Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1449 от 19.11.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5053/2024
Вид
Решение № 1449
Подписан
19.11.2024
В сила
17.12.2024
Състав
Иван Георгиев Калибацев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1449 гр. Пловдив, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330205053 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия Г № 0067488 за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на Ж. Т. Ж., от с.****, с ЕГН ********** на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Жалбоподателят, в жалбата си, моли съда да отмени атакувания електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен. В съдебно заседание не се явява, а се представлява от адв. И., която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – ОДМВР – Пловдив взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид 1 което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 08.07.2024 г., около 13:12 часа в гр. Пловдив, жалбоподателят Ж. Т.

Ж. управлявал личния си автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № ****, когато на ул. „Васил Левски” № 121 бил заснет с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120сса8. Превозното средство било регистрирано на територията на Република България с рег. № **** г. и не било спряно от движение, но към момента на заснемането му от мобилната система процесният лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № **** нямал сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като последно сключеният договор бил прекратен на дата 18.01.2024 г.

За това деяние и на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ против жалбоподателя Ж. бил издаден електронен фиш серия Г № 0067488, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, справки в Гаранционен фонд, справка АИС АНД, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка за промяна на регистрацията и собственици на превозното средство, Протокол от проверка на АТСС, Протокол за използване на АТСС, снимка на разположението на АТСС.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

От доказателствения материал по делото Съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на Ж. Т. Ж. на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, която вменява на всяко лице, което притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, задължението да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Безспорен е 2 фактът, че към момента на установяване на нарушението за процесния автомобил не е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, който факт се доказва от приложената по делото справка от Гаранционен фонд и не се оспорва и от самия жалбоподателя, поради което съдът намира, че съставът на нарушението е реализиран, а извършването му именно от Ж. Ж. е установено по несъмнен начин. Същевременно фактът на управление на процесния лек автомобил към времето и мястото, описани в ЕФ, е категорично доказан по делото. Това обстоятелство се установява от заснетата от техническото средство снимка, която съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в процеса. В случая са без значение причините, поради които санкционираното лице не е изпълнило задължението си по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Тъй като нарушението е установено чрез използване на автоматизирано техническо средство или система – в случая на преносима система за контрол с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, която при функционирането си заснема статични изображения във вид на снимков материал, то съдът при служебно извършената проверка намира, че са спазени нормативните изисквания за използване на мобилно техническо средство. На първо място снимковият материал по делото, съдържащ данни за датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, е заснет от одобрен тип средство за измерване, използвано в срока на своята валидност.

Към датата на заснемане на нарушението конкретното техническо средство с фабричен номер 120сca8 е преминало последваща периодична проверка и е доказано съответствието му с одобрения тип. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, "когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. " Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл.30, ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/ 11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, 3 съгласно чл. 31 от заповедта е една година. Видно от представения Протокол № 130-СГ-ИСИС/19.09.2023г. от проверка на мобилната система за видеоконтрол "АТСС ARH CAM S1“ № 120ccа8 се установява, че на уреда е била извършена последваща проверка на 19.09.2023 г., тоест уредът е валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до 19.09.2024 г., а процесното нарушението е било установено на 08.07.2024 г.

Използваното техническо средство тип ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. "б" от допълнителните разпоредби на ЗДвП. В тази връзка съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено при законосъобразно използване на мобилно техническо средство за видеоконтрол.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че той не е трябвало да бъде санкциониран, въпреки че е бил в нарушение, доколкото л.а.

„Нисан Кашкай“ с рег. № **** е бил с прекратена регистрация на 20.02.2024г., видно от справка за прекратяване на регистрация, а Ж. Ж. не е бил уведомен за това. Подобно тълкуване не би могло да бъде споделено, доколкото не намира опора в текстовете от кодекса и чрез него санкционираното лице прави опит да извлече благоприятни за себе си последици, черпени от собственото си неправомерно поведение. Възприемането на подобно тълкуване би довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на изрядните собственици, изпълнили законовите изисквания за регистрация на притежаваните от тях превозни средства, съответно лицата, които управляват такива, спрямо собствениците и водачите на нерегистрирани или спрени от движение МПС. В случая не е спорно, че Ж. Ж. е управлявал автомобилът на процесната дата и място, а чл. 638 КЗ въвежда задължение за всеки водач преди да предприеме управление на МПС, да се убеди, че за него има сключена задължителна застраховка и да се откаже от управлението, ако такава не е налице. Така изрично Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив. В тази насока и дължимото 4 поведение от нарушителя преди поемането на управлението на МПС е наймалкото да установи валидността на застраховката чрез проверка на удостоверителния знак по чл. 487 от КЗ, от който може да извърши преценка за срока, за който е платена застрахователната премия, респ. дали застраховката е действаща.

Член 483, ал. 1, т. 1 от КЗ визира МПС, които са регистрирани и не са спрени от движение, тъй като само такива МПС могат да бъдат управлявани по пътищата, отворени за обществено ползване (арг. от чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства). Лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № **** е имал регистрационни табели, като регистрацията му е била служебно прекратена, но същественото е, че въпреки това жалбоподателят го е управлявал. След като водачът е управлявал МПС, то е следвало последното да има сключена застраховка "Гражданска отговорност", като обстоятелството, че то е било неизрядно категорично не може да го освобождава от това задължение. Това е така, тъй като и чл. 481, ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за движение на МПС, за които няма сключена и действаща застраховка ГО за водача: "не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс", поради което и е без значение дали управляваното МПС е било с прекратена регистрация. Предвид на тази абсолютна забрана за движение на МПС без сключена застраховка "Гражданска отговорност" от жалбоподателя Ж. е бил осъществен съставът на административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ, с всички негови обективни признаци, а именно управление на МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

Случаят не може да се квалифицира като "маловажен" по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличава с по-лека степен на обществена опасност от други подобни случаи.

5

Липсват основания и за ревизиране на размера на наложената глоба, доколкото същата е законово определена във фиксиран размер.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на ЕФ.

Ето защо съдът намира, че основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което обжалваният ел. фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и извършените процесуални действия, намира, че в полза на ОДМВР – Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, за което следва да бъде осъден жалбоподателят.