Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 85 от 28.10.2026, Районен съд - Средец

Съд
Районен съд - Средец
Дело
474/2025
Подписан
28.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Средец, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ ГРАЖД., в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ИВ. С.ОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20252170100474 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 99 вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, , бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, /сегашно наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД/,представлявано от пълномощника юрк. С. П., против С. Г. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, ***.

На 03.06.2025г. е инициирано производство по чл.410 от ГПК пред РС-Средец-ч.гр.д.№ 286/2025г. по описа на съда, и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Поради връчване на заповедта на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК за ищеца е възникнал интерес да подаде настоящата искова молба, с която се иска приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:главница в размер на 600 лв.; законна лихва за забава върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, които вземания съставляват предмет на Заповед за изпълнение № 184/24.06.2025 год. по ч. гр. д. № 286/2025 год. на РС- Средец. Претендират се разноски, направени в заповедното производство и в настоящото производство.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез особения му представител адв. Д. Ч.-БАК. Счита се, че искът е допустим и основателен.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.12.2022г. е бил сключен Договор за паричен заем № 213032 между „Креди Йес“ ООД, ЕИК BG 200 688 545, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.Лозарска 12 , като заемодател и ответника С. Г. В., като заемополучател. С представения договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 600 лв. за срок от 18 седмици, при месечен лихвен процент 3,330%, ГПР 48,586%. Общият размер на 1 дължимата сума за връщане е 699,34 лв., като плащането е на равни месечни вноски от 38,85 лв.

В чл. 6 от договора страните са уговорили същият да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените допълнителни обезпечения, по избор на заемополучателя - учредяване на първа по ред ипотека върху недвижим имот; учредяване на особен залог върху движимо имущество, на пазарна стойност (оценка) надвишаваща два пъти общата сума за плащане по договора, включваща договорената главница и лихва; предоставяне на безусловна банкова гаранция в размер на двукратния на дължимата по договора обща сума за плащане, формирана от уговорената главница и лихва, за период от датата на сключване на договора, до изтичането на шест месеца след падежа на последната редовна вноска, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ са описани условията на които следва да отговарят гарантите - две физически лица, всяко от които да има нетен осигурителен доход над 1000 лв. съгласно справочните данни на НОИ; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем със същата кредитна институция; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР на БНБ. В чл. 10, ал. 3 и 4 от ОУ е предвидена и възможност за заемодателя еднолично без да се мотивира, в случай че предоставеното обезпечение не отговаря на посочените условия, да откаже сключване на договор за заем, както и че заемодателят може да приеме обезпечение, неотговарящо на условията и да сключи договор за заем, но в този случай със съгласието на заемополучателя ще начисли неустойка за неточното изпълнение на изискванията на обезпечението, която ще се индивидуализира в договора за заем и ще се дължи в срок до три дни от подписване на договора /чл. 14, ал. 1 от ОУ/. Според чл. 8 от договора, ако кредитополучателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от Общите условия към договора, заемателят дължи неустойка в размер на 524,66 лв., като същата се дължи на разсрочено плащане, съгласно погасителния план към договора.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г., сключен между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в Приложение № 1 към който под № 251 е посочен процесния договор за потребителски кредит, сключен между „Креди Йес“ ООД и длъжника С. Г. В., съгласно което прехвърленото вземане е в размер на 1284лв. (от които остатък от главница 600 лв., остатък от договорна лихва 99,34 лв. и неустойки 548,66 лв. /; потвърждение за извършената цесия, уведомление до длъжника и пълномощно, както и известие за доставяне, които установяват частното правоприемство на процесните вземания в полза на заявителя. Уведомяването на длъжника за цесията е извършено на 23.02.2024г., видно от приложеното на л.19 от делото известие за доставяне, поради което цесията е произвела действие по отношение на ответника и предявеният иск е допустим.

2

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото се установява от представените писмени доказателства, че между "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, и С. Г. В. е възникнало облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № 213032 от 09.12.2022г., неоспорен от ответника, по силата на който е предоставена парична сума в размер на 600 лв.

Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от момента на предаването на паричната сума, като с оглед събраните по делото доказателства, а именно отразеното в чл.4, ал.1 от договора, че заемополучателят с полагането на подписа си удостоверява получаването на заемната сума, съдът намира за установено, че същата е предадена на заемополучателя.

С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени разяснения, които макар и да касаят друг случай (допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер), имат важно значение за тълкуване на понятието ГПР по смисъла на Закона за потребителския кредит. В т. 44 от посоченото решение СЕС е дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", нито на понятието "ГПР" по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

В случая неустойката, уговорена за непредставяне на обезпечение, представлява средство за прикриване на допълнително възнаграждение по кредита. Кредиторът е бил убеден, че неустойката ще стане изискуема, затова я е включил в погасителния план още при сключване на договора и е предвидил плащането й на вноски заедно с месечните вноски за възнаградителна лихва и главница. Кредиторът се е възползвал от затрудненото положение на длъжника, като му е поставил неизпълними условия за получаване на кредита. Поради което съдът намира, че кредиторът е действал недобросъвестно при уговарянето на неустойката.

След като неустойката е скрито възнаграждение, съгласно цитираната практика на СЕС, то е следвало тя да се включи в общите разходи по кредита за потребителя, тоест и в ГПР,което не е направено.

Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.

Следователно, посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По българското законодателство непосочването на ГПР е основание 3 за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита - чл. 22, вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Действително чл. 19, ал. 5 ЗПК предвижда, че е нищожна само отделната клауза.

Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД обаче нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те могат да бъдат заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая, не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изрично изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за включването на клауза за ГПР.

Ето защо в случая не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор.

Предвид изложеното, процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК длъжникът дължи само чистата стойност на кредита, без лихви, такси и др. В случая чистата стойност по кредита е 600 лева, която и единствено се претендира в настоящото производство, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България всички присъдени суми, следва да бъдат превалутирани в евро по фиксирания курс на БНБ от 1, 95583 лева за 1 евро.

При този изход на делото съдът следва да се произнесе по претенцията на ищеца за разноски. В заповедното производство са признати разноски от 35.36 лева, съответно 18,08 евро, съразмерно с уважената сума, която съответства на предявената по настоящия иск.

За исковото производство на ищеца се следват всички сторени разноски – искът е уважен за сумата, за която е предявен, или сумата 25 лева държавна такса, съответно 12,78 евро, 204 евро-възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер, близък до минималния, а именно- 105 евро, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото. Общият размер на разноските в исковото производство се равнява на 321,78 евро, която сума следва да се присъди в цялост.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ДЕЛОТО, че С. Г. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, ***, ДЪЛЖИ на „Бест Кепитъл България“ ЕАД, /предишно наименование "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД/ ЕИК *********, с адрес на седалище и управление:

4 гр. София, , бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, следните суми:

600 лв., равняващи се на 306,78 евро, представляваща чистата стойност на задължението по Договор за паричен заем № 213032/09.12.2022г., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 03.06.2025г., които вземания съставляват предмет на Заповед за изпълнение № 184/24.06.2025 год. по ч. гр. д. № 286/2025 год. на РС- Средец.