Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 13.04.2024, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Гражданско дело 920/2023
Вид
Решение № 51
Подписан
13.04.2024
В сила
08.05.2024
Състав
Веселин Христов Коларов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229 · Закон за електронните съобщения
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.4 ал.1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Харманли, 13.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Г.а като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20235630100920 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 229 ЗЕС вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ответника И. Г. З. ЕГН ********** от гр.

Харманли и “Теленор България ЕАД, на 06.ІХ.2020г. бил подписан Договор за мобилни услуги за предпочетен номер **, със срок от 24 месеца, с който били определени условията за предоставяне и ползване на съответната мобилна услуга и била предоставена отстъпка в размер на 569.91лв. от цената на мобилно устройство HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green, закупено при сключване на договора.

Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника (ответника), услугата по договора била деактивирана на 21.VІ.2021г., договорът с абоната бил прекратен и била начислена сума в размер на 167.16лв. - представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок - като максималният размер на неустойката не надвишавала трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11., буква а) от Договор за мобилни услуги от 16.ІХ.2020г. за предпочетен номер 359893328511, формирана в отчетен период 25.V.2021г. - 24.VІ.2021г., посочен във фактура № 7321884744/ 25.VІ.2021г.

Твърди се, че към датата на прекратяване на договора абонатът имал неплатени задължения с вкл. ДДС за минал период в размер на 122.01лв., посочени във фактура № 7321884744/ 25.VІ.2021г., формирано както следва :

- за периода 25.ІІ.2021г. - 24.ІІІ.2021г., посочен във фактура № 7317840554/ 25.ІІІ.2021г. - задължение в размер на 68.13лв., от които: 52.98лв. с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер 359893328511 и 15.15лв. с вкл.ДДС - остатък от общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен номер 359893328511;

- за периода 25.ІІІ.2021г. - 24.ІV.2021г., посочен във фактура № 7319159327/ 25.ІV.2021г. - задължение в размер на 53.88лв., представляващи месечни и еднократни такси за предпочетен номер 359893328511,

В исковата молба се сочи, че при сключването на договор с „Теленор България“ 1

ЕАД, всяко лице получавало един или повече клиентски номера, под които „Теленор България“ ЕАД обединявал всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издавал една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер можело да има един или повече мобилни номера, но всички те получавали услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от „Теленор България“ ЕАД фактура, имало подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер. В системата на „Теленор България“ ЕАД длъжникът И. Г. З. бил с клиентски номер 006578302.

Твърди се, че всички непогасени и изискуеми задължения на ответника З. към „Теленор България“ ЕАД, били обединени в заключителна фактура 7321884744/ 25.VІ.2021г. на стойност 289.17лв. със срок на плащане 10.VІІ.2021г.

Сочи се, че описаните в настоящата искова молба суми се претендират като дължими суми за предоставени, но незаплатени мобилни услуги, договорени абонаментни такси и дължими неустойки за предсрочно прекратяване на договор, което представлявало неизпълнение на съответните договори от страна на ответника.

Твърди се, че ответникът е подписал описаните по-горе договори и допълнителни споразумения като едновременно с подписването на документа декларирал, че е запознат и е съгласен с общите условия на „Теленор“ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни и фиксирани услуги (Общите условия) като бил подписал декларация-съгласие. В същите изрично било посочено, че на лицето е предоставена информация по чл.4 ал.1 от Закон за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл.71 (част XIII) от Общите условия, потребителят по договор за мобилни услуги бил длъжен да заплаща определените от „Теленор“ цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл.27 на същите Общи условия.

Според пълномощника на ищеца, няма спор по делото, че ответникът е имал задължения към датата на деактивиране на услугите. Разпоредбата на чл.75 от Общите условия предвиждала, че при неспазване на което и да е задължение по част XIII от условията, „Теленор“ има право да незабавно да прекрати предоставянето на услугите или при условията на чл.19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. С оглед на фактическите обстоятелства за прекратяване на договора, относимият текст на Общите условия, представляващ нормативното основание за прекратяване бил чл.75 във връзка чл. 19б буква в). Анализът на редакцията на чл.19б, съотнесен към съдържанието на чл.19в безусловно сочел, че в първата хипотеза не се изисква едномесечно писмено предизвестие, за разлика от посоченото във втория текст.

Тоест, всеки един от процесиите договори за мобилна услуга бил прекратен в съответствие с действащите Общи условия.

Твърди се, че след прекратяване на договорите, ищцовото дружество издало заключителна фактура, в която начислил дължимите суми с настъпил падеж и неустойките, съгласно индивидуалните договори с ответника. Ответникът не възразил срещу тази фактура, съдържаща процесиите неустойки и дори извършил частично плащане.

В исковата молба подробно са изложени съображения във връзка с претендираната неустойка.

Твърди се, че с установяване дължимостта на главното задължение по договорите за мобилни услуги, се установявало и дължимостта на акцесорното вземане за съдебни разноски и дължима лихва, поради което, възниквало вземане от ответника за разноски, направени в хода на заповедното производство и дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането. Сумата за адвокатско възнаграждение била платена в брой, с оглед на нейния размер и уговореното между страните в договора за правна помощ, за което била издадена надлежна фактура.

Сочи се, че считано от 01.ІІІ.2022г. търговското наименование на ищеца било променено от “Теленор България” ЕАД на “Йеттел България” ЕАД.

Твърди се, че „Йеттел България“ ЕАД депозирало пред Районен съд гр.

Харманли заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д № 20235630100627 по описа за 2023г.на 4-ти граждански състав и била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за претендираните вземания в размер на 289.17лв., формирано както следва :

2

- 167.16лв. - представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11 б.а от Договор за мобилни услуги от 16.ІХ.2020г. за предпочетен номер 359893328511, формирана в отчетен период 25.V.2021г. - 24.VІ.2021г., посочен във фактура № 7321884744/25.VІ.2021г.

- 122.01лв. - представляващи задължения от предходен период за предпочетен номер 359893328511, посочени във фактура 7321884744/ 25.VІ.2021г.

С разпореждане на съда ищцовото дружество било уведомено, че издадената Заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и му била указана възможността да предяви установителен иск, което породило и правния му интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

Моли съда да постанови решение с което да приемете за установено по отношение на И. Г. З. ЕГН ********** от гр. Харманли, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от: М*С* и Д*К*К* сума в размер на 289.17лв., формирана както следва:

- 167.16лв. - представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11 б.а) от Договор за мобилни услуги от 16.ІХ.2020г. за предпочетен номер 359893328511, формирана в отчетен период 25.V.2021г. - 24.VІ.2021г., посочен във фактура № 7321884744/ 25.VІ.2021г.

- 122.01лв. - представляващи задължения от предходен период за предпочетен номер 359893328511, посочени във фактура 7321884744/ 25.VІ.2021г. подробно описани в обстоятелствената част на настоящата искова молба, ведно със законова лихва върху тази сума от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Претендира се присъждане на разноски както по заповедното, така и по исковото производство.

Ответника И. Г. З., не е открит на установените по делото адреси и не му е връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Изпълнени са визираните в разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия. С Определение № 704/ 08.ХІІ.2023г. за особен представител на ответника е назначен адв. Т. Д. АК Хасково.

В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в които е изразено становището, че предявения иск е допустим , но неоснователен.

Особения представител счита, че изложените в исковата молба обстоятелства сами по себе си не означават, че ответникът не е изпълнил задълженията си по процесния договор. Налице били облигационни отношения между страните, възникнали по повод на представените договор за мобилни услуги, но от представените към исковата молба фактури единствено се установява възникването задължения към ищеца, но не и неговото неизпълнение.

Изложени са съображения относно размера на неустойката, като се счита , че той е прекомерен и противоречащ на добрите нрави, въпреки влизане в сила на постигната спогодба между „Теленор“ и Комисията за защита на потребителите, относно начина на формиране на неустойките. Така както била уговорена неустойката имала за предназначена да санкционира ответника за виновно неспазване на договорно задължение. Не били налице доказателства, че е налице уговорка за заплащане на неустойка в договора за мобилни услуги, както и че договорът бил прекратен по вина на ответника т.е. не е възникнало в полза на ищеца правото да начислява претендираната неустойка. Не било установено кога са били прекратени договорните правоотношения с ответника, както и по какъв начин страната, която е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата.

3

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено:

Не се спори, че между ищцовото дружество и ответника З. е сключен Договор за мобилни услуги от 06.ІХ.2020г., за предпочетен номер **, със срок от 24 месеца, с който са определени условията за предоставяне и ползване на мобилна услуга , както и че на ответника е била предоставена отстъпка в размер на 569.91лв. от цената на мобилно устройство HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green - закупено от ответника при сключване на договора.

Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 006578302.

Не се спори, че в изпълнение на задълженията си по договорите, ищцовото дружеството е предоставило съответните мобилни услуги и мобилно устройство.

Не е спорно между страните, че за отчетния период на потребление - от 25.ІІ.2021г. до 24.ІІІ.2021г. и от 25.ІІІ.2021г. до 24.ІV.2021г. ищцовото дружество е издало съответно: Фактура № 7317840554/ 25.ІІІ.2021г. – за сума в размер на 68.13лв., от които:

52.98лв. с вкл. ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер 359893328511 и 15.15лв. с вкл. ДДС - остатък от общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен номер 359893328511 и Фактура № 7319159327/ 25.ІV.2021г. – за сума в размер на 53.88лв., представляващи месечни и еднократни такси за предпочетен номер 359893328511 – или общо 122.01лв.