Решение № 89 от 02.05.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. ****, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – **** в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Валентина П. Димитрова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20243300500050 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Л. А. Н., подадена, чрез пълномощник адвокат И.

Р. от АК - ***, срещу Решение ****0013 от 12.12.2023г. по гр.д. № 864/2018г. по описа на РС-***, постановено по искове с правно основание чл.108 и чл.73 от ЗС, с което съдът , след като е приел по отношение на жалбоподателя, че ищците в производството З. Г., Ф. Г., И. Г. и Ф. А., всичките родени в Р ***, граждани на Р ****, са собственици общо на 15/36 ид.ч. от два поземлени имота , ниви, находящи се в землището на с.***, община ***, подробно описани в решението , като първите трима ищци притежават съответно по 1/36 ид.ч. от същите , а четвъртата съответно 12/36 ид.части, го е осъдил да им предаде собствеността и отстъпи владението върху процесните общо 15/36 идеални части от двете ниви.

Осъдил е също жалбоподателя, като ответник в производството да заплати на осн.чл. 73, ал.

1 ЗС на всеки от ищците, съответно за първите трима, З. Г., Ф. Г., и И. Г., сума в размер на 231.79 лева, за всеки един от тях, а за четвъртата Ф. А. , такава в размер на 2781,43 лева, представляващи парично обезщетение за ползите, от които са били лишени в периода от 06.11.2013 г. до 05.11.2018 г., за стопанските 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г., поради невъзможността да ползват собствения си имот, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 05.11.2018г. до окончателното й изплащане.Присъдил е и предвид изхода на делото в полза на ищците сторените от тях разноски.

В жалбата се сочи, че постановеното решение е изцяло неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се излагат подробни съображения за всеки един от сочените пороци.Като нарушение на материалния закон се сочи, че 1 по иска с правно основание чл.108 от ЗЦС решаващия съд не е съобразил, че между страните в процеса е налице съсобственост по отношение на една от наследствените за ищците ниви, както и направеното от ответника оспорване ,че една от наследствените ниви , тази в местността „****“ землището на с. *** , с идентификатор *******, се ползва от трето за спора лице, а той самия полза само единия от имотите, този в м.*****“ , в същото землище. в местността „****“ , в същотоземлище. По отношение на съединената претенция за присъждане на суми за лишаване от ползите от които са лишени ищците поради ползването на нивите само от ответника също се сочи на неправилност на съдебния акт, поради неотчитане на обстоятелството, че имотите са съсобствени между страните при зачитането в предходен съдебен процес на прехвърлените му идеални части от страна на сънаследника Р. Г.. Прави се искане за отмяна на решението в цялост и отхвърляне на ищцовите претенции, с присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна, ищците в първоинстанционното производство не депозират отговор на жалбата.

В съд.заседание въззивникът Л. Н., чрез пълномощника си адв.И. Р.-А. поддържа въззивната жалба, така както е предявена по изложените в нея съображения в цялост, с искане за отмяна на решението на районния съд и отхвърляне неа ищцовите претенции.Претендира разноски.

Въззиваемите И. Г., З. Ш., Ф. Г., М. Т., З. Г. и Ф. А. редовно призовани не се явява и не се представляват.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на същото, при съобразяване на доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери следното:

Съдът е сезиран с искова молба, вх.№ .№ 4144/05.11.2018г., уточнявана и допълвана последно с молба вх.****0073/06.03.2023 г., от първоначалните ищци Р. Г., род на ****** г., З. Г., роден на **********г., М. Т., родена на **********г., Ф. Г., родена на **********г., З. Ш., родена на **********г., И. Г., родена на **********г. и Ф. А., родена на **********г., като всички те са родени в Р*** и понастоящем граждани на Р****, действащи чрез адв.Ст.С., АК-гр.****, с която същите са предявили против ответника , Л. А. Н. ревандикационен иск, с който, съдът след като признае за установено по отношение на същия, че ищците са собственици въз основа на наследяване на общо 20/36 ид.части от поземлени имоти/ниви/ с идентификатори № ******* (с площ от 19004 кв.м.) и № ******* (с площ от 28007 кв.м.) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, обл.****ска, подробно описани в исковата молба , да осъди ответника да им предаде владението върху тези 20/36 ид.части от същите имоти.

Заявена е и претенция за осъждането на ответника да заплати на ищците сумата от 1 500.00 лева (частичен иск от общ такъв в размер на 7 208.20 лева) - обезщетение за ползите (годишен наем или рента), от които ги е лишил, като недобросъвестен владелец, поради невъзможността да ползват имотите си, за периода от 06.11.201Зг. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху претендираната сума до окончателното й изплащане. Претендират за направените по делото разноски.

След уточнение и изменение на исковата претенция за обезщетение за лишаване от ползите, които ищците са били лишени, същите са претендирали поотделно за всеки от тях следните суми за три стопански години, както следва - за заплащане на обезщетение е в общ размер на 3 476.86лв. или по ответници, съответно:за З. Г., Ф. Г. и И. Г., за всеки един по отделно, за стопанската 2015-2016г. претенцията е 71.89лв., за стопанската 2016-2017г. претенцията е 78.36лв., за стопанската 2017-2018г. претенцията е 81.62лв. или обща претенция за всеки един ищец по отделно е 231.81лв.,за Ф. А. за стопанската 2015-2016г. претенцията е 861.85лв., за стопанската 2016-2017г. претенцията е 940.20лв., за стопанската 2017-2018г. претенцията е 979.38лв. или за нея обща сума в размер на 2 781.43лв.

2

По отношение на ищеца Р. Г. с определение от 23.02.2022г. производството по делото е било прекратено, на основание чл.232 от ГПК, поради оттегляне на претенцията от този ищец.Производството по делото е било прекратено с определение от 11.09.2023г. на осн.чл. 129, ал. 3от ГПК и по отношение на други двама от ищците, М. Т. и З. Ш., като производството е продълбжило да се развива между ищците З. Г., Ф. Г., И. Г. и Ф. А..

Ищците поддържат, че притежават общо право на собственост върху 15/36 ид. части от описания имоти, като наследници на общия им наследодател А. Х. А.ов, починал на *****г., на когото собствеността върху имотите е възстановена с Решение № 01ТОД/12.03.1999г. на ОСЗгр.***.Посочват и съответните права за всеки от тях, както следва: за З. Г. 1/36 ид.ч., за И. Г. 1/36 ид.ч., за Ф. Г. 1/36 ид.ч. и за Ф. А. 1/3 ид.ч.,или 12 /36.

Изложено е в исковата молба също, че ответникът Л. Н. е придобил въз основа на договор за дарение от ***** , сключен с прехвърлителката А. О. Е. правото на собственост върху 2/3 идеални части от процесните две ниви, които неговата праводателка също придобила въз основа на договор за дарение, договаряйки сама със себе си.

Ищците образували и дело срещу А. Е. за прогласяване нищожността на договора за дарение от *******., с който тя е придобила 2/3 ид.части от двете ниви. По отношение на претенцията за обезщетяване за лишаването им от ползване на процесните земи са поддържали ,че същите се ползват лично от ответника, а не са били обект на договор за наем или аренда.Поддържали са, че А. О. Е. няма права върху процесиите имоти, поради което не е могла да се разпореди валидно с тях в полза на настоящия ответник Л. А. Н.. Във връзка с ползването на имота твърдят, че не им е известно нивите да са отдавани под наем, но им било известно, че през последните три стопански години ответникът лично ги е заявявал и обработвал.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Л. А. Н., действащ чрез пълномощника си адв. И. Р., АК-гр.*** е депозирал писмен отговор , с който на първо място е оспорил представителната власт на адв.С. С., а съответно и предявения срещу него ревандикационен иск на първо място като недопустим.

По същество е оспорил и двата иска като неоснователни, съответно ревандикационния такъв на първо място с възражение за придобиване на спорните имоти по давност, позовавайки се на кратката 5-годишна такава, считайки себе си за добросъвестен владелец за времето от *******. до 30.05.2018г., прибавяйки и владението на своята праводателка.Заявил е, че от началото на стопанската 2013/2014г. лично той владее нивите и ги счита за свои, като ползването на същите му било предоставено от А. Е. още преди изповядването на дарението в негова полза. Счита ,че е придобил нивите от собственик и ползвал земята със съзнанието, че е негова.Поддържа с отговора, че между него и друг от съсобствениците, който не е страна в процеса, той да обработва нивата от 19.000 дка с идентификатор № *******, като за своите 2/3 ид.части не е получавал средства за уравнение на приходите (рента) или нещо подобно и фактически не владеел тази нива, поради държането й от другиго. По отношение на претендираното обезщетение за ползване на процесиите ниви, противопоставя възражение за погасяване по давност на това вземане, поради изтичане на кратката 3-годишна давност по чл.111, б."в" от ЗЗД за периодични плащания.

Позовава се и на нередовност на тази претенция, тъй като не е конкретизирана по размер за всеки един от ищците, съобразно съсобствените им права и по стопански години.

В съдебно заседание пред ИРС, с оглед направените уточнени я от техния пълномощник адв.С. С. от АК - ****, който е поддържал предявените искове от ищците, съответно ревандикационният такъв за общо 15/36 ид.ч. от описания имот със съответните права, както следва: за З. Г. 1/36 ид.ч., за И. Г. 1/36 ид.ч., за Ф. Г. 1/36 ид.ч. и за Ф. А. 1/3 ид.ч.,или 12 /36, а 3 претенцията за обезщетение за лишаване от право на ползване е уточнена и приета за разглеждане като така, както е посочена по-горе за всеки от останалите четирима ищци, поотделно, така както е посочено-по-горе за всяка от трите стопански години, 2015г./2016г., 2016г./2017г. и 2017г./2018г.

Въз основа на събраните по делото доказателства, с оглед доводите и становищата на страните се установява от фактическа страна следното:

Безспорно е от приложените писмени доказателства /удостоверение за наследници - л.152 и Решения № №.2012/319 и 2012/356 на Граждански съд на Сарай, Р **** , че четиримата ищци са наследници на А. Х. А.ов, починал на *****г.

С Решение № 01 ТО Д/12.03.1999г., постановено по преписка № 08479/17.05.1993г. на Поземлена комисия (сега ОСЗ) - гр.*** (л. 36 от делото), на наследниците на А. Х. А.ов е възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне в землището на с.***, обл.****ска, върху следните земеделски имот: Нива с площ от 28.000 дка, трета категория, находяща се в местността „*****", представляваща имот № ****** по плана за земеразделяне на с.***, при граници (съседи) на имота: имоти №№ *****, ******, ******, *****, ***** и Нива с площ от 19.000 дка, трета категория, находяща се в местността „******", представляваща имот № ****** по плана за земеразделяне на с.***, при граници (съседи) на имота: имоти №№ ****, ****, *****, *****, *****, ***** (л.36 от делото).

Съгласно приложените по делото Скица № ******* г. и Скица № ********** г. - и двете на СГКК - ****, посочените в цитираното решение на ПК - *** имоти са описани по следния начин:

1. „ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *******, находящ се в с.***, община ***, област ****, по данни от КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1446/07.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „*****", с площ от 28007 кв.м., трайно предназначение на територията : земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, номер по предходен план: ******, при граници и съседи: № ******, № ******* , № ****** , № ******** , № ******* , № ********. „ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *******, находящ се в с.***, община ***, област ****, по данни от КК и КР, одобрени със Заповед № РД18-1446/07.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „******", с площ от 19004 кв.м., трайно предназначение на територията : земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, номер по предходен план: ******, при граници и съседи: № *********, № *******, № *******, № *********, № ******, № *******, №*******, №****** ,№*******."