Решение № 451 от 07.08.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. К., 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д. като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510101351 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Ф. Р. М., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ж.к. „*****“ б************, чрез адв. И. Д., АК-С.З. срещу: Д. С. Т., ЕГН: *********, с адрес: гр. К., ж.к. „*****“ ********** с правно основание: чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, чл. 139, чл.

142, чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от Семейния кодекс.

Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че с ответника живеели във фактическо съпружеско съжителство от 2003г. до началото на 2024г. когато била окончателната им раздяла. От съвместно си съжителство имали две деца - Г. Д. Т.а с ЕГН: ********** - пълнолетна към настоящия момент и Р. Д. Т.а с ЕГН: ********** - на 15 години.

Страните живели заедно като семейство в гр. К., ж.к. „*****“ **********, който апартамент бил семейното им жилище. Поради постоянни проблеми между тях, породени от поведението на ответника, имало и периоди на раздяла между тях като в началото на 2024г. ищцата окончателно напуснала ответника и се прибрала при своите родители. Ответникът не поемал ангажимент за семейството - не работил, не осигурявал никаква издръжка нито за себе си, нито за ищцата или за децата. Работила само тя, като почти до момента на раздялата, нейната дебитна карта била в него и той се разпореждал със средствата в нея. Постоянно теглил кредити, за да рефинансира предходни.

Ответникът имал и кредитна карта.

Твърди, че ответникът системно употребявал алкохол и в тези случаи ставал агресивен като системно упражнявал и домашно насилие спрямо ищцата, включително в присъствието на детето.

Към този момент по - голямото дете било пълнолетно, установило се в Холандия, а по - малкото дете останало с баща си. Майката се съгласила на 1 този вариант, за да може първоначално да се установи и да вземе детето си, когато има нормални и подходящи условия за това.

Бащата бил категоричен, че желае детето да остане при него, но продължавал да не предприема никакви действия за неговата издръжка. В момента бил безработен и държал ищцата да плаща сметките и за апартамента, в който той живеел. Притеснявал голямата им дъщеря, настоявал да му изпрати пари. През зимните месеци не давал на детето, което останало при него - Р., да включва радиатор, защото „майка ти няма да плати тока“.

Ищцата се притеснявала, че детето й расте в неподходяща обстановка ответникът постоянно пиел, не работил, не разполагал с необходимите родителски качества за правилното отглеждане и възпитание на детето.

Майката продължавала да поема всички грижи - давала издръжка, водила детето на лекар, осъществявала контрол по отношение на учебните занятия и домашни, опитвала се да възпитава дъщеря си като отговорен и съвестен човек. Бащата манипулирал детето, като го заплашвал, че ако отиде при майка си, ще се самоубие. Изпращал съобщения в този смисъл и на ищцата. В момента ищцата изплащала и кредити, изтеглени от ответника.

Моли съда да постановите решение, с което:

Да предостави упражняването на родителските права спрямо детето Р. Д.

Т.а с ЕГН: ********** на неговата майка - Ф. Р. М., както и при нея да бъде определено неговото местоживеене на адрес: гр. К., ж.к. „*****“ б************ или на друг адрес, на който майката се премести да живее;

Да осъди бащата Д. С. Т. да заплаща на непълнолетното си дете Р. Д. Т.а, чрез неговата майка Ф. Р. М., месечна издръжка в размер на 250,00 лева, платима до 25-то число на месеца, за който се дължи считано от датата на подаване на настоящата искова молба в съда до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до нейното окончателното изплащане;

Да определи следния режим на лични контакти между детето Р. Д. Т.а и неговия баща Д. С. Т. както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 17:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, както и 10 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника.

Заявява, че спрямо ищцата предявения иск е недопустим и неоснователен.

Следните изявления обуславяли липсата на спор между страните:

В исковата молба се навеждали доводи на самостоятелно основание за водене на настоящото производство /посочена като ищец била само Ф. Р. М./.

Само и единствено за себе си, тя нямала законово основание и правен интерес за търсене на издръжка от него.

Не било вярно, че ищцата е поела всички грижи по отглеждане и възпитание на детето. Многократно й предлагал упражняването на родителските права спрямо дъщеря им Р. Д. Т.а, ЕГН **********, да бъдат 2 предоставени на него.

Банковите взаимоотношения, договори, анекси и погасителни планове на ищцата, свидетелствали за положение в което, тя сама се поставила и не кореспондирали с предявената искова претенция.

Подозрително размера на исканата издръжка, съвпадала с всяка погасителна вноска от приложения погасителен план на нейния кредит.

Искането било необосновано, защото ищцата работила и получавала стабилен доход, доста по-голям от неговия собствен.

Изразява съгласието си, родителските права спрямо не пълнолетната им дъщеря Р. Д. Т.а, ЕГН **********, да бъдат упражнявани съвместно от двамата родители, както и до настоящия момент.

Моли съда да изслуша детето в настоящото производство.

Моли режима на лични контакти през лятото да бъде увеличен на един месец, като детето е първа и трета седмица при майка си, а втора и четвърта при бащата.

Предлага на ищцовата страна да бъде сключено споразумение.

Заинтересована страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане“, гр. К.

– редовно призовани изготвят социален доклад, приложен към делото.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:

Детето Р. Д. Т.а с ЕГН: ********** е родено от майка Ф. Р. М., ЕГН ********** и баща Д. С. Т., ЕГН **********, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *** от ********* г., съставен в гр. К., удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ********* г., съставен в гр. К.. Страните имат и още едно дете – Г.

Д. Т.а с ЕГН: **********, което е пълнолетно към настоящия момент, видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0816/12.11.2004г., съставен в гр. К.. Родителите на децата не са сключили граждански брак.

Ищцата е трудово заета на постоянен трудов договор. Представя Удостоверение за доходите изх. № *********г., издадено от „*******“ АД, видно от което за предходните 12 месеца същата е получила средно месечно възнаграждение в размер на около 2000 лева месечно.

Доказателства за доходите на бащата не се събраха. Същият не се яви в съдебно заседание, не представи такива.

Детето Р. Д. Т.а е ученичка в 8-ми клас за учебната 2023/2024 г. в Професионална гимназия по ***********, гр. К., видно от служебна бележка изх. № ********** г.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”, гр. К.. От същия е видно, че родителите заживели на семейни начала през 2003г. като от общото им съжителство са родени децата им. След раздялата им в началото на 2024г. основните грижи за детето са поети от 3 майката, дори и в дните, в които детето остава при бащата. След раздялата на родителите детето живее една седмица при баща си, една седмица при майка си, но независимо от това издръжката на детето е поета изцяло от майката, която покрива всички разходи. Детето е емоционално привързано и към двамата си родители. Никой от двамата родители не е ограничавал контактите на Р.. Детето се вижда и осъществява постоянни контакти както с майката, така и с бащата, предвид това, че жилищните им блокове, в които живеят са в голяма близост.

В съдебно заседание социалният работник от отдел „Закрила на детето“ при ДСП - К. заявява, че исканото от ответника споделено родителство не е в интерес на детето, предвид липсата на трудова заетост и доходи от страна на бащата към настоящия момент.

В съдебно заседание е изслушано и детето Р. Д. Т.а, което споделя, че се чувства добре при майка си и иска да е при нея, но да се вижда и с баща си.

По делото се събраха гласни доказателства чрез разпит на един свидетел – сестра на майката. Последната посочва, че майката се грижи много добре за детето, осигурява му всичко необходимо. Бащата употребява алкохол и в такъв случай ставал агресивен към майката като е имало случай, в който я е изгонил от къщи.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Алинея две на същия член гласи, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..

Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите 4 доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на публичния интерес.

По делото се установи, че непълнолетното дете на страните – Р., е на 15 години.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че от раздялата на родителите в началото на 2024г. майката е поела всички разходи по отглеждане на детето, независимо, че същото оттогава досега е живяло една седмица при нея, една при бащата. Бащата е безработен към настоящия момент. Същият не представи доказателства за доходите си въпреки вмененото му задължение за това с Определение № **********., постановено по делото. Същият не се яви в съдебно заседание и не изпрати представител.

Установи се по делото, че от раздялата на родителите детето осъществява контакти и с двамата си родители като последните не си създават пречки един на друг в тази насока. По данни от социалния доклад и двамата родители разполагат с добри жилищни условия, които да осигурят на детето нормална и подходяща домашна среда. Посочва се също така, че бащата желае споделено родителство, но на този етап няма възможност да осигурява издръжка на детето, като не отрича, че след раздялата майката е осигурявала прехраната, както и е давала парични средства на детето, а той – когато имал възможност за това.

При тези данни, според настоящия съдебен състав, майката е доказала възможността си да отглежда дъщеря си по подходящ начин и при добри условия. Съдът счита, че следва да вземе предвид и становището на социалния работник от Отдел „Закрила на детето“, който не препоръчва постановяване на споделено родителство, но също така счита, че следва да бъде постановен един по – разширен режим на лични контакти между бащата и детето предвид наличието на силна емоционална връзка между тях.