Определение № 447 от 02.07.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1434/2021
- Вид
- Определение № 447
- Подписан
- 02.07.2021
- В сила
- 02.07.2021
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10а, ал.1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 447 гр. Пловдив , 02.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Анна Ив. Иванова
Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20215300501434 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД против разпореждане № 8169/05.05.2021г. по ч.гр.д.№ 7261/2021г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против З. П. К. за вземания по договор за потребителски кредит № 30037650648/24.06.2019г..
В частната жалба се сочи, че не е налице нито едно от основанията по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за постановяване на обжалваното разпореждане, като отхвърленото искане на дружеството- жалбоподател нито противоречи на закона или добрите нрави, нито се основава на неравноправни клаузи, нито е налице обоснована вероятност да са налице такива неравноправни клаузи.
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 7261/2021г. на ПдРС, ХІІІ гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 812,34 левапредсрочно падежирала главница по горепосочения договор за потребителски кредит, сумата от 244,05 лева- падежирало договорно възнаграждение за периода 25.01.2020г.03.02.2021г., сумата от 723 лева- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 30 лева- такса за извънсъдебно събиране на вземането, сумата от 158,16 левалихва за забава за периода от 26.12.2019г. до 03.02.2021г., както и сумата от 41,48 лева- 1 лихва за забава за периода 03.02.2021г.- 28.04.2021г..
Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че клаузата за възнаграждение за допълнителни услуги само оскъпява кредита и натоварва кредитополучателя свръх договорената възнаградителна лихва. Прието е също така, че тази клауза противоречи на добрите нрави и е неравоноправна.
Към заявлението е приложено заверено копие от горепосочения № 30037650648/24.06.2019г.. Допълнителните услуги са описани в споразумение за предоставяне на пает допълнителни услуги и в т.15 от общите условия на дружествотокредитодател. Те са следните: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. По отношение на услугите по т.т.1- 4 на първо място следва да се отбележи, че същите са свързани с договора за потребителски кредит и в частност с усвояването и управлението на същия, за каквито услуги разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал. 2 от ЗПК не допускат събиране на такси и комисионни от кредитора.
Отделно от горното съдът намира, че тези услуги се явяват безпредметни и са договорени единствено с цел да бъде набавено допълнително възнаграждение за кредитодателя. При положение, че споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги се подписва не по- рано от датата на подписване на самия договор за потребителски кредит, приоритетното разглеждане на договора за кредит е напълно безсмислено, защото той вече е разгледан и подписан. Срокът за изплащане на договорените парични средства на потребителя следва да е уговорен в самия договор, а и понятието „приоритетно“ не предполага конкретен срок за изплащане, поради което и не създава по- благоприятни условия за потребителя спрямо тези, които би следвало да са договорени със самия договор.
Възможностите по т.т.2- 4 от споразумението за допълнителни услуги съществуват и без подписване на същото. Реализирането им не зависи само от волята на потребителя, а от взаимното съгласие на страните. Конкретно за отлагането и намалянето на погасителни вноски са предвидени определени предпоставки, наличието на които е предоставено на преценката на кредитодателя / в т.15.3.4, изр.2 изрично е предвидено, че намалянето на вноски влиза в сила от момента на одобряване на заявлението от страна на кредитора/.
Относно т.5 следва само да се отбележи, че със същата се обещават неопроделени преференции при евентуалното ползване на последващ потребителски кредит. В т.15.5.1 от общите условия е записано, че „съгласно вътрешните си правила и без допълнително кандидатстване от страна на клиента, кредитодателят може да одобри клиента за отпускане на следващи парични средства, за което кредитодателят ще уведоми по подходящ начин 2 клиент“. Не е ясно, как клиентът ще бъде одобрен за следващи парични средства, без да е кандидатствал, т.е. без да ги е поискал, и съответно при какви условия ще стане това- размер на кредита, срок за изплащане и др..
Възнаграждението за пакета допълнителни услуги в размер от 723 лева е съизмерима със сумата на кредита- 1000 лева / равнява се на 72,30 % от същата/, значително оскъпява кредита и дава основание да се счита, че посочените в договора размер на възнаградителна лихва и ГПР са некоректни и в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.т.7, 9 и 10 от ЗПК. Това обстоятелство от своя страна обосновава наличието на предпоставките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за отхвърляне на заявлението. Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8169/05.05.2021г. по ч.гр.д.№ 7261/2021г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя „Профи кредит България“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против З. П. К. за вземания по договор за потребителски кредит № 30037650648/24.06.2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3