Определение № 2493 от 13.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2493 гр. София, 13.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20258002103349 по описа за 2025 година

Производството е образувано по касационна жалба от „Водоснабдяване – Д.“ ЕООД, чрез адвокат Н. Й., срещу въззивното решение № 93/16.06.2025г. на Окръжен съд – Разград постановено по в.гр.д.№160/2025г. в частите, с които касаторът е осъден да заплати на Ф. А.

Х. сумите от 40 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпила на 03.04.2023 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.04.2023г. до окончателното изплащане и от 123, 91лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от настъпила на 03.04.2023 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.04.2023г. до окончателното изплащане. Решението е обжалвано и в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са доводи за неговата неправилност и в частта за разноските.

Насрещната страна Ф. А. Х. с писмен отговор, чрез адвокат Т. Т., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на обжалването. Излага съображения, че въззивното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено въз основа на цялостен анализ на събраните поделото доказателства и в съответствие с практиката на ВКС. Оспорва възраженията за завишеност на присъдения адвокатски хонорар за осъщественото по делото процесуално представителство.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима в частта срещу въззивното решение, постановено по иска за присъждане на сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на настъпила на 03.04.2023 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано 1 от 03.04.2023г. до окончателното изплащане.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Касационната жалба в частта срещу въззивното решение по иска за присъждане на сумата от 123, 91лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от настъпила на 03.04.2023 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.04.2023г. до окончателното изплащане, е недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Този иск е граждански и оценяем, с цена от 123, 91 лв., поради което и съобразно правилото на чл.280, ал. 3 ГПК въззивното решение е изключено от касационен контрол. Същото е окончателно и е влязло в сила в деня на постановяването му, поради което в тази част касационната жалба се явява недопустима и следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Окръжен съд – Разград, след частична отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Кубрат, осъдил „Водоснабдяване Д.“ ЕООД да заплати на Ф. А. Х. сума в общ размер на 40 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпила на 03.04.2023 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.04.2023г. до окончателното изплащане на паричното задължение.

Със същото съдът се произнесъл по отговорността на страните за разноските, съразмерно уважената и отхвърлената част от исковете, като намалил размера на възложените в тежест на ищеца за разглеждане на делото пред първостепенния съд; присъдил следващите се на процесуалния му представител адвокатски възнаграждения за осъщественото безплатно процесуално представителство пред първата и въззивната инстанция и осъдил ответника да заплати дължимите в полза на бюджета на съдебната власт държавни такси и разноски по реда на чл.78, ал.6 от ГПК.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства:

Към датата на инцидента 03.04.2023г. ищецът Ф. А. Х. работел по безсрочен трудов договор на длъжност водопроводчик аварийна група във „Водоснабдяване Д.“ ЕООД. На посочената дата, при изпълнение на трудовите си функции (разчистване на трасето на водопровод към [населено място], Т. и Г., с цел частичната му подмяна), Ф. Х. претърпял инцидент. По време на извършваното от него разчистване на дърветата с моторен трион, около подлежащия на подмяна водопровод, клоните на първото отрязано дърво се преплели с клоните на други дървета и то не паднало на земята. Ищецът уведомил техническия си ръководител за заплитането, отбелязал възникналата опасност и предложил да бутнат дървото с багера, но получил указания да продължи с изпълняваната дейност. При отрязване на следващото дърво, първото срязано и оплетено дърво паднало върху ищеца. Вследствие на инцидента 2 същият получил фрактура на дясна тибия дистално и на дясна фибула проксимално.

Злополуката била декларирана с вх. № 5101-16-08/06.04.2023 г. и призната за трудова см. на чл. 55, ал. 1 КСО, с разпореждане № 11/30.05.2023 г. на ТП на НОИ [населено място].

Въззивният съд кредитирал констатациите в разпореждането на ТП на НОИ – [населено място] относно причините за настъпване на злополуката (основани на съставения протокол за резултатите от разследването), като приел, че работодателят е допуснал следните нарушения: не провел извънреден инструктаж на работното място на Ф. А. Х.; не документирал проведен ежедневен инструктаж на работника Х., без данни за кратко съдържание на инструктажа, специфични рискове, свързани с изпълняваната от работниците работа в Книгата за извънреден инструктаж; не документирал проведен ежедневен инструктаж на Х., без данни за подпис на лицето, провело инструктажа в книгата за ежедневен инструктаж; утвърдената от управителя на работодателя оценка на риска не обхващала работното оборудване – подвижни секачни машини, като работа с моторен трион или храсторез, в същата липсвала оценка на страничните фактори, които можело да породят риск от осъществяваната дейност, например при сеч и механизирано поваляне на дървен материал; в изготвения списък на полагащото се специално работно облекло и лични предпазни средства липсвала информация за срока на износване на личните предпазни средства. По отношение на пострадалия работник комисията установила извършено нарушение на чл.33 от ЗБУТ, а именно неспазване на задължението да се грижи за здравето и безопасността си и на чл.132 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, изискващо прекратяване на работата на разстояние най-малко 50 метра при заплитане на отсечено дърво и предприемане на мерки за неговото събаряне.

Въззивният съд посочил, че по делото били представени: Заповед № РД-11-58/25.02.2021 г. за утвърждаване на три инструкции за безопасна работа с фугорез, моторна коса, храсторез, моторен верижен трион, утвърдените инструкции, списък на запознатите със заповедта и инструкциите лица, както и личен картон за отчитане на специалното работно облекло и стопанския инвентар.

Във връзка с направеното оспорване на подписа положен срещу името на ищеца Ф. Х. в списъка „Запознати със заповедта и инструкция № ЗБУТ-01-05/25.02.2022 г.“, въззивният съд отбелязал, че по делото били допуснати единична, тройна и повторна тройна съдебнопочеркови експертизи, като само един от експертите (по първата тройна експертиза) изразил особено мнение. Съдът кредитирал заключението по повторната тройна съдебно-графическа експертиза като обосновано и компетентно изготвено. От същото приел за установено, че подписът положен срещу името на ищеца не бил изпълнен от него, поради което направил извод за недоказаност на факта на запознаване на ищеца с издадената от работодателя заповед №РД-11-58/25.02.2021 г. и инструкция № ЗБУТ-01-05/25.02.2022 г.

Въззивният съд кредитирал и заключението по допуснатата от първостепенния съд съдебномедицинска експертиза, от което приел за установено, че вследствие на злополуката ищецът получил увреждания, изразяващи се в счупване на костите на дясна подбедрица – счупване на дясна фибула проксимално и счупване на дясна фибия дистално. На Ф. Х. била извършената оперативна интервенция и му била поставена метална остеосинтеза, които 3 били необходими и съответни на получената травма (многофрагментно счупване на дясна тибия), и имали за цел възстановяване на обичайната позиция на костните фрагменти. Съдът приел, че получените увреждания довели до трайно затруднение в движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни. Болките от тях били най-силни непосредствено след получаването им и продължавали с голям интензитет до имобилизацията на крайника.

Възприел изводите на вещото лице, че обичайно болките се усилвали след извършената оперативна интервенция, след което постепенно отшумявали в рамките на седмици и месеци. След приключване на основния възстановителен период било възможно пострадалото лице да изпитва слабо интензивни болки при физическо натоварване на крайника или при промяна на атмосферните условия, за каквито ищецът съобщил при извършеното от вещото лице освидетелстване. Съдът приел, че при Ф. Х. не било настъпило пълно функционално възстановяване, тъй като същият имал хипертрофия на мускулатурата на дясна подбедрица, като периодът на пълно възстановяване можел да отнеме месеци и години. Отбелязал, че според вещото лице, хипертрофията не представлявала съществено затрудняване на функцията на крайника, но можела да доведе до по-ранно настъпване на умора при физическо натоварване. Приел, че възстановителният период за получените от ищеца увреждания продължил около седем месеца и половина.

За установяване на търпените от Ф. Х. болки и страдания от травматичните увреждания вследствие на настъпилата злополука, съдът кредитирал, при условията на чл. 172 ГПК, показанията на свидетелката С. Т. (съжителстваща на семейни начала с пострадалия), като приел, че същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства (писмени – епикриза и болнични листи, и заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза). Приел за установено, че докато бил в болница Ф. Х. изпитвал силни болки.

Впоследствие било установено, че счупените кости зараствали накриво, поради което се наложило извършване на гипсова имобилизация на крака на пострадалия, като проведеното лечение изисквало постелен режим в продължение на три месеца, през който ищецът не можел да се обслужва сам. Необходимостта някой да се грижи за него наложило свидетелката да напусне работата и да остане у дома. Грижи за пострадалия полагали и техните деца, когато били свободни. Съдът приел още, че през целия период на лечението и особено по време на болничния престой Х. изпитвал силни болки налагащи прием на обезборяващи; девет месеца се придвижвал с патерици и към настоящия момент не бил напълно възстановен; въпреки връщането му на работа, ищецът не бил в състояние да влиза в по-тесни шахти, както преди; изпитвал болки; не можел да стои повече от четиридесет минути прав, тъй като ходилото му започвало да се подува и да има болки в кръста.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, въззивният съд направил извод, че при настъпване на трудовата злополука работникът Х. извършвал дейност в интерес на работата. Същият бил допуснат да работи с моторен трион, при следните нарушения на трудовата дисциплина: не бил запознат с инструкция № ЗБУТ-01-05/25.02.2022 г. за здравословна и безопасна работа; не му бил проведен извънреден инструктаж на работното място; не бил документиран проведен ежедневен инструктаж на работника, без данни за кратко съдържание на инструктажа, специфични рискове, свързани с изпълняваната от 4 работниците работа в Книгата за извънреден инструктаж; утвърдената от управителя оценка на риска не обхващала работното оборудване – подвижни секачни машини, напр. работа с моторен трион или храсторез, не обхващала и оценки на други странични фактори, които можело да породят риск от осъществяваната дейност, в т.ч. при сеч и механизирано поваляне на дървен материал. Посочените обстоятелства, поведението на работника по време на работния процес и дадените от техническия ръководител инструкции за продължаване на работата, въпреки възникналия риск, обусловили извода на съда за липса на груба небрежност от страна на пострадалия, която допринесла за настъпване на трудовата злополука. Изложил, че работодателят бил този, който допуснал нарушение на множество правила за безопасна работа с моторен трион, като не осигурил надежден и компетентен технически контрол за безопасността на работещите. Приел, че посочените нарушения били в причинна връзка с настъпилата злополука и изключвали грубата небрежност от страна на работника.

Разпечатката съдържа 32 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a46a5206-f60e-444e-9d4c-e4536328e123