Решение № 1059 от 01.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20231000500303 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 262966 от 19.09.2022 г., постановено по гр.д. № 1380/2015 г. по описа на Софийски градски съд, „Ню медиа уеб” ЕООД е осъдено да заплати на М. С. С. сумата 20000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от публикации в електронно издание на ответника lupa.bg на 09.11.2020 г. и на 16.11.2020 г., както и сумата от 800,80 лв. – съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Искът е отхвърлен в останалата му част за разликата над уважения размер до сумата от 26 000 лв.

Ответникът е подал въззивна жалба в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал. 1 ГПК в частта, в която искът е уважен, излагайки доводи за нарушения на материалния и процесуалния закони.

Жалбоподателят моли решението в осъдителната му част да бъде отменено, а искът отхвърлен изцяло с оплаквания за необоснованост на изводите на съда за търпени от ищеца имуществени вреди. Сочи, че съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства становища на медицински комисии. Заедно с това в процесните статии липсвали обидни и клеветнически твърдения; били отразени изказвания на трети лица. Не се установявало, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с публикациите. Присъденият размер на обезщетението бил необоснован и не съответствал на принципа на справедливостта. Моли в условие на евентуалност 1 определеното обезщетение да бъде намалено по размер. Претендира разноски.

Ответникът оспорва въззивната жалба в съдебно заседание.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът М. С. С. твърди, че в две публикации на информационна агенция lupa.bg „Всеки ден" в периода 09.11.2020 - 16.11.2020 г. по негов адрес са били разпространени неверни и позорящи доброто му име и личното му достойнство твърдения. Към исковата молба са приложени целите статии, но съдът приема, че конкретните оплаквания са от изразите, които са подчертани в курсивен шрифт в текста на исковата молба.

Ищецът посочва, че възложител на работата по списване и публикуване на процесните статии е „Ню медиа уеб” ЕООД, собственик на интернет базираната агенция и тъй като статиите не са подписани от конкретен автор, възложителят следва да носи отговорност за публикуваното във вестника. Твърди, че публикациите съдържат неверни и позорящи го твърдения. Почувствал се обиден, обект на подигравки и осмиване. Моли съда след като установи твърдените обстоятелства, подробно описани в исковата молба, да осъди “ „Ню медиа уеб” ЕООД да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Ответникът оспорва по същество предявения иск като не е направил възражения, че притежаваното от него електронно издание е публикувало процесните статии. Твърди, че липсва неправомерно поведение, обективирано в публикациите, и че изнесените факти са верни и добросъвестно проверени, както и че били изнесени преди това в други медии.

Ищецът бил обществена личност и следвало да търпи критичен поглед при журналистически разследвания. Не се спори, че ответникът е собственик и издател на електронния вестник, а статиите са без автор. За истинността на твърдените в публикациите факти ответникът носи тежестта на доказване, а при липса на доказателства следва да се приеме, че фактите не са верни.

От фактическа страна се установява, че в публикация от 09.11.2020 г. със заглавие “К. обслужва М. С. в затвора”, подзаглавие “Алкохолният бос помпал лицеви опори в килията”, се твърди, М. С., който имитирал болести зад решетките, се занимавал най-вече с това да поддържа мускулите си. Цитират се надзиратели в затвора: „Не знам от какво е болен за пред съда, но това е затворникът, който се поддържа в най-добра форма“.

Припомня се, че С. е обвинен за ръководене и участие в организирана престъпна група за производство на цигари без бандерол, данъчни престъпления, пране на пари и за злоупотреби с еврофондове.

Неоснователни са оплакванията, че свидетелските показания и медицинската 2 документация не установявали тежкото здравословно състояние на ищеца. За установяване истинността на твърдението, че С. „помпал мускули“ в затвора доказателствената тежест е на ответника, който не е ангажирал доказателства, подкрепящи написаното в публикацията.

Не е доказано и че репортери или редактори на изданието са възприели изказване на надзиратели, че ищецът е болен за пред съда, а в действителност е в отлично поддържана форма. Неоснователно е и оплакването, че публикацията не била насочена пряко към уронване престижа и доброто име на ищеца. Ищецът е обрисуван като човек, който е в отлична физическа форма, дори суетен за външността си, но симулира лошо състояние пред съдебните власти. Внушението е уронващо доброто име на ищеца като почтен човек. То е основано на неверни твърдения, за които ответникът носи отговорност.

В публикация от 16.11.2020 г.“М. С. подари очила за 4 бона на шефа на пандиза” се твърди, че „задържаният за пране на милиони левове М. С.“ подарил скъпи очила на директора на затвора. Твърдението, че ищецът е обвинен в пране на пари (милиони) не е доказано и е обективно позорящо ищеца. Не се установява верността на информацията, че ищецът е подарил на директора на затвора скъпи очила. Посоченото действие, като укоримо от гледна точка на обществения морал поведение, е позорящо ищеца, защото внушава стремеж за приятелство и добри отношения между задържания С. и директора на затвора.

Въз основа на събраните гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля Б. Б. се установява, че в резултат на публикациите ищецът се почувствал унижен и засегнат.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност за верността на изнесената информация, ако в резултат на тези публикации са претърпени вреди. Тази му отговорност произтича от качеството му на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали. Това е гаранционно-обезпечителна безвиновна отговорност по чл. 49 ЗЗД.

С оглед изложеното, за да се уважи предявения иск, следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че процесните изявления, обективирани в статиите, съдържат неверни клеветнически твърдения и са опозоряващо личността на ищеца, както и че се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото, като същевременно това твърдение е невярно. Обидата е унизителна за честта и достойнството проява.

Съдът приема за безспорно, че изнесените в публикациите твърдения за конкретни факти са неверни и същевременно позорящи ищеца. В този случай издателят носи отговорност за причинените от публикациите вреди, освен ако не докаже, че информацията е изнесена след добросъвестна журналистическа проверка. Такава не се установи, а и не се твърди да е извършена от ответника.

3

В случая не става въпрос за оценъчни съждения, а за фактически твърдения, които не са доказани и са с клеветнически или обиден характер. Тези твърдения не представляват само негативно становище за личността и поведението на ищеца, а касаят неосъществени позорящи факти, пряко насочени и целящи да уязвят неговото достойнство. Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които ще бъдат засегнати други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на другите граждани. В нейното съдържание не се включва възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права. Именно с оглед това виновно и противоправно поведение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ищецът бил публична личност.

Няма данни той да е заемал държавна или обществена длъжност или позиция, която да оправдава засилен обществен и медиен интерес.

Ищецът доказа наличието на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в раздразнителност, засягане на достойнството му.

Изнесената информация е създала невярна представа у читателите на вестника относно изложените обстоятелства. Статиите съдържат твърдения на екипа на издателя ответник, който създава съдържанието, а не информация от конкретни източници или позоваване на други публикации или изявления на конкретни лица, съдържащи неверни позорни и унизителни за ищеца обстоятелства, поради което отговорността за вредите от публичното им разгласяване следва да се възложи в тежест на ответника.

Конституционно закрепената свобода на печата, на която се позовава ответникът, не изключва приложение на задължението за предоставяне на аудиторията на информация, която да е вярна, както и задължението на медията да защитава личната неприкосновеност на гражданите, които принципи са нарушени с посочените изрази.

При обсъждане на въпроса дали е налице противоправно поведение, за чието поведение отговаря издателят, следва да се има предвид следното: Съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на РБ, както и съгласно чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за правата на човека свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности каквито са личното достойнство, репутацията и неприкосвеността на личната сфера на гражданите. Свободата на изразяване на мнение, твърдение, оценка или на данни с негативен подтекст чрез печатно произведение е изключена. Вярно е, че публичните лица са длъжни да търпят критика в по-голяма степен от частните лица, но те не са длъжни да търпят всяка критика, всяка обида и клевета. В случаите, при които чрез печатно или електронно издание са разпространени обидни и клеветнически твърдения или други данни с негативен подтекст, издателят носи отговорност за причинените вреди на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като е възложител на работата на длъжностните лица, определящи характера и съдържанието на публикуваните материали.

4

В 40, ал. 1 от Конституцията на Република България е закрепена свобода на печата и другите средства за масова информация, която е свързана с правото на личността и на обществото да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. С разпоредбите на чл.39-41 на Конституцията на Република България се уреждат и права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, равно е по тежест на останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на двете групи права между свободата на словото и правото на информация, от една страна и правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39 ал.2 и чл.41 ал.2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до там, от където настъпва засягане на други конституционно защитени ценности - правата и доброто име на гражданите. Журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди и да клеветят. Те следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл.39, ал.2 от Конституцията, а ако ги прекрачат, отговарят за причинените вреди. Следователно, свободата на словото не съдържа възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права.