане, въпреки че свидетелката дава показания, че е присъствала на мястото на инцидента, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на свидетелката З. Ч. снимките от фотоалбум находящи си на лист 197 до 202 от ДП, както и на лист 51,53 от съдебната фаза на процеса, за да посочи свидетелката дали се разпознава някъде на снимката.
СВИДЕТЕЛКАТА З. Ч. - На всички снимки аз съм обозначена като лице №3.
ПРОКУРОРЪТ - Моля да бъдат прочетени показанията на свидетелката З. Ч. дадени в хода на ДП на осн. чл. 281, ал. 4, а при изявено съгласие на страните по ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като свидетеля заяви, че не си спомня подробности за начина по който е изглеждала входната врата и стъклата на същата и дали е имало видимост през намиращото се на вратата стъкло. Самият свидетел посочи, че не си спомня подробности, което е нормално при изминалия период от време.
АДВ. СУЛЕ. - Не даваме съгласие.
СЪДЪТ намира, че следва да се уважи искането, тъй като това обстоятелство има значение за обвинението, а именно дали се е виждало през стъклата на входната врата, а от друга страна свидетелят заявява, че не си спомня добре това обстоятелство като в същото време на ДП е дала показания в този аспект.
Ето защо и на осн. чл. 281, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 2, предложение 2ро от НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля З. Ч. дадени на ДП на лист 96.
СВИДЕТЕЛКАТА Ч. – Поддържам това, което съм казала тогава. Отвън имаше хора, но аз умишлено не исках да се спирам, да питам тези хора дали са видели или не са видели.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА Е. И. – Това
4 беше средата на февруари 2021 г. Аз работя от декември 2018 г. М. Д. започна психически да ме притеснява от март месец 2019 г., като се разминавахме по коридорите започна да ме обижда с думите „боклук, парцал на града“ при положение, че за първи път когато стъпих на басейна да работя се видяхме, а преди това не се познавахме. Това продължи много време – 2 г. до деня, в който една вечер в съблекалнята ми посегна и то не за първи път, а за трети. Посягала ми е в самият басейн с децата и други треньори, за случая посегна ми започна да ме бута. Това се случва вътре в детската съблекалня на момичетата. Едно момиченце от нашия клуб поиска помощ да му развържа банските и аз когато отидох в съблекалните въпросната М. Д. говореше нещо на детето, не знам какво. Това дете е от нашия клуб. Аз казах „остави аз щя е оправя по нататък“ и тя ми посегна. Имам си свирка на врата започна да ме дърпа и свирката започна да ме жули. Аз зная, че вън има камера и много родителите като М., която стоеше на пейката и плетеше мартеници, защото аз в 17:50 излизам, за да си посрещна другите деца. Тя плетеше и аз и казах, че тази мартеница е много хубава и тя ми каза, че като я довърши ще ми я даде за колата. Аз като знам, че има навън камери тръгнах да излизам навън, защото знам че все някой ще спре нещата. Аз казах „остави ме, какво искаш от мен, престани да ме тормозиш“. Тя ме държеше за връзката на свирката още в съблекалнята и аз тръгнах напред да излизаме и в следващия момент се озовахме и двете в коридора, където се обуват децата. От там продължи да ме обижда. З. стана и застана между нас двете, аз вдигнах ръцете и казвам „моля те, остави ме, спри с този тормоз“, З. й казваше „остави я, пусни я, пусни“, дърпаше й ръцете, но тя пак не ме пусна. Дойде Н. Ч. и той като негов работодател към техния клуб и каза „остави я и отивай в нашата стая“ и така ме остави на мира. Когато излезнахме навън в това преддверие лично З. си я спомням, но в еуфорията да се отбранявам от М. имаше много хора и деца минаваха и питаха, какво става тук, какво е това. От цялата еуфория и от самоотбраната най- много ми се е набила З., че беше там когато излизахме в преддверието. Имаше и на дясната пейка възрастни хора и на лявата пейка имаше хора, но не мога да кажа кои са. Не мога да кажа подсъдимата била ли е там или не, защото аз бях притеснена. Няколко минути след това дойдоха полицаи. Полицаите не са ме питали кои са присъствали на случката на инцидента, само ми поискаха личната карта, дори ме заплашиха и ми казаха „това повече да не се случва, защото ще има последствия“. Аз го приех като 5 заплаха от тях. Аз няколко дни след това си разказах нещата на всички, които повече си говорим. Подсъдимата беше там и каза, че всичко е чула и видяла и нямало проблем, съгласна е да дойде да свидетелства срещу М. Д. за нейната постъпка и обида. Не мога точно да си спомня дали сме говорили това къде е стояла, какво е видяла. Когато дойдоха полицаите подсъдимата беше там, защото чакаше децата от фехтовка. Отвън навътре има видимост от вратата на басейна. Вътре лампата свети, отвън е тъмно и се вижда чудесно. Има възможност да се чува, защото когато вика М. Д. се чува вън на улицата какво вика. Аз не съм викала, но тя се чува сигурно вън на кръговото. Найвероятно М. ми го е казала това, че всичко е чула и видяла отвън на някоя пейка, защото родителите си чакат децата. Аз и казах, че не мога повече да издържам това нещо и тя ми каза „аз съм с теб“. Не знам кога сме го говорили това, може и същата вечер да е било. Аз видях М. Г. същата вечер отпред пред басейна и тогава пред вратата ми каза „аз всичко видях и чух“. Това стана след като си тръгнаха полицаите, тогава М. ми каза, че е чула и видяла всичко. Не съм казвала на полицаите, че има свидетел който е чул и видял всичко. Не съм казала на полицията, защото аз не съм знаела, че ще дойдем до тук. Полицаите дойдоха много бързо. Не знам кой е извикал полиция, аз не съм викала полиция. Те дойдоха полицаи, които лично се познават с М. Д. и аз каквото и да кажа няма смисъл. Те си говорят на ти, а този полицай третият неговото дете ходи при тях на плуване. Виждала съм ги, че си говорят по -приятелски отношения, и те ме затвориха в тяхната стая вътре с двама полицаи и ме заплашват. Говоря за треньорската стая и ме заплашваха.
Имена на тези полицаи не си спомням. На мен така ми прозвуча, че ме заплашват. По принцип са две колежки хигиенистки, но точно къде са били в момента не знам и не мога да кажа, но са две на смяна. Аз бях много притеснена и изобщо не съм се оглеждала какво става.
СЪДЪТ счита, че следва да се извърши очна ставка между свидетелката З. Ч. и свидетелката И. за обстоятелствата дали свидетелката Ч. е казала на свидетелката Д. „остави я, пусни я“ в момента в който свидетелката Д. и свидетелката И. са излезнали от дамската съблекалня.