Решение № 1580 от 22.10.2026, Административен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1580

Габрово, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - IX Състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЕТА СПАСОВА

При секретар РАДИНА ЦЕРОВСКА като разгледа докладваното от съдия МАРИЕТА СПАСОВА административно дело № 20257090700453 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл. 145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба от Н. И. Н. от [населено място] против мълчалив отказ на кмета на община Габрово за издаване на заповед по чл. 190, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за прокарване на временен път до собствения му имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Габрово, формиран по заявление с вх. № УТ-03-01-89/ 27.11.2025 г. по описа на община Габрово. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, като е направено искане за отмяна.

В съдебното производство жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът – кмет на община Габрово, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Д., изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Посочва, че не е налице задължение за произнасяне по направеното искане, тъй като до собствения на жалбоподателя имот има транспортен достъп през [имот номер] с начин на трайно ползване «За второстепенна улица». Заявлението на жалбоподателя било разгледано на Общински експертен съвет по устройство на територията, становището, на който било обективирано в протокол № 37/ 16.12.2025 г., изпратено на жалбоподателя с писмо изх. № УТ-03-01-89#1/ 07.01.2026 г. По същество твърди, че искането за осигуряване на временен достъп не попадало в нито една от разпоредбите на чл. 190 от ЗУТ. Предвид липсата на материалноправните основания по чл. 190, ал. 1 от ЗУТ за издаване на заповед за временен път счита, че не е налице мълчалив отказ на кмета на община Габрово.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно и от представения [нотариален акт], том II, дело № 629/ 1988 г. на Г. районен съд се установява, че жалбоподателят Н. е собственик на ½ идеална част от дворно място от 2000 [жк], Кметовци, Г. община, влизащо в чертите на околовръстния полигон, при граници : имот на горско стопанство, имот на ДЗС от две страни, С. С., заедно с построените в него паянтова еднофамилна жилищна сграда, плевня и навес. По кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Габрово имотът представлява поземлен имот с [идентификатор] с площ от 869 кв. м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване (до 10 м.).

Със заявление с вх. № УТ-03-01-89/ 27.11.2025 г. до кмета на община Габрово жалбоподателят Н. поискал съдействие за осигуряване на транспортен достъп до неговия собствен имот, находящ се в [населено място], местност Габраците, общ. Габрово според нотариалния акт, а според скица от 21.09.2023 г. находящ се в [населено място], местност Юрта, поземлен имот с [идентификатор]. Съгласно издадената скица имотът е урбанизирана територия с начин на трайно ползване : ниско застрояване до 10 м., което според ЗУТ налагало общината да осигури достъп чрез предвидена улица или временен транспортен достъп. Моли да му бъде предоставена информация и съдействие относно осигуряване на временен достъп до имота съгласно чл. 190, ал. 1 от ЗУТ до реализиране на постоянния такъв.

Със заповед № 602/ 11.04.2017 г. кметът на община Габрово е предоставил на арх. Н. М. – заместник – кмет на «Устройство на територията, инфраструктура и екология» свои функции по ЗУТ, изчерпателно изброени, както следва : по чл. 15, ал. 9 и ал. 10, чл. 39, ал. 4, чл. 48, ал. 2, чл. 63, ал. 2, чл. 71, чл. 124а, ал. 2, чл. 129, ал. 2, чл. 133, ал. 1, чл. 134, ал. 2, чл. 134а, ал. 2, чл. 135, ал. 3 и ал. 4, т. 2 и ал. 5, чл. 150, ал. 1 и §8, ал. 4 от ПР на ЗУТ.

Със заповед № 70/ 13.01.2021 г. на кмета на община Габрово е назначен общински експертен съвет по устройство на територията с председател арх. Л. Д. – Н. – главен архитект на община Габрово и заместник – председател арх. Н. М. – заместник – кмет на «Устройство на територията, инфраструктура и екология». На съвета е възложено изпълнението на всички задължения, предвидени в ЗУТ и нормативната законова уредба.

С решение по Протокол № 37/ 16.12.2025 г. Общинският експертен съвет по устройство на територията е взел решение, че за [населено място] няма изработен и одобрен застроителен и регулационен план. Има изработена и одобрена кадастрална карта. След справка в кадастрално информационната система е видно, че ПИ с [идентификатор] има транспортен достъп чрез [имот номер] с начин на трайно ползване «За второстепенна улица», отразена съобразно едромащабната топографска карта и съответстваща на границите на терена в частта на населеното място, като правилно е отразена и в действащата КККР.

С представеното по делото решение № 98/ 13.11.2023 г. по адм. дело № 51/ 2023 г. по описа на Административен съд Габрово е отхвърлено оспорването на жалбоподателя срещу Решение № 18-1924/ 15.02.2023 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър Габрово, поради наличие на спор за материално право. Решението е потвърдено с решение № 7423/ 17.06.2024 г. по адм. дело № 2948/ 2024 г. на ВАС, второ отделение и е влязло в сила на 17.06.2024 г.

С решение № 380/ 08.10.2025 г. по гр. дело № 2177/ 2024 г. по описа на Г. районен съд е отхвърлен предявения от жалбоподателя и Н. В. А. иск против община Габрово за установяване, че същите са собственици на реална част от 186 кв. м. от поземлен имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], общ. Габрово, като неоснователен и недоказан. С решение № 55/ 18.03.2026 г. по В. гр. дело № 10/ 2026 г. по описа на Окръжен съд Габрово е отменено решението на Районен съд Габрово и е признато за установено по отношение на община Габрово, че е налице грешка в действащата кадастрална карта на [населено място] , изразяваща се в това, че реална част от 186 кв. м. е погрешно заснета като част от имот с [идентификатор], вместо като част от имота на ищците и същите са признати за собственици на тази реална част. По делото е депозирана касационна жалба и решението не е влязло в сила.

По делото е назначена съдебна техническа експертиза, вещото лице по която е изготвило заключение, в което е посочено, че за процесния имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] няма действащ общ устройствен план, не е изработван и няма действащ кадастрален план и план за регулация или друг устройствен план по смисъла на ЗУТ и предшестващата го нормативна уредба в областта на устройственото планиране на територията. За процесния имот е действащ единствено околовръстен полигон, одобрен с решение № 35 по протокол № 2, т. 11/ 26.02.1974 г. на ИК на ОНС – Габрово. За имота няма действащ общ устройствен план и няма влязъл в сила подробен устройствен план.

До процесния имот съществува общински път, който е нанесен като имот с идентификатори *** и *** по КККР на [населено място]. Пътят представлява път без настилка, който поради липса на поддръжка е обрасъл с храсти. От документите по делото и водената кореспонденция с община Габрово се установява, че не са налични предвиждания в устройствените планове за изграждане на улична мрежа в района на имота на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Според трайната съдебна практика мълчалив отказ е налице само при наличие на допустимо искане до компетентен административен орган, нормативно установено задължение този орган да се произнесе с административен акт и непроизнасяне в законоустановения срок. В този смисъл са решение № 9120/ 04.07.2018 г. по адм. дело № 12235/2016 г. на ВАС, VI отделение, определение № 1763/ 04.02.2020 г. по адм. дело № 154/2020 г. на ВАС, VI отделение и други. Съобразно уточненията на жалбоподателя съдът е приел, че жалбата е подадена срещу мълчалив отказ на кмета на община Габрово да се произнесе по заявление по чл. 190, ал. 2 ЗУТ.

Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК представлява липса на волеизявление от страна на административен орган в случаите, когато този орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Фикцията на мълчаливия отказ (чл. 58, ал. 1, вр. чл. 21, ал. 1, предл. последно от АПК) е създадена в защита на правата на заинтересованите страни срещу бездействието на администрацията, и нейна цел е преодоляването му. При обжалването на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността му, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право, и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането.

Процесното заявление е отправено до компетентен орган съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ – кметът за община Габрово. Видно от представената заповед правомощията по тази разпоредба на закона не са делегирани на съответния заместник кмет, поради което именно кметът е компетентен орган за издаване на заповедта за прокарване на временен път. Съгласно цитираната по-горе разпоредба временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината. Предвид липсата на произнасяне в срока, посочен в чл. 57, ал. 1 от АПК, вр. чл. 190 от ЗУТ следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ на кмета на община Габрово по подаденото заявление. Представеното по делото решение по Протокол № 37/ 16.12.2025 г. Общинският експертен съвет по устройство на територията няма характер на изричен отказ за издаване на заповед по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ. Същото не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. Писмото не дава конкретен отговор на подаденото заявление, а има уведомителен и разяснителен характер. Съдът съобрази още, че същото е издадено от помощен консултативен орган, съставен от специалисти (архитекти, инженери), чиято функция е единствено да разглежда и приема проекти, планове и да дава становища. Той няма правомощия да издава административни актове.

Според разпоредбата на чл. 190 от ЗУТ възможност относно прокарване на временен път по искането от заявителя е налице, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици и преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Съгласно ал. 2 при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема за обективно и компетентно изготвено за процесния имот на жалбоподателя няма действащ общ устройствен план и няма влязъл в сила подробен устройствен план. Действащ е единствено околовръстен полигон съгласно чл. 2, ал. 2 от отменения Закон за устройство на територията, вр. чл. 105 от правилника за прилагането му. Въпреки че ЗТСУ и правилникът към него са отменени през 2001 г. с влизането в сила на ЗУТ, одобрените по тяхно време околовръстни полигони остават в сила и определят строителните граници на населеното място до момента, в който общината не одобри нов общ устройствен план или подробен устройствен план съгласно §6, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗУТ. Поради което разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от ЗУТ е приложима за неурегулирани още части, невключени в общ устройствен план с действащ околовръстен полигон. Поради което възраженията на общината в тази насока са неоснователни.

Разпечатката съдържа 29 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a46abbe4-1a4d-4f78-8127-33f2e3f7c339