Решение № 462 от 06.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Велико Търново, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Р. Цариградска при участието на секретаря М. Й. Ранкова като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20244100500402 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

С решение от 19.03.2024 година, постановено по гр. дело № 2397 по описа на Горнооряховски районен съд за 2023 година, предявеният от С. Г. Т. против "БДЖ", гр.

София, иск за отмяна на дисциплинарно наказание по заповед № 22-02-1707 от 17.10.2023 година е отхвърлен като неоснователен. В тежест на ищеца са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от С. Т., с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо претенциите му. Позовава се на материална незаконосъобразност на атакуваното решение и на процедурни нарушения при постановяването му. Претендира разноски за две инстанции.

Ответникът по жалбата - "БДЖ", гр. София безпорочност на решението. Претендира разноски. е изложил доводи за

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните, приема:

Предявен е иск с правно основание чл.188, т. 1 във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 3, предложение първо, от Кодекса на труда.

Ищцовата страна - С. Г. Т. - излага в исковата си молба, че с ответното дружество са в трудово правоотношение, по силата на което изпълнявала длъжността кондуктор. Със заповед № 22-02-1707 от 17.10.2023 година на директора на Поделение за пътнически превози, гр. Горна Оряховица, му било наложено наказание „забележка” за това, че не е издал билети на четирима пътници. С доводи за неправомерност на наказанието по 1 реда на настоящото производство претендира отмяната му с присъждане на разноски.

Ответната страна – „"БДЖ", гр. София - оспорва исковете с възражение, че наказанието е наложено при налично дисциплинарно нарушение и спазена процедура по реализация на дисциплинарната отговорност. Претендира разноски за две инстанции.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено:

Страните са във възникнало от договор трудово правоотношение, по силата на което в търговското предприятие на ответника ищецът изпълнява длъжността кондуктор. На 6 септември, 2023 година е бил на работа във влак № 20165 и на спирка Страшимирово му е извършена проверка от контролен орган – фактите не са спорни и се установяват от обясненията на страните. С атакуваната заповед му е наложено наказание забележка за това, че 6 септември, 2023 година, като кондуктор във влак № 20165 не е издал превозни билети на четирима пътници. В обясненията си по чл. 193 от Кодекса на труда ищецът твърди, че на спирка Житница се качил пътник, който му дал банкнота от 100 лв., за да заплати билета си.

Ищецът нямал дребни пари да върне ресто и потърсил помощ от пътниците да развалят парите. Забавянето му попречило своевременно да таксува и останалите пътници. Без билети били двама, а не четирима пътници. По разпореждане на контролния орган издадените на двама пътници билети били унищожени и издадени нови, за маршрут от гара Синдел и на различна цена. При положение, че свидетелят К.К е инспекторът, извършил проверката, е заинтересован – служител е на ответното дружество, сам е направил констатациите, послужили като основание за издаване на атакуваната заповед, единствените достоверни доказателства се явяват признанията на ищеца по цитираните писмени обяснения по чл. 193 от Кодекса на труда. Не се спори, установява се от показанията и на свидетелката В.В, че на кондукторите служебни пари с цел да връщат ресто на пътниците при продажба на билети не се предоставят.

Искът е основателен. Атакуваната заповед е незаконна по смисъла на закона, защото е постановена при липса на дисциплинарно нарушение.

Според закона - чл. 186 от Кодекса на труда, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на трудовите задължения. За да бъде виновно едно деяние, нужно е работодателят да е осигурил всички условия за изпълнение на трудовите функции и нарушението да е резултат на укорно отношение на служителя към изпълнението на задълженията му. Изводът следва двустранната същност на трудовото правоотношение и изискването на закона нарушението да е плод единствено на поведението на работника или служителя. При двустранните правоотношения всяко задължение намира основанието си в задължението на насрещната страна. Доколкото предмет на ангажиментите на служителя е предоставяне на работна сила, за да бъде престирана, работодателят е длъжен да създаде всички условия за това – чл. 127 от КТ. При положение работодателя не само не предоставя на кондукторите оборотни средства, а и няма практика да прави това, да се очаква от служителя да разполага с ресто за продажбите на билети е в разрез със закона. Затова и 2 ищецът не може да бъде държан отговорен за случилото се – несвоевременното издаване на билети е резултат невъзможността кондукторът да развали едри банкноти, с които пътниците плащат. В такава насока са и показанията на свидетелката В.В – ищецът я потърсил, за да му помогне да развалят банкнота от 100 лв. Показанията й изцяло съответстват на развитата от ищеца теза за случилото се.

След като ищецът не е виновен, липсва основание да му се търси отговорност, а това сочи незаконност на атакуваната заповед и налага отмяната й по реда на настоящото производство.

Доводите на ответната страна са неоснователни. Те не държат сметка за ангажиментите му по създаване на условия – в казуса осигуряване на оборотни пари в държане на кондуктора, за точно изпълнение на задълженията му. Затова самостоятелни съображения по неоснователността им съдът не излага.

Изходът на спора и правилото на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата сочат, че в полза на пълномощника на ищеца адв. М. С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, за две инстанции, съгласно чл. 7, ал. 1, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизаща на сумата от 2 000 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отменя по реда на чл. 271 от ГПК решението от 19.03.2024 година, постановено по гр. дело № 2397 по описа на Горнооряховски районен съд за 2023 година, вместо което постановява:

Отменя заповед № 22-02-1707 от 17.10.2023 година на директора на Поделение за пътнически превози, гр. Горна Оряховица, с която на С. Г. Т. е наложено дисциплинарно наказание забележка, п о и с к а на С. Г. Т., ЕГН: **********, гр. Варна, ул.М, против "БДЖ", гр. София, ЕИК...

Осъжда „"БДЖ", гр. София, ЕИК... да заплати сумата от 100 (сто лева) лв., държавна такса за две инстанции върху уважения иск, и 50 (петдесет лева), авансирано от първостепенния съд възнаграждение за свидетеля К.К, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Осъжда „"БДЖ", гр. София, ЕИК...да заплати на М. П. С., ЕГН: **********, адвокат от гр.

Горна Оряховица, ул.О.П, сумата от 2 000 (две хиляди лева) лв., адвокатско възнаграждение за две инстанции, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4