Решение № 60 от 04.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Велико Търново, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20244100100458 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Х. Г. срещу Районен съд – Горна Оряховица иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. В исковата молба и допълните такива са развити съображения, че в ГОРС е на производство гр.д. № 2692/2023 година, по което се оспорва административен акт за издаване на заповед по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ от Кмета на Община Елена по Заявление, вх. инд. № ФС.05.05437 от 30.11.2023 година. Посочва се, че при разглеждане на производството е нарушена разумната продължителност на делото, както и че самата бавност, както и разумният срок, в рамките на който следва да бъде разгледано делото, следва да се установят от съда. Твърди се, че първоинстанционният съд не е спазил изискванията за служебно конституиране на заинтересованите лица, налице са нередовности на връчването на призовки, както и че е налице неоснователно забавяне на произнасяне по направените доказателствени искания. Сочи се, че с Разпореждане № 1561 от 23.05.2024 година гр.д. № 2692/2023 година на ГОРС, административният ръководител – председател на ГОРС, при отстраняване на всички съдии от състава на съда е изпратил делото по правилото на чл. 23, ал. 3 ГПК на Окръжен съд – Велико Търново, а не по реда на чл. 133, ал. 6, т. 1 АПК на Административен съд – Велико Търново.

Твърди се, че изложеното е довело до нарушаване принципа на разумна продължителност на разглеждане на делото, в резултат на което ищцата е претърпяла и продължава да търпи душевни болки и страдания и най-вече е загубила доверие в правосъдието, наред с житейски дискомфорт от погазване на основаните й права.

Направено е искане да бъде постановено решение, с което ответникът да бъда осъден 1 да заплати на Д. Х. Г. сумата в размер на 26 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, които са последица от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 2692/2023 на ГОРС в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.11.2023 година до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Развити са съображения за неоснователност на предявения иск, доколкото не би могло да се приеме, че продължителността на производството е необосновано дълга. Посочва се, че производството пред ГОРС е образувано на 29.12.2023 година и е продължило до 23.05.2024 година, когато след отвод на всички съдии от състава на съда делото е изпратено на Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд за разглеждане на делото. Освен това съдът своевременно и без каквото и да е забавяне е изпълнил задълженията си по чл. 152, ал. 4 АПК и чл. 158, ал. 1 АПК и след като е констатирал, че жалбата е редовна и преписката е пълна е насрочил разглеждането на делото в открито съдебно заседание, а дали всички заинтересовани лица са били конституирани е въпрос по същество по неприключилото административно дело. Оспорва се ищцата да е претърпяла каквито и да е вреди от продължителността на производството по гр.д. № 2692/2023 година на ГОРС.

Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Велико Търново, участващ в производството на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, заема становище за неоснователност на заявената искова претенция.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото извлечение от ЕИСС за движението по гр.д. № 2692/2023 година на ГОРС /л. 37-43/, както и от служебно извършената от съда проверка в ЕИСС се установява, че по подадена на 18.12.2023 година от Д. Х. Г., чрез адв. К. Т. – ВТАК, жалба срещу отказ на кмета на Община Елена по заявление по чл.

34 ЗСПЗЗ, обективиран в Писмо, изх. № РД.05.05-437(1) от 11.12.2023 година е било образувано гр.д. № 453/2023 година на Районен съд - Елена, но поради отстраняване на всички съдии от състава на последния, с Определение № 334 от 18.12.2023 година делото е изпратено на Административен съд – Велико Търново, който по Ч.к.а.д. № 10365/2023 година с Определение № 105 от 22.12.2023 година, по реда на чл. 133, ал. 6 АПК, е изпратил жалбата за разглеждане на Районен съд – Горна Оряховица. Делото е постъпило в последния на 29.12.2023 година с вх. № 14989 и е разпределено на същия ден. С Определение № 1715 от 29.12.2023 година определеният чрез ЕИСС съдиядокладчик се е отвел от разглеждане на делото с мотивите, че на съда е служебно известно наличието на няколко дела по искове по чл. 2б ЗОДОВ, ответник по които е 2

ГОРС, както и други заведени дела в ГОРС, по които съдията-докладчик се е отвеждал и по които адв. К. Т. е страна или пълномощник на други лица, поради което биха възникнали съмнения за безпристрастността на съда при решаване на делото. Делото е разпределено чрез ЕИСС на 02.01.2024 година и е определен друг съдия-докладчик за разглеждането му, който с Определение № 13 от 04.01.2024 година и със същите мотиви се е отвел от разглеждане на делото. Последното е разпределено на 05.01.2024 година, като определеният чрез ЕИСС съдия-докладчик с Разпореждане № 76 от 09.01.2024 година е оставил жалбата без движение, като е дал указания за отстраняване на нередовностите по същата. На 11.01.2024 година и на 15.01.2024 година процесуалният представител на жалбоподателя е депозирал допълнителна молба във връзка с дадените указания и е представил допълнителни доказателства. С Определение № 97 от 17.01.2024 година съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.02.2024 година, конституирал е като страни жалбоподателката Д. Х. Г. и ответника Кмета на Община Елена, като е задължил последния да представи пълната преписка по жалбата, списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовани. С определение № 110 от 19.01.2024 година съдията-докладчик е оставил без уважение искането по молбата на процесуалния представител на жалбоподателя от 11.01.2024 година за отвод на същия. На 26.01.2024 година ответникът по жалбата е депозирал по делото отговор по същата, като е приложил заверено копие на административната преписка. На същата дата – 26.01.2024 година с Разпореждане № 321 съдията-докладчик е изискал справки относно недвижимите имоти от Общинска служба „Земеделие“ град Елена, от Областна дирекция „Земеделие“ град Велико Търново, от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция град Велико Търново. С молба от 05.02.2024 година процесуалният представител на жалбоподателката е направил искане за пренасрочване на делото, като е посочил наличието на уважителни причини за невъзможността както на жалбоподателката, така и на нейния представител да се явяват на насроченото на 14.02.2024 година съдебно заседание и е представил доказателства в тази насока. В тази връзка с Разпореждане № 426 от 06.02.2024 година съдът е приел, че молбата е основателна, поради което е пренасрочил съдебното заседание по делото от 14.02.2024 година за 06.03.2024 година. На 27.02.2024 година е постъпила последваща молба за пренасрочване на делото, ведно с приложено доказателство, поради което с Разпореждане № 666 от 28.02.2024 година съдията-докладчик е пренасрочил съдебното заседание от 06.03.2024 година за 25.03.2024 година. С две молби от 18.03.2024 година процесуалният представител на жалбоподателката е отправил искане за отвод на съдията-докладчик, съответно искане по чл. 255 ГПК, като на 20.03.2024 година съдът се е произнесъл и по двете - с Определение № 401 е оставил без уважение искането за отвод на съдията-докладчик, а с Разпореждане № 889 е 3 оставил без движение молбата по чл. 255 ГПК с указания да бъдат посочени конкретното/конкретните процесуални действия, които съдът е следвало да извърши, но не е и с това е забавил хода на делото. С молба от 22.03.2024 година процесуалният представител на жалбоподателката е направил искане за отлагане на делото, като е представил доказателства за невъзможността си да се яви на насроченото съдебно заседание. Предвид последната на проведеното на 25.03.2024 година открито съдебно заседание не е даден ход на делото, като същото е отложено и насрочено за 24.04.2024 година. С разпореждане № 1014 от 02.04.2024 година съдията-докладчик е указал на процесуалния представител на жалбоподателката да посочи дали на основание чл. 256, ал. 2 ГПК поддържа искането си по чл. 255 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК по молби от 18.03. и от 25.03.2024 година. На 17.04.2024 година е депозирана молба по делото от процесуалния представител на страната за отлагане на насроченото съдебно заседание поради внезапно възникнали обективни причини с жалбоподателката да се явят на същото. С оглед постъпилата молба на проведеното на 24.04.2024 година открито съдебно заседание не е даден ход на делото, като същото е отложено и насрочено за 20.05.2024 година, като е конституирана и заинтересована страна в производството. С Определение № 670 от 15.05.2024 година съдията-докладчик се е отвел от разглеждането му, тъй като му е станало служебно известно, че жалбоподателката е предявила иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ срещу Районен съд – Горна Оряховица за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане на гр.д. № 2692/2023г. по описа на ГОРС в разумен срок. На същото основание в периода от 16.05.2024г. до 22.05.2024г. са се отвели и останалите съдии от състава на ответния съд, като с разпореждане от 23.05.2024г. делото е изпратено на ВТОС по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа спора.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 2692/2023 на ГОРС в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Същият е процесуално допустим, доколкото към датата на подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото дело - 13.05.2024 година, гр.д. № 2692/2023 година на ГОРС е било висящо, респективно - провеждането на административната процедура пред ИВСС не е предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.

За уважаването на така предявения иск, в тежест на ищеца, в условията на пълно и главно доказване, е да установи, че е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника, действащ като процесуален субституент на държавата, изразяващо се в нарушаване на правото на 4 разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. както и размера на същите. От своя страна преценката за спазване на разумния срок за разглеждане и решаване на производството се основава на примерно изброените критерии в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, които са легално въведени стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ - общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведените на страните и техните процесуални представители, включително търсещата обезщетение страна, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. По иск с правно основание чл.

2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата се представлява от един или от повече съдебни органи, в които делото е разглеждано, като е без значение, в кой от тях се сочи да е осъществено забавянето.

Доколкото в настоящия случай производството по настоящото дело е образувано преди приключване на това, по което се твърди, че е нарушен разумния срок за разглеждане и решаване, за критерия „обща продължителност“ следва да се вземе предвид периодът от образуването му до датата на предявяване на настоящият иск, като настъпилите след това факти, които са от значение за спорното право, се вземат предвид от съда в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, ако са наведени от страните и за тяхното установяване са представени съответните доказателства. Ето защо и при съобразяване с принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да се произнесе въз основа на фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, както и тези наведени от страните след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, но няма задължение да извършва проверка дали висящността на делото продължава, нито служебно да събира доказателства в тази насока. В тази насока е и разпоредбата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството, т.е. при настъпването на допълнителните вреди за ищеца след подаване на исковата молба, последният има право на нов иск. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че доколкото след подаване на исковата молба не са наведени твърдения за настъпването на нови факти от значение за спорното право, следва да бъде извършена преценка за продължителността на разглеждане на гр.д. № 2692/2023 година в периода от подаването на жалбата по чл. 34, ал. 2 ЗСПЗЗ – 18.12.2023 година, по която първоначално е образувано гр.д. № 453/2023 година на Районен съд – Елена до датата, на която Районен съд – Горна Оряховица е изпратила делото на ВТОС за произнасяне по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК – 23.05.2024 година, т.е. период от пет месеца и пет дни.