Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2687 от 12.04.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1402/2016
Вид
Решение № 2687
Подписан
12.04.2019
В сила
21.04.2022
Състав
ЕКАТЕРИНА ТОДОРОВА СТОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.4, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.17, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.30 · Закон за наследството
  • чл.56 · Закон за собствеността

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 12.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-16 състав, в публичното заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 1402 по описа за 2016г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени от А.В.Й. против В.Д.И., И.Д.И. и М.В.И. обективно съединени искове:

-за прогласяване нищожността поради привидност на основание чл.26, ал.2 ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот-Дворно урегулирано място с площ 794 кв.м., заедно с построената в него масивна вилна сграда, находящо се в с.Режанци, обл.София, обективиран в НА № 157, том ХІІ, дело № 3056/21.12.1993г.;

-за прогласяване нищожността поради привидност на основание чл.26, ал.2 ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот-Апартамент № 22 в гр.София, бул.************с площ 83.84 кв.м., заедно с мазе от 18.54 куб.м., таван от 14.71 куб.м. и 0.640% ид.ч. от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена, обективиран в НА № 152, том LLLХІІІ, дело № 33260/24.12.1993г.;

-за признаване за установено по отношение третата ответница, че запазеното в нейна полза право на ползване върху недвижим имот-Дворно място и масивна вилна сграда в с.Режанци, обл.София, представлява дарение на ограничено право на ползване.

В исковата молба ищецът излага, че е наследник по закон на майка си М.А.А., починала на 18.08.2015г. Ответницата М.В.И. е негова сестра и също наследник на починалата, а първите две ответници В.И. и И.И. деца на третата ответница и внучки на починалата.

Приживе през 1993г. майка му М.А.прехвърлила на внучките си /първите две ответници/, собствените си недвижими имоти:

1.Дворно урегулирано място, образуващо парцел ІІІ, отреден за имот пл.№ 257, в кв.16 по регулационния план на с.Режанци, обл.София, с площ 794 кв.м., при граници: улица, наследници на Н.Г., Й.Г., Р.А.и наследници на И. М., заедно с построената в имота масивна вилна сграда със застроена площ 44 кв.м., съгласно НА № 157, том ХІІ, дело № 3056/21.12.1993г.

2.Апартамент № 22 в гр.София, бул.************, находящ се в жилищна сграда, построена в УПИ VІІІ, кв.514, м.Центъра, състоящ се от две стаи, хол, кухня, балкон-лоджия, баня, клозет, две антрета, със застроена площ 83.84 кв.м., заедно с мазе на 18.54 куб.м., заедно с таван на 14.71 куб.м., заедно с 0.640% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от мястото, цялото от 5005.50кв.м., съответно за апартамента 32.04 кв.м., съгласно НА № 152, том LLLХІІІ, дело № 33260/24.12.1993г.

Договорите са сключени като покупко-продажба срещу цена за първия имот от 150 000лв. и срещу цена за втория от 250 000лв., които ищецът твърди да са симулативни като прикриващи дарения. В тази връзка твърди, че не е била платена цената за имотите, защото намерението на страните по договорите е било да се прехвърлят безвъзмездно чрез дарение. Уговорените цени и посоченото в нотариалните актове за тяхното плащане, целят да създадат привидност за възмездно придобиване с цел да не може ищецът да претендира възстановяване на запазената си част от наследството чрез намаляване на даренията. Твърди още, че към момента на сключване на договорите приобретателките В. и И. И. били съответно на 18г. и 13г. и не са били в състояние да заплатят посочената в нотариалните актове цена и не са разполагали със средства за това.

Твърди също, че с НА № 157, том

ХІІ, дело № 3056/21.12.1993г. наследодателката учредила както за себе си, така и в полза на третата ответница М.И. безвъзмездно ограничено право на ползване върху недвижимия имот-Дворно място и построената в него вилна сграда в с.Режанци, обл.София, което по естеството си също представлява дарение на ограниченото вещно право и като такова накърнява запазената му част.

Първоначално ищецът е направил искане за прогласяване симулативността на договорите за покупко-продажба, като прикриващи дарения на основание чл.17, ал.1 ЗЗД, а впоследствие е оттеглил това искане и формулира петитум за прогласяване нищожността им поради симулативност на основание чл.26, ал.2 ЗЗД /молба стр.87 и определение на съда от 04.04.2017г. за допускане изменение по чл.214, ал.1 ГПК/.

Ответниците изразяват становище за неоснователност на исковете по съображения в подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, че сключените договори не са симулативни и не прикриват дарения, а са реални и действителни. Твърдят, че уговорената в договорите продажна цена била платена от родителите на приобретателките Д.и М. И., събирани от спестявания на семейството, събрани суми за ремонт на жилище, спестявания за обучение на децата, както и заемни средства от физически лица, от ВСК и банкова институция, връщани в следващите години. Значителна част от парите третата ответница получила от баща си В.Й., общ с ищеца наследодател, за когото се грижила приживе и до смъртта му. С част от получената от продажбите цена наследодателката погасила свой кредит към „Банка

ДСК“ ЕАД за закупуването на апартамент № 22. Твърди се също, че прехвърлителката М.А.винаги искала да се разпореди възмездно с двата имота, като за тази цел първоначално възнамерявала да извърши замяна на апартамента с по-малък по площ, а по-късно в периода 1992г.-1993г. водила преговори с третата ответница да ги прехвърли срещу издръжка и гледане, в каквато насока били подготвени документи за изповядване на сделките.

Впоследствие се отказала от това и като краен резултат били сключени договорите за покупко-продажба. Третата ответница оспорва учреденото в нейна полза право на ползване върху един от имотите да съставлява дарение на ограничено вещно право.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

По делото не е предмет на спор, че на 24.12.1993г. е съставен НА № 152, том LLLХІІІ, дело № 33260/1993г., в който обективирано съгласието на наследодателката на страните М.А.и първите две ответници В.И. и И.И., представлявани от тяхната майка и законен представител М.И., за прехвърляне правото на собственост върху Апартамент № 22 в гр.София, бул.************срещу цена от 250 000лв., както и на 21.12.1993г. съставен НА № 157, том ХІІ, дело 3065/1993г., в който е обективирано съгласието им за прехвърляне правото на собственост върху дворно място с построена в него масивна вилна сграда в с.Режанци, обл.София срещу цена от 150 000лв. И в двата нотариални акта е вписано изявлението на продавача за получаване от купувачите на уговорената продажна цена изцяло и в брой.

Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД привидните договори са нищожни. Такива са договорите, при които страните са се съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните им последици, а целят създаването на привидност пред третите лица за това какви са действителните им отношения.

Привидността е относителна и абсолютна. Когато страните сключат договора, но не желаят да се обвържат с него, а с последиците на друго прикрито съглашение е налице относителна симулация. В този случай привидното съглашение е нищожно на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, като в отношенията между страните се прилагат правилата на прикритото, ако са налице условията за неговата действителност-чл.17, ал.1 ЗЗД. При абсолютната симулация страните изобщо не желаят да се обвържат от последиците на сключения договор.

Първоначално ищецът е навел относителна симулативност на договорите за продажба, като прикриващи дарение, но впоследствие поддържа същите да са сключени при условията на абсолютна симулация. При това положение правното основание на предявените искове е чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД.

За да се приеме абсолютна симулация и в този смисъл нищожност на посоченото правно основание, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на главно и пълно доказване, че страните по оспорените договори не са имали воля да бъдат обвързани от тях, т.е. да се прехвърли правото на собственост върху имотите срещу заплащането на определена цена, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Такова главно и пълно доказване не е проведено по делото.

От ангажираните от ищеца гласни доказателства-св.С.Г.и писмени доказателства се установява единствено, че родителите му М.А.и В.Й. се развели през 1987г.; че поддържал добри отношения с баща си, когото през 1991г. и 1992г. подпомогнал във връзка извършване на операция; че бил в конфликт с майка си, с която през 80-те години на миналия век имали съдебни спорове, както и относно получаваните към 1993г. трудови доходи от техния баща, сестра си М.И. и нейния починал впоследствие съпруг Д.И..

Във връзка с последното е изслушано заключение на вещо лице по ССч.Е, според което на база доходите на посочените лица, съпоставени със средните разходи за четиричленно семейство, съответно семейство от един член /за В.Й./ в периода 1982г.-1993г. не е било възможно да правят спестявания, тъй като доходите надвишават разходите.

Същевременно ответната страна е ангажирала писмени и гласни доказателства чрез разпита на св.Е.Я.и В.Д., от които се установява, че неведнъж наследодателката М.А.казвала, че иска да се „отърве от имотите“ и особено от апартамента в гр.София, защото имала лоши спомени от живота си с бившия си съпруг. Изразявала желание да го продаде и да си купи по-малък имот. В един момент с третата ответница М.И. водили разговори да ги прехвърли на нея срещу издръжка и гледане и дори подготвили документите за нотариално изповядване на сделката /приложени по делото-стр.66-72/, но се отказала по причина, че била в лоши отношения със зет си Д.И. /съпруг на третата ответница/ и не искала той да получи дял от тях.

Заявила, че желае да ги продаде срещу пари за да си живее спокойно и да си изплати кредита към „Банка ДСК“, който бил изтеглен за закупуването на апартамента /договор за продажба от 1968г.-стр.119.120/ и се съгласила да направи това на внучките си, тъй като техните родители имали финансова възможност да й платят цената. Св.Д.сочи в показанията си, че знае за желанието на М.А.да продаде имотите, а от М. и Д.И., че възнамеряват да платят цената за тях, като в тази връзка дал заем на Д.И. от 4000 долара, който в годините впоследствие му върнали. Свидетелят знае, че родителите на приобретателките работили на трудови договори в „БТК“, но отделно от това имали приходи и от различни дейности-М.И. плетяла дрехи и ги продавала на пазара, а съпругът й поемал и частни поръчки извън трудовото си правоотношение, пеел и ходел на турнета в различни държави. Свидетелят сочи още, че наследодателката на страните му споделила, че е получила пари срещу продажбата.

Като доказателство по делото е прието удостоверение от „ДСК Жилищно кредитиране“ гр.София /стр.43/, както и удостоверение от „Банка ДСК“ ЕАД изх.№ 0182/24.01.2017г. /стр.178/, видно от които към 01.12.1993г. М.А.е имала активна кредитна партида с № 042439 във връзка с изтеглен кредит за закупуване на апартамента в гр.София, по която на 27.12.1993г. е внесена последна вноска в размер на 1248.46лв., с която кредитното задължение било погасено. От представеното удостоверение за наследници /стр.198/ се установява, че бившият й съпруг В.Й., с когото заедно закупили този имот, починал на 04.03.1993г. По делото не са събрани доказателства кой е платил тази вноска, съответно какъв е произходът на сумата, но с оглед посочените доказателства съдът приема това да е направено от наследодателката на страните /бившият й съпруг е починал преди сключване на договорите/, а близката дата между сключване на договорите и плащане на вноската навежда тя да е част от продажната цена.

Така събраните доказателства опровергават твърдението на ищеца договорите за покупко-продажба на имотите да са симулативни по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, а напротив установяват по безспорен начин, че обективираната воля е съответствала на действителната, т.е. страните са имали воля да се обвържат с договорите и са желаели именно произтичащите от тях правни последици-да се прехвърли правото на собственост срещу определена цена.

Твърдението на ищеца, че уговорената цена не е била реално платена също не се доказа по делото. Вярно е, че нотариалният акт съдържащ удостоверително от страните изявление за плащане на цената не е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, доколкото не са удостоверени факти и обстоятелства от нотариуса за извършени пред него действия, а в тази част има характеристиките на частен свидетелстващ документ, който не се ползва с противопоставима на ищеца доказателствена сила, като трето за сделката лице. Фактът на неплащането не е елемент от фактическия състав на чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, а може да служи само като индиция за действителната воля на страните. В случая събраните по делото доказателства не оборват, а са в подкрепа на удостоверителното изявление в нотариалните актове.