Решение № 2309 от 14.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2309 гр. Бургас, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20232120101521 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от В. Г. С., подадена чрез пълномощник – юк.Н. И., против Й.

Д. И., ЕГН **********, адрес в ***, с искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които има издадена по ч.гр.д.№*** г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №*** г., а именно сумата от 1000 лева, представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит №***/03.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, сумата от 114,47 лева, представляваща договорна лихва за периода 03.04.2017 г. – 03.04.2018 г. и сумата от 503,91 лева, представляваща законната лихва за забава за периода 03.05.2017 г. – 11.10.2022 г.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит №***/03.04.2017 г., сключен от разстояние – по реда на ЗПФУР, е предоставил на ответника Й. Д. И. сумата от 1000 лева със срок на 1 издължаване 12 месеца, съгласно уговорения в чл.2 от договора погасителен план, с краен срок за погасяване 03.04.2018 г. Твърди се и това, че сумата е отпусната на 03.04.2017 г. по банкова сметка на ответника в „***“ АД, както и че ответникът не е извършил плащане на вземанията, поради което и считано от 04.04.2018 г. задължението е изискуемо в пълен размер, на основание настъпил падеж. За заплащането на процесната главница, ведно с договорна лихва и обезщетението за забава има издадена Заповед за изпълнение №*** г. по ч.гр.д.№*** г. по описа на РС-Бургас.

В подкрепа на иска са анагажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя писмено становище, рег.№40523/31.10.2023 г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначеният му от съда особен представител депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Счита за недоказано твърдението на ищеца за отправено от ответницата искане за отпускане на потребителски кредит, както и предоставянето му по нейна сметка. На подробно изложени в отговора аргументи претенциите на ищеца се оспорват като неизискуми.

Прави се и възражение за изтекла в полза на ответницата погасителна давност, която според особения представител изтича на 04.04.2021 г. Не ангажира доказателства.

В съдебно заседание отговорът на исковата молба се поддържа от особения представител на ответника, който претендира за отхвърляне на предявения иск.

Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.9 от ЗПК, чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.04.2017 г., между „МАКРОАДВАНС“ АД, в качеството на кредитор, и Й. Д. И., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит №***, с който дружеството, като финансова институция по смисъла на ЗКИ, е предоставила на ответника потребителски кредит за текущо потребление в размер на 1000 лева, със срок на издължаване 2

12 месеца. Видно от Приложение №1 към договора, плащането по кредита става на 12 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 92,87 лева, а падежната дата на внасяне на месечната погасителна вноска е трето число на месеца. В чл.7, ал.1 от договора е посочено, че усвоеният размер на кредита се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41 %, а съгласно чл.9, ГПР по кредита е 49,65 % и се изчислява съгласно ЗПК. В чл.13 от договора страните са уговорили при допусната от страна на кредитополучателя забава за погасяване в срок на която и да е месечна вноска, последният да дължи, отделно от лихвата по чл.7, неустойка за просрочие за времето на забавата, която се изчислява върху частта от месечната вноска, съответстваща на непогасената просрочена част от главницата в размер на законната лихва, определена съгласно чл.86 от ЗЗД.

По делото са представени стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и извлечение от водената между страните кореспонденция по електронен път относно договаряне условията по кредита, начинът на сключване на договора и на усвояване на заемната сума, а към ч.гр.д.№*** г. по описа на РС-Троян са приложени и ОУ за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от „Макроадванс“ АД. От съдържанието им става ясно, че договорът е сключен изцяло онлайн, чрез официциалната интернет страница ***, във формата на електронен документ, а договорните правоотношенията са се реализирали съобразно Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закон за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД, Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Така ответникът е кандидатствал за кредит посредством интернет страница ***, на която създал свой потребителски профил. В искането за потребителски кредит ответникът е предоставил данни за своите три имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, мобилен телефонен номер, адрес на електронна поща. Кредиторът от своя страна му е изпратил електронно съобщение, чрез което в изпълнение на чл.8 от ЗПФУР и чл.8 от Закон за електронната търговия го е запознал с условията на договора и му е предоставил необходимата преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр и общите условия на „МАКРОАДВАНС“ АД за предоставяне на потребителски кредити за физически лица. Според съдържанието им, кредитополучателят е получил уникален код, с който 3 потвърждава искането си за отпускане на потребителски кредит. С потвърждаване на искането той декларира, че е запознат с ОУ и със СЕФ.

След като искането е одобрено от кредитора, последният изпратил електронно съобщение до кредитополучателя с договор за потребителски кредит, в случая под №***/03.04.2017 г., и всички приложения към него, съдържащи се в прикачен към съобщението файл. В съобщението му е указано да въведе номера на договора в потребителския си профил на посочената по-горе интернет страница, с което да потвърди, че е запознат с него и изразява съгласието си за сключване на договора. Според т.29 от ОУ, с натискането на бутона „подпиши“ кредитополучателят е подписал всички страници от договора, заедно с ОУ и приложенията към договора. Така договорът се счита сключен на основание т.33 от ОУ.

Прието като доказателство по делото е авизо местен превод, от съдържанието на което се установява, че на 03.04.2017 г. кредиторът е извършил преводно нареждане на отпуснатата парична сума в размер на 1000 лева по банковата сметка на ответника в „***“ АД. В този смисъл е и заключението на в.л.Д. и писмо, рег.№38424/17.10.2023 г. на „***“ АД.

Съгласно заключението на в.л.Д. по изготвената от нея съдебноикономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено, към датата на образуване на заповедното производство на 09.11.2022 г. неплатените суми по договора са в размер на 1000 лева главница, 114,47 лева договорна лихва за периода 03.05.2017 г. – 03.04.2018 г. и законна лихва в размер на 511,57 лева за периода 03.05.2017 г. – 08.11.2022 г.

Тъй като кредитът не е погасен на падежа, на 17.10.2022 г. кредиторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу И., по което има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми: 1000 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №***/03.04.2017 г., 114,47 лева, представляваща договорна лихва за периода от 03.04.2017 г. до 03.04.2018 г.; 503.91 лева, представляваща законна лихва за забава върху просрочената главница за периода от 03.05.2017 г. до 11.10.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2022 г. до окончателното изплащане. Заявителят е уведомен, че заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в указания от съда срок е предявил настоящия иск за 4 установяване на вземанията, предмет на заявлението.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение, а успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. В настоящия случай се претендира от ищеца установяване съществуването на вземания по договор за кредит, а за успешното му провеждане е необходимо установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което е задължението на процесуално легитимирания ответник да престира определена парична сума по договора за кредит, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от задълженото лице.

Според разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗПФУР всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕУУ.

За да се сключи процесният договор, следва да се направи искане за кредит, което обективира желанието на ответника за неговото сключване, което се подава от сайта на кредитора ***. Установи се, че И. е отразила в искането толкова и такива лични данни, от които може да се направи еднозначен и категоричен извод, че именно тя желае да получи кредит. Както вече се посочи, според т.29 от ОУ с натискане на бутона „подпиши“, кредитополучателят подписва всички страници от договора за потребителски кредит и ОУ към него и приложенията към него. Договорът се счита за 5 сключен след получаване на изявлението на кредитополучателя за сключването на договора, което се осъществява с въвеждане на номера на договора в потребителския профил на сайта на кредитора *** и потвърждаване от страна на ищцовото дружество за успешно сключен договор – т.33 от ОУ.

В електронното изявление, представляващо част от електронна кореспонденция между страните, И. декларира, че е получила предварително от „МАКРОАДВАНС“ АД необходимата съобразно ЗПК преддоговорна информация, предоставена под формата на СЕФ, представена по ясен и разбираем начин. Декларирала е още, че е запозната с ОУ, същите са й предадени преди потвърждаване на договора за потребителски кредит и ги приема без възражения, както и, че е запозната и приема без възражение клаузите на договор за потребителски кредит – при разрешен размер от 1000 лева, месечна вноска в размер на 92,87 лева, ГЛП в размер на 41 %, ГПР в размер на 49,65 %, общо платена лихва в размер на 114,49 лева, или общо платена сума по кредита в размер на 1114,49 лева. Изрично е декларирала и това, че е запозната с клаузата за обезпечение на договора и дължимостта на неустойка при неосигуряването на обезпечение. В края на документа са отразени датата 03.04.2017 г. и имената на декларатора. Това изявление е прието като доказателство по делото на хартиен носител като заверен препис и има доказателствена стойност.

Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. За електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва - чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Доказателствена сила на подписания електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 от ГПК).