Определение № 5497 от 28.11.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 4036/2025
- Вид
- Определение № 5497
- Подписан
- 28.11.2025
- В сила
- 28.11.2025
- Състав
- Снежанка Николова, Гергана Никова, Соня Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
- чл. 7, ал. 2, т. 4 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5497 гр. София, 28.11.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Снежанка Николова
Членове:
Гергана Никова
Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Частно касационно гражданско дело № 20258003104036 по описа за 2025 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК вр.чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по процесуално допустима частна жалба, подадена от М. Д. Д., П. З. В. и И. Я.
М.-Л. чрез адвокат К. Г. от САК срещу Определение № 17451 от 18.09.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 3864/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ, І „ж“ състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
С обжалваното определение СГС се е произнесъл по молба с вх.№ 81818 от 04.07.2025 г., подадена от М. Д. Д., П. З. В. и И. Я. М.-Л. чрез пълномощника им адвокат К. Г., за изменение на Определение № 9842 от 21.05.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 3864/2025 г. на СГС в частта му за разноските, която я е оставил без уважение.
Предвид характера на обжалваното определение и разясненията по т. 24 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, разглеждането на частната жалба не е обусловено от предварителното й селектиране при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
По съществото на жалбата, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:
С въззивно Определение № 9842 от 21.05.2025 г. по възз.ч.гр.д.№ 3864/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ, І „ж“ състав, с оглед изхода от разглеждането на въззивната частна жалба на М. Д.
Д., П. З. В. и И. Я. М.-Л., СГС е осъдил жалбоподателите да заплатят на ответника по въззивната частна жалба сумата 5 400 лв.
Сезиран с молбата с вх.№ 81818 от 04.07.2025 г., СГС е приел, че по делото е доказано заплащането на сумата 2 700 лв. за изготвянето на отговор на въззивната частна жалба, както и е доказано заплащането на сумата 5 400 лв. за изготвянето на отговор на исковата молба. Общо заплатените от ответника суми възлизат на 8 100 лв. – размер, преценен като прекомерен с оглед действителната фактическа и правна сложност на производството и подлежащ на намаляване на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата 5 400 лв., доколкото 1 цената на иска, равностойна на данъчната оценка на имота, е 56 852,60 лева и според правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа минималният размер на адвокатското възнаграждение е 5 198,21 лева. СГС е посочил, че присъденото от съда адвокатско възнаграждение е с 201,80 лева по-високо от минималния размер, като характерът и обемът на предоставената адвокатска защита не налагат намаляване на възнаграждението нито до, нито под предвидения в Наредбата минимален размер.
Сезиран с настоящата частна жалба, съставът на ВКС приема, че определението на въззивния съд е частично неправилно, а частично – недопустимо. Съображенията са следните:
Предмет на разглеждане пред въззивния съд е била частната жалба срещу Разпореждане № 17981 от 28.01.2025 г. по гр.д.№ 16652/2024 г. на СРС, 175 състав. За защитата си ответникът по нея - А. Н. А., е заплатил сумата 2 700 лв. (съгласно ДПУ от 13.03.2025 г., СГС, л. 70). С оглед изхода от произнасянето на въззивния съд и на основание чл. 81 ГПК, при съответно приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът по частната жалба има право да получи присъждането на разноски за защитата си в производството по въззивното частно гражданско дело. Действителната фактическа и правна сложност на спора при разглеждането му от въззивния съд е близка до минималната за този вид дела. Съгласно чл.
11 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по частно гражданско дело, разгледано в закрито заседание, възлиза на сумата 400 лв. Ето защо Определение № 9842 от 21.05.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 3864/2025 г. на СГС е следвало да бъде изменено в частта за разноските и на ответника да се присъди заплащането на тази сума – поради прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на възнаграждението от 2 700 лв., заплатено съгласно ДПУ от 13.03.2025 г.
Искането за присъждане на сумата 5 400 лв., заплатена за изготвянето на отговор на исковата молба, е заявено с молба вх.№ 93200 от 17.03.2025 г., адресирана до Софийския районен съд, 175 състав (като се констатира, че независимо от пришиването й на л. 84 от папката на в.ч.гр.д.№ 3864/2025 г., молбата е депозирана пред СРС - преди изпращането на делото за образуването на производството пред СГС). Същата касае възмездяването на разноски, подлежащи на присъждане на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Компетентен да приложи цитираната разпоредба е именно първоинстанционният СРС. Произнасяйки се и по тази молба, СГС е иззел правомощие на СРС, без да е налице правно основание за това. С действието си СГС е променил процесуалния ред за разглеждане на молбата и компетентността при упражняването на инстанционен контрол върху това произнасяне при отсъствие на овластяване, доколкото случаят не попада в приложното поле на чл. 270, ал. 4 ГПК. Ето защо обжалваното определение се явява процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено в частта, с която СГС се е произнесъл по молбата с вх.№ 93200 от 17.03.2025 г., като се постанови разглеждането й от СРС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение № 17451 от 18.09.2025 г. по в.гр.д.№ 3864/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ, І „ж“ състав в частта, с която СГС, ЧЖ, І „ж“ състав се е произнесъл по молбата с вх.№ 93200 от 17.03.2025 г. по описа на регистратурата на СРС.
ПОСТАНОВЯВА молбата с вх.№ 93200 от 17.03.2025 г. да бъде разгледана от СРС, 175 състав след връщане на делото на първоинстанционния съд.
ОТМЕНЯ Определение № 17451 от 18.09.2025 г. по в.гр.д.№ 3864/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ, І „ж“ състав в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на Определение № 9842 от 21.05.2025 г. по възз.ч.гр.д.№ 3864/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ, І „ж“ състав в частта за разноските по отношение осъждането на М. Д. Д., П. З. В. и И. Я. М.Л. да заплатят на А. Н. А. разликата над сумата 400 лева до сумата 5 400 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА Определение № 9842 от 21.05.2025 г. по възз.ч.гр.д.№ 3864/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ, І „ж“ в частта за разноските, като
ОПРЕДЕЛЯ М. Д. Д., П. З. В. и И. Я. М.-Л. да заплатят на А. Н. А. сумата 400 (четиристотин) лева – разноски за защитата в производството по възз.ч.гр.д.№ 3864/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ, І „ж“ и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Н. А. за присъждането на разноски за защитата в производството по възз.ч.гр.д.№ 3864/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ, І „ж“ за разликата над сумата 400 лева.
УКАЗВА на СРС, 175 състав след постъпване на делото в СРС да връчи препис от молбата с вх.№ 93200 от 17.03.2025 г. и приложенията към нея (намиращи се на л.л. 84-86 от папката на в.ч.гр.д.№ 3864/2025 г. на СГС) при условията на чл. 248, ал. 2 ГПК преди да се произнесе по молбата.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3