Присъда № 6 от 16.02.2026, Апелативен съд - София

МОТИВИ ПО ВНОХД № 1524/2025 НА СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД –

ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

Основното съдържание на присъдата и постъпилите срещу нея жалби е следното:

С присъда от 20.10.2023 г. по НОХД № 4620/22 г., Софийски градски съд, НО, 18 състав, е признал подсъдимите О. П. В. и П. Д. В. за виновни по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 9, във вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 за О. В. и по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 4 от НК за П. В., поради което и при условията на чл. 54, ал. 1 от НК им е наложил наказания „доживотен затвор", при първоначален „специален" режим на изтърпяване.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 3 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимите са изтърпявали мярка за неотклонение „задържане под стража" и „домашен арест".

В тежест на подсъдимите са възложени направените разноски по делото.

С присъдата са уважени предявените от наследниците и близките на починалата Е. В. граждански искове за претърпени неимуществени вреди срещу подсъдимите, като същите са осъдени да заплатят на К. Ч., А. Ч. и Н. Ч. обезщетения на основание чл. 45 от ЗЗД в размер на по 300 000 лева за всеки един от подсъдимите, ведно със законната лихва, считано от извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимите О. В. и П. В. са осъдени солидарно да заплатят на М. В. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 500 000 лева, ведно със законната лихва, считано от извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.

Така постановената присъда на Софийски градски съд не влязла в сила.

В срока за обжалване срещу нея са постъпили въззивни жалби от подсъдимия О. П. В., както и жалба и две допълнения към нея от неговия защитник адвокат К. М. (включително и допълнителна въззивна жалба, постъпила в Апелативен съд – София на 11.02.2026 г.). Постъпили са още жалба и допълнение от защитника на подсъдимите О. П. В. и П. Д. В. – 1 адвокат М., жалба и допълнение от защитника на подсъдимия П. Д. В. – адвокат Ж., както и жалба и допълнение от адвокат И. Н., като повереник на гражданските ищци и частни обвинители К. В. Ч., А. Н. Ч. и Н. А. Ч..

Основното съдържание на жалбите, допълненията към тях и направените искания са следните:

В жалбата на подсъдимия О. В. се поддържа, че първоинстанционният съд е възприел неправилен механизъм на настъпване на смъртта на пострадалата Е. В., като се твърди, че смъртта не е причинена от задушаване, а е резултат от висока шийна травма/рефлекторна смърт, поради което не е налице и квалифициращият признак „особено мъчителен начин". Твърди се още, че заключенията на вещите лица са неверни/необективни и че недопускането на нова съдебномедицинска експертиза е накърнило правото на справедлив процес; въвежда се и довод за медиен натиск и теза, че делото е следвало да се разглежда при „закрити врата". В доказателствената част се иска назначаване на нова съдебномедицинска експертиза (вкл. с вещи лица извън страната/по линия на международното сътрудничество) и изследване на петна от кръв в жилището.

В жалбата и двете допълнения към нея защитникът адвокат К. М. поддържат съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че обвинителният акт е негоден за разглеждане поради противоречие между фактическото описание и правната квалификация и неяснота относно твърдяната помагаческа дейност на подсъдимия П. Д. В.. Излагат се доводи за „фактическа липса на мотиви" (противоречивост/нелогичност и липса на яснота на кои доказателства се основават изводите), както и за необсъдени съществени противоречия в свидетелски показания (посочени са конкретни свидетели), довели до необосновани изводи за отношенията между пострадалата и подсъдимия и за личността на подсъдимия. Наред с това се оспорва и приетият механизъм на причиняване на смъртта и изводът за квалифициращия признак „особено мъчителен начин", като се настоява за нова/разширена съдебномедицинска експертиза, включително с изследване на костите в областта на шията/врата; правят се и доказателствени искания за допълнителен оглед и за ДНК/произход и време на попадане на кръвни следи (както и други искания, развити в допълненията). По искане се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, алтернативно – допускане на исканите експертизи/процесуални действия.

Адвокат К. М. (за подсъдимия О. П. В.) заявява, че поддържа въззивната жалба и предходните допълнения, оспорва протеста/жалбите на 2 частните обвинители и настоява да се уважат доказателствените искания на подсъдимите, като излага и мотиви да не участва лично в съдебното заседание (твърдяно напрежение/натиск спрямо него в Съдебната палата и подадена жалба в Софийската адвокатска колегия), като сочи, че защитата на подсъдимия е обезпечена и от други защитници. По същество в допълнението се атакува основно приетият квалифициращ признак „особено мъчителен начин" при умъртвяването, като се поддържа, че изводите на експертите и на първата инстанция са повлияни от обществено-медиен контекст и че липсва категорична медицинска обосновка относно времетраенето до загуба на съзнание/летален изход и съответно – относно интензитета и продължителността на страданието. В тази връзка се прави ключово искане за допускане на въззивно съдебно следствие и назначаване на повторна съдебномедицинска експертиза с конкретни задачи, като се настоява вещите лица да са от друга държава – членка на Европейския съюз, за да се гарантира безпристрастност; алтернативно/допълнително се настоява да бъдат проверени и обсъдени други възможни механизми (включително висока шийна травма/рефлекторна смърт), да се поставят конкретни въпроси към експертите относно „типичните" белези на асфиксия, послесмъртни изменения и интерпретация на находките, както и да се извършат допълнителни проверки/изследвания на следи и обстоятелства от местопроизшествието, които според защитата остават неизяснени.

На 11.02.2026 г. от адв. М. в деловодството на САС е представено трето допълнение към въззивната жалба от адвокат М. със следното основно съдържание:

Защитникът поддържа въззивната жалба и предходните допълнения, оспорва протеста/жалбите на частните обвинители и настоява да се уважат доказателствените искания на подсъдимите, като излага и мотиви да не участва лично в съдебното заседание (твърдяно напрежение/натиск спрямо него в Съдебната палата и подадена жалба в Софийската адвокатска колегия), като сочи, че защитата на подсъдимия е обезпечена и от други защитници. По същество в допълнението се атакува основно приетият квалифициращ признак „особено мъчителен начин" при умъртвяването, като се поддържа, че изводите на експертите и на първата инстанция са повлияни от обществено-медиен контекст и че липсва категорична медицинска обосновка относно времетраенето до загуба на съзнание/летален изход и съответно – относно интензитета и продължителността на страданието. В тази връзка се прави ключово искане за допускане на въззивно съдебно следствие и назначаване на повторна съдебномедицинска експертиза с конкретни задачи, като се настоява вещите лица да са от друга държава – членка на Европейския съюз, за да се гарантира безпристрастност; алтернативно/допълнително се настоява да бъдат проверени и обсъдени други възможни механизми 3

(включително висока шийна травма/рефлекторна смърт), да се поставят конкретни въпроси към експертите относно „типичните" белези на асфиксия, послесмъртни изменения и интерпретация на находките, както и да се извършат допълнителни проверки/изследвания на следи и обстоятелства от местопроизшествието, които според защитата остават неизяснени.

В жалбата и допълнението на защитника на подсъдимите О. В. и П. В.

– адвокат Д. М., се твърди, че фактическите и правни изводи на първата инстанция не следват от доказателствата и присъдата се основава на предположения, при липса на дължим анализ кои констатации от кои доказателствени източници произтичат; поддържа се и използване на недопустими доказателствени източници, събрани в противоречие с изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс. Оспорват се квалифициращите признаци по член 116 от Наказателния кодекс и се твърди несъответствие на наложените наказания с данните за личността на подсъдимите. По искане се претендира отмяна и постановяване на нова присъда с оправдаване, или връщане за ново разглеждане; алтернативно – изменение на присъдата и замяна на наказанието „доживотен затвор" с „лишаване от свобода" при условията на член 55 от Наказателния кодекс.

В жалбата и допълнението на защитника на подс. П. В. – адвокат Ж., се излагат съображения за процесуални нарушения при изготвяне на мотивите, изразяващи се във формалност и преповтаряне на обвинителния акт без същински доказателствен анализ на фактите. При събирането и ползването на доказателства в първата инстанция, включително доводи за недопустимост на определени доказателствени източници, с акцент върху показанията на поемни лица от следствения експеримент, който не е приет за годно доказателствено средство. Поддържа се, че от доказателствата не следва извод за предварително знание от подс. П. В. към намерението и подготовката на О. В. – синът му, да убие съпругата си. Оспорва се и интерпретацията в мотивите на първия съд на намерени в дома на П. В. бележки. Отправя се искане за отмяна и оправдаване на подс. П. В., или връщане за ново разглеждане, а при евентуален отказ – за замяна на наказанието „доживотен затвор" с „лишаване от свобода", както и за намаляване на присъдените обезщетения по гражданските искове.

Жалбата и допълнението на адвокат И. Н., като повереник на гражданските ищци и частни обвинители К. В. Ч., А. Н. Ч. и Н. А. Ч., са насочени в наказателно-санкционната част, като се поддържа, че индивидуализацията на наказанието е несправедливо хуманна и се твърди, че целите по член 36 от НК могат да се постигнат единствено при определяне на най-тежкото наказание, поради което се иска изменение на присъдата чрез налагане на наказание „доживотен затвор без право на замяна" спрямо 4 двамата подсъдими.

В съдебно заседание на 12.02.2026 година пред трети наказателен състав на Софийски апелативен съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Прокурорът оспорва въззивните жалби на защитата и поддържа, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна – както по отношение на установената фактическа обстановка, така и по отношение на правната квалификация и индивидуализацията на наказанията.

По спорния медицински въпрос прокурорът излага, че причината за смъртта е установена по категоричен начин като механична асфикция – удушаване. Обвинителят защитава извода, че версията за падане/шийна травма, довела до внезапна смърт, е обсъдена от експертите по съдебномедицинската експертиза и е отхвърлена като неоснователна. Прокурорът уточнява и „нюанса" по експертизите – че начинът на извършване на деянието, като поддържа тезата, заложена от експертите по назначената от първия въззивен състав експертиза – приета като доказателствено средство от настоящия въззивен състав, че употребата на стреч фолиото не е елемент от механизма на удушаване, а е било поставено послесмъртно на пострадалата.

Прокурорът сочи и обстоятелства за поведение преди и след деянието, които според обвинението подкрепят извода за авторство, включително данни за техника и софтуер, чрез който е бил осъществен от подс. О. В. контрол върху комуникациите на съпругата му, което показва, че мотивът да извърши деянието е ревност, и набляга върху целенасочените действия, довели до убийството на Е. В..

Относно наказанието обвинителят поддържа, че са налице основанията присъдата да се потвърди изцяло, като се акцентира и върху вредите за малолетното дете и се иска потвърждаване и на гражданскоосъдителната част.

Обобщено прокурорът иска жалбите на подсъдимите и техните защитници да не бъдат уважавани, като първоинстанционната присъда бъде потвърдена изцяло.

Повереникът на частните обвинители – адв. И. Н. – за частните обвинители К., А. и Н. Ч. – заявява, че поддържа жалбата на доверителите си, като уточнява, че тя е насочена основно срещу наказанието – счита се за 5 несправедливо да бъде „доживотен затвор" и се настоява за „доживотен затвор без право на замяна".