Определение № 294 от 09.05.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 294 гр. Варна, 09.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000526 по описа за 2023 година

Производство по чл.248 от ГПК, инициирано с молба вх. №2493 от 05.04.2024г., подадена от адвокат Н. Д. и адвокат Г.С. – пълномощници на въззиваемата ищца К. В. А., ЕГН **********, с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Искането се основава на твърдение, че макар да е определил правилно общият размер на дължимото в хипотезата на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за осъщественото във въззивното производство безплатно процесуално представителство на въззиваемата ищца, съдът е допуснал грешка при изчисляването на сумата, която следва да се присъди, зачитайки основателната (5000 лв.), а не неоснователната (11000 лв.) част на въззивната жалба спрямо общия обжалван интерес (16000 лв.).

Препис от молбата е връчен на насрещната страна – въззивника „Дженерали Застраховане“ АД , ЕИК 030269049. В указания едноседмичен срок същият е подал писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на молбата предвид липсата на представен списък на разноските. В условията на евентуалност се застъпва становище за неоснователност на искането като се твърди, че присъденото на представителя на ищеца адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е дори прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Позовавайки се в тази връзка на решение на СЕС по дело № С-438/2022 г., 1 определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, определение № 350/15.02.2024 г. по ч.к.т.д. № 75/2024 г. на ВКС, счита, че искането на молителя адвокатския хонорар да бъде определен по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е несъстоятелно.

Молбата на въззиваемата страна по чл.248 ГПК е подадена в срока за касационно обжалване на въззивното решение, с оглед на което е процесуално допустима. За да се произнесе по същество на същата, Варненски апелативен съд, първи въззивен съдебен състав, съобрази следното:

С решение №79 от 14.03.2024г., постановено по настоящото в.т.д.

№526/2023г. описа на ВАпС, въззивният съд е уважил частично подадената от ответника „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, въззивна жалба като обжалваното решение №69/23.06.2023г. на Окръжен съд - Добрич, постановено по търг. дело №105/2022г. по описа на ДОС, е отменено частично в осъдителната му част за разликата над 11 000 лева до присъдените 16 000 лева - обезщетение за обезвреда на претърпените от ищцата К. В. А., ЕГН **********, неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 07.04.2021г., виновно причинено от застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. „Хонда Сивик ”, с рег. № ТХ 4760 ХА, ведно със законната лихва върху тази част от главницата, считано от 31.05.2021г. ( датата на предявяване на претенцията до застрахователя) до окончателното плащане, както и частично в частта му за разноските. В останА.е обжалвани от ответника части решението е потвърдено.

В съответствие с това въззивният съд е разпределил и насрещната отговорност на страните за разноските по делото, като е приел, че за въззивното производство на адвоката на въззиваемата ищца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за защитата срещу въззивната жалба по съразмерност с неоснователната й част. Същото е определено към минималния размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. общо в размер на 1 840 лв./2 208 лв. с ДДС. Очевидно поради грешка съдът е пресметнал съразмерността спрямо общият обжалван от ответника интерес (16 000 лв.), съобразявайки основателната (5 000 лв.), а не неоснователната (11 000 лв.) 2 част на въззивната жалба, което е неправилно.

С оглед на това молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските чрез увеличаване на размера на присъденото на пълномощника на въззиваемата ищца адвокатско възнаграждение се преценява като основателна. По съразмерност с неоснователната част на въззивната жалба (11 000 лв.) спрямо общия обжалван интерес (16 000 лв.) дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди, е в размер на 1 518 лева с ДДС. При изменение на решението следва да се съобрази междувременното негово поправяне по реда на чл.247 ГПК в частта му относно индивидуализацията на осъдения да заплати на пълномощника на въззиваемия ищец адвокатско възнаграждение въззивник

- „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, вместо погрешно посочения първоначално ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , ЕИК 121265177.

Като неоснователно се преценява възражението на въззивника за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК с оглед липсата на представен списък на разноските. На първо място, това твърдение не отговаря на истината, доколкото към молбата си преди открито съдебно заседание пълномощникът на въззиваемата ищца е приложил списък по чл.80 ГПК, в който е обосновано искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ведно с дължимия ДДС, към който са приложени пълномощно, договор за правна защита и съдействие и документ, удостоверяващ факта на регистрация по ДДС. На второ място, присъждането на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв е право на адвоката, което се упражнява с молба до съда като именно съдът определя същото по размер. С оглед на това липсата на нарочен списък по чл.80 ГПК с предварително посочване на размер на адвокатското възнаграждение, което се претендира, не съставлява процесуална пречка за разглеждане на искането, включително в хипотезата на чл.248 ГПК. В този смисъл и съдебната практика, обективирана в определение № 731/09.10.2014 г. по ч.гр.д. № 5256/2014 г. на ВКС, III г.о., определение № 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. № 2340/2015 г. на ВКС, I т.о., определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о.

3

Самото определяне на адвокатското възнаграждение към минималния размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. общо в размер на 1 840 лв./2 208 лв. с ДДС и съобразените от въззивния съд критерии за това не е оспорено по надлежния за това процесуален ред, поради което същото не може да бъде ревизирано в настоящото производство по чл.248 ГПК, инициирано единствено за допусната грешка в пресмятане на съразмерността спрямо неоснователната част на въззивната жалба. Следва да се посочи също така, че незадължителните за съда и страните минимални размери на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба №1/9.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет (с оглед даденото от СЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС) не означава автоматично, че винаги и всякога възнаграждението по чл.38 ЗАдв следва да се определя под тези минимални размери. Както правилно се сочи от въззивника в отговора му по молбата на насрещната страна по чл.248 ГПК, преценката е на съда и е обусловена от фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, значението на адекватната защита с оглед въведените в предмета на спора твърдения и насрещни възражения.

По изложените съображения и на основание чл.248, ал. 1от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение №79 от 14.03.2024г. по в.т.д. №526/2023г. на Апелативен съд – Варна, търговско отделение, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №134 от 9.05.2024г., в частта му за разноските, в следния смисъл: вместо „ОСЪЖДА ответника „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище град София, да заплати н а адвокат Н. Н. Д., Шуменска адвокатска колегия, с личен №160020297 в ЕРАРБ, служебен адрес гр. София, ул. „Христо Белчев” №2, полуетаж 4, офис 4, като пълномощник на ищцата К. В. А., ЕГН **********, сумата 690 лева (шестстотин и деветдесет лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното производство, ведно с ДДС, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.”, 4 да се чете „ОСЪЖДА ответника „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище град София, да заплати н а адвокат Н. Н. Д., Шуменска адвокатска колегия, с личен №160020297 в ЕРАРБ, служебен адрес гр. София, ул. „Христо Белчев” №2, полуетаж 4, офис 4, като пълномощник на ищцата К. В. А., ЕГН **********, сумата 1 518 лева ( хиляда петстотин и осемнадесет лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното производство, ведно с ДДС, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с частна жалба, която следва да бъде подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5