Решение № 5100 от 21.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5100 гр. Пловдив, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330107748 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к.

Иван Вазов, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, с която е предявен иск срещу С. С. Г., ЕГН **********, с адрес ******, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 499,90 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** от 04.05.2023г., сумата от 90,75 лв. - договорна/възнаградителна лихва за периода от 01.09.2023 г. до 27.06.2024 г., и сумата от 50,74 лв. – обезщетение за забава върху главницата, начислена за периода 27.06.2024 г. – 21.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 28.03.2025 г. до окончателното погасяване на вземането, които суми е издадена Заповед № ******/31.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5800/2025 г. по описа на ПдРС, ХХІI гр.с.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** от 04.05.2023 г. при условията на ЗПФУР. Случването на договора се извършвало въз основа на информация и общи условия на ищеца, публикувани на интернет сайт, след регистрация на потребителя, попълване на въпросник и него и съгласие с общите условия. След което потребителят получавал имейл с преддоговорната информация, а при одобрение и договора и общите условия за писмено потвърждение – на посочен от потребителя телефонен номер, последния получавал четири цифрен код за потвърждение, а на имейл – линк, след 1 отварянето на който да въведе кода. По принцип преди извършването на паричния превод следвало да се проведе разговор с потребителя за потвърждаване сключването на договора, който се записвал, но в конкретния случай такъв запис не бил извършван. Сключването на договор по описания начин било годно да установи наличието на правоотношения между страните по смисъла на чл. 10 ЗПК вр. чл. 9 и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР. Въз основа на процесния договор за кредит от разстояние на ответника била предоставена сумата от 700 лв. на каса при „Изипей“ АД, която той следвало да върне в 14 равни вноски от по 50 лв. с падежна дата на последната вноска – 27.06.2024 г.

Кредитът бил изцяло падежирал, а дължимите суми – незаплатени в пълнота.

Били извършени плащания в общ размер от 200,10 лв. за погасяване на главницата, като незаплатеният остатък бил 499,90 лв. Претендира се и договорна/възнаградителна лихва за периода от 01.09.2023 г. до 27.06.2024 г., в размер на 90,75 лв., както и лихва за забава от 50,74 лв., начислена за периода на забава от 27.06.2024 г. до 21.03.2025 г. За посочените суми било образувано заповедно производство, като срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражения по чл. 414 ГПК, поради което били дадени указания за предявяване на иск. По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.

С. Г., с който е се оспорва иска като частично недопустим, а по същество за неоснователен. Заявява се, че възражение е постъпило само срещу претендираните суми за възнаградителна лихва и лихва за забава, както и главницата за разликата от 223лв. до пълния претендиран размер от 499,90 лв. или ищецът имал интерес от иска само за сумата от 276,90 лв. Не се спори, че страните са сключили процесния Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** от 04.05.2023г., както и че ответницата е усвоила сумата от 700 лв. по него. Твърди се в отговора обаче, че били сторени плащания от страна на С. Г. в общ размер от 777 лв., от които 477 лв. преди завеждане на заповедното дело и 300 лв. след неговото образуване. Поддържа се, че тази сума е послужила за частично погасяване на главницата по кредита, тъй като единствено тя се дължала поради недействителността на кредитната сделка. В тази насока се развиват съображения, че процесният договор е такъв за потребителски кредит, който обаче бил сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ГПК, поради некоректно посочване на реално приложимия ГПР в текста на договора. Излагат се аргументи, че с уговорена в договора неустойка се заобикалят добрите нрави, ограниченията в чл. 19, ал. 4 ЗПК, нарушават се императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗД, като същата се явявала и прекомерна, което правело клаузата за начисляването й нищожна. Самата неустойка пък следвало да се включи при изчисляването на ГПР като разход по кредита. По тези съображения и доколкото целият договор за кредит бил недействителен, то ответницата счита, че на връщане подлежи единствено чистата стойност на кредита, която била заплатена понастоящем. Поради това претенциите били неоснователни и се моли за тяхното отхвърляне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на 2 чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 5800/2025 г. по описа на ПдРС, ХХІI гр. състав, образувано по депозирано от „Изи Финанс“ ЕООД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ******/31.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу заповедта е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими. За прецизност следва да се посочи, че в случая, видно от изразените позиции за извършени плащания и погасени суми, вкл. и за действителността на кредитната сделка, е налице спор между страните по какъв начин са разпределени сторените от длъжника плащания – дали със същите се погасява само главницата, в каквато насока са съждения на С. Г. и въз основа на която позиция тя е депозирала своето възражение, или погасяват и другите задължения по кредита, в това число и за възнаградителната и мораторната лихви. Поради това съдът намира, че ищецът има интерес да иска признаване за дължими всички претендирани суми по заповедта, като въпрос по същество в исковото производство е дали претенцията му е основателна в своята пълнота.

По основателността на предявените искове:

За уважаване на предявените искове от страна на „Изи Финанс“ ЕООД следваше да докажат при условията на пълно и главно доказване своето вземане на претендираното договорно основание и в претендирания размер, като се установи наличието на валиден Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** от 04.05.2023 г., сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора в т.н. чл. 18 ЗПФУР/, предаването на уговорената сума на ответника, настъпването на уговорения падеж на договора и изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер.

Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По силата на чл. 8, ал. 1 ЗПФУР доставчикът е задължен преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, да му предостави своевременно информация, с посочени в закона реквизити, за самия 3 доставчик, за конкретната финансова услуга, за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и друга съществена информация.

Съгласно чл. чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

От събрания по делото доказателствен материал се установяват предпоставките, визирани в закона и общите условия на ищеца, свързани с надлежно сключване на конкретния договор за кредит от разстояние с конкретния длъжник – настоящ ответник. В представените писмени екземпляри от договора и приложенията към него е обективирано съдържанието на договора. Действително на същите липсва подпис на страната, но комплексната оценка на приложената имейл кореспонденция и представен снимков материал със същата за идентификация на потребителя, от когото произхожда искането за отпускане на кредит, може да се установи, че именно ответникът С. Г. е лицето, до което са адресирани съобщенията, с прикачени към тях файлове, съдържащи екземпляри от договора и общите условия.

В тази връзка и с оглед твърденията на страните са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между „Изи Финанс“ ЕООД и С. С. Г. е сключен по реда на ЗПФУР процесния Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** от 04.05.2023 г., с визирано в исковата молба съдържание, както и че сумата за главница от 700 лв. е усвоена от кредитополучателя Г..

По делото са налице данни – разписка от дата 04.05.2023 г., издадена от „Изи Пей“, че сумата от 700 лв. с наредител „Изи Финанс“ ЕООД и основание „Дог. за заем номер ******“ и изплатена на каса на ответника С. С. Г..

Предвид гореизложеното съдът намира за доказано в хода на делото сключването на процесния Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** от 04.05.2023 г. между страните, както и че заемната сума от 700 лв. е предадена на кредитополучателя С. Г. – ответник по делото.

Сделката е сключена при параметрите, посочени в исковата молба – главница 700 лв., при ГЛП от 40,15 % и посочен ГПР от 48,44 % и обща дължима сума от 873,25 лв. Последното е видно и от представения по делото препис от договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора, кредитополучателят се задължавал в петдневен срок от сключването на договора да осигури едно от посочените в договора обезпечения –банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл.2, ал.1, т.4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или две физически лица поръчители, които да отговаря на следните изисквания, описани и в исковата молба, а именно да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово 4 възнаграждение, като нетния им осигурителен доход да е в размер на 1000 лева, да работят по трудов договор без определен срок, да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс" ЕООД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, да подпишат договор за поръчителство. При непредоставяне на едно от посочените обезпечения в предвидения срок, се начислява неустойка в размер на 269,10 лв. съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора, като общата сума по кредита става 1142,35 лв.

Спорна между страните е действителността на уговорената в чл. 3, ал. 2 от Договора клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и дали евентуалните пороци на същата влекат недействителност на цялата кредитна сделка.