Решение № 202 от 30.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Р., 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. И.а като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20264520200139 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-1085-003980/30.12.2025г., издадено от Началник на Сектор „ПП“ при ОДМВР - гр.Р., против М. К. К. с ЕГН**********, за нарушение на чл.104б, т.1, пр.2 от ЗДвП са наложени наказания „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и „Глоба“ в размер на 3000 лв. /1 533,88 евро/, на основание чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП.

Срещу постановлението е подадена жалба в законоустановения 14дневен срок от М. К. К., която е допустима. В нея се твърди, че издаденото срещу него наказателно постановление е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и с упълномощен представител – адв.А.С., поддържат жалбата и представят пред съда нови доказателства.

Ответникът по жалбата, издателят на

НП

/респ. административнонаказващият орган/, редовно призовани, не се явява представител. Издателят на НП депозира по делото писмено становище, с което поддържа НП и моли съда да присъди минималноустановените разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ако отмени процесното НП.

Районна прокуратура-гр.Р., редовно призовани, не изпращат представител и не релевира становище.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 30.10.2025 год., около 21,50ч. в гр.Р., автонаряд от група Сектор „ПП“ при ОДМВР- Р. в състав св.св.Т. И. и З. В. били спрели служебния си автомобил в средната лента, втора редица, на червен изчакващ светлинен сигнал на светофарната уредба на кръстовището бул.“Липник“ и ул.„Никола Петков“, посока кръгово кръстовище до ОДМВР-Р.. Пред тях и в дясно от тях, на първа линия на светофарната уредба на кръстовището били спрени два л.а., 1 всеки от които марка/модел „Фолкваген Голф“, като единия бил с рег.№**** и управляван от жалб.К. /до нея на пътническата седалка била св.Н. Х./, а в другото МПС водач и пътник до него били неустановени по делото две лица от мъжки пол. След като червения сигнал на светофарната уредба преминал в зелен цвят двете МПС марка „Форксваген“ потеглили с по-голяма скорост от стоящите зад тях пол. автомобил и други МПС, поради което св.св. Т. И. и З.

В. преценили, че водачите на тези автомобили извършват някакъв вид състезание помежду си и ги последвали с техния служебен автомобил, пуснали светлинен сигнал и след около 400-500 м. спрели за проверка двата автомобила марка „Фолксваген“. С оглед гореустановеното св.Т.И. издал АУАН бл.№4737258/30.10.2025г., в който било констатирано, че жалбоподателката управлявала горепосоченото МПС, като /цит./ :. „като водач на МПС участва в нерегламентирани състезания по пътищата отворени за обществено ползване като при потегляне на разрешаващ зелен сигнал на светофарната уредба, работеща на горепосоченото кръстовище, видимо рязко и с умисъл ускорява скоростта си на движение, движейки се успоредно с потеглилия заедно с него н съседна пътна лента лек автомобил „Фолкваген Голф“ с рег.№ ****, който извършва същите действия по гореописания начин, вследствие на което създава предпоставка за пътнотранспортно произшествие, спрямо всички участници в движението.“ нарушение на чл.104б, т.1, пр.2 от ЗДвП. Впоследствие било издадено и обжалваното НП.

По настоящото съдебно производство в качеството на свидетел е разпитан актос. Т.И. и св. по АУАН З.В., който пресъздава описаното в АУАН, както и допълнително възприетите от него обстоятелства във връзка с предмета на делото. По искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, по делото е разпитана и св.Н. Х.. С призоваване на страните е предявен в с.з. запис от видео камера записан на оптичен носител, който има отношение към предмета на делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Съдът приема, че акта за установяване на административното нарушение и НП не съставени съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации отразени в АУАН и НП, се опровергават от събраните доказателства, а издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Съдът счита, че в АУАН и НП, съставени спрямо жалбоподателя, не са посочени коректно и безпристрастно обстоятелствата и доказателствата, от които да се изведе по несъмнен начин, че жалбоподателя е извършил вмененото му от АНО нарушение. Съдът счита, че по делото е налице основателно съмнение относно това, дали и по какъв начин от обективна и субективна страна е извършено каквото и да е нарушение от жалбоподателя.

Съдът не кредитира показанията на св.Колев в частта, в която той установил визуално процесното нарушение, а именно че жалбоподателят управлявал горепосоченото МПС като /цит./ :. „ видимо рязко и с умисъл ускорява скоростта си на движение, движейки се успоредно с потеглилия заедно с него н съседна пътна лента лек автомобил „Фолкваген Голф“ с рег.

№ ****, който извършва същите действия по гореописания начин, вследствие на което създава предпоставка за пътно-транспортно произшествие, спрямо всички участници в движението…“. Тези показания се опровергават напълно от предявения в с.з. видеозапис от видео камера, от който е видно, че процесния автомобил действително потегля от първа линия на светофарната уредба ускорявайки скоростта си, без да се доказва по делото от субективна страна това ускорение да е подбудено от предварителна уговорка с водача на другия автомобил, т.к. при извършената впоследствие пол. проверка на двата автомобила се установила, че водачите не се познават, а и двата процесни автомобила не са били с регистрация на територията на гр.Р.. Съдът допуска това движение да е породено от неопитността на 2 жалбоподателката като водач на МПС, както и това, тя да борави неправилно със съединителя на автомобила /по делото е представен списък на извършени ремонтни деъности скоро преди процесната проверка/, като в случая е от значение също, че нейния автомобил, като ситуиран на първа редица на светофарната уредба е потеглил на разрешаващ зелен сигнал и видно от видеозаписа не застрашава по какъвто и да е начин другите участници в движението по това време, напротив жалб.К. е изпълнила задължението си максимално бързо да премине през кръстовището за да не затрудни другите участници в движението по време на светещ зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба за управляваното от нея МПС.

Съгласно чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. За да е налице административно нарушение е необходимо неговото съдържание да обхваща, както елементите, които се отнасят до обективната му страна така и онези, които засягат субективната страна на извършеното деяние. Липсата, на който и да е от елементите, влизащи в състава на административното нарушение, независимо от това дали е свързано с обективната или субективната страна, води след себе си като последица невъзможността да се търси административнонаказателна отговорност.

При провеждане на административнонаказателното производство АНО е задължен да изясни фактите и обстоятелствата по случая и въз основа на тях да направи обосновани изводи – налице ли е осъществен състав на нарушение или не, кой е деецът, както и дали деянието е осъществено от субективна страна. В случая неустановяването по категоричен начин, че движението на автомобила е реализирано от жалб.К. умишлено и в синхрон/уговорка с другия водач на другото МПС марка/модел „Фолксваген Голф“ налага извода, че деянието не е извършено умишлено, нито дори по непредпазливост, в резултат на което следва да се приеме, че липсва субективният елемент на визирания състав.

Т.е. за конкретния казус не може да се приеме за доказан умисъла при извършване на нарушението, а оттам и неговата съставомерност, следователно и НП се явява неправилно издадено в нарушение на закона и при неправилното му приложение, съответно и неправилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, поради което същото се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено По делото не е доказано, чрез гласните показания на свидетелите – пол. служители, че някакви жестове на неустановено по делото лице – водач на МПС е предизвикало автомобила на жалбоподателя /респ.К. като водач/ да извърши процесното на АУАН и НП нарушение от субективна страна.

По гореизложеното съдът счита, че са налице основания за отмяна на издаденото наказателно постановление, поради недоказаност на вмененото съобразно чл.6 от ЗАНН за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.104б, т.1, пр.2 от ЗДвП, поради което същото следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано, в нарушение и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата. Съдът констатира, че поисканите от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в тежест на АНО разноски в размер на 500,00 лв. не са прекомерно завишени. В Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа разноски, както и това, че предмета на делото се отличава с фактическа и правна сложност в сравнение с други такива от същия вид, проведени са три открити заседания във въззивното производство преди да се обяви делото за решаване, то следва да се присъдят в полза на жалбоподателя направените от него разноски по делото в предвидения размер съобразно чл.18, ал.2 и ал.4, във вр.с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно сумата от 500,00 евро, които са заплатени изцяло, според приложения по делото договор за правна защита и съдействия.

По гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал.2, т.1 и чл.63д, 3 ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1085-003980/30.12.2025г., издадено от Началник на Сектор „ПП“ при ОДМВР - гр.Р., против М. К. К. с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.104б, т.1, пр.2 от ЗДвП са наложени наказания „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и „Глоба“ в размер на 3000 лв. /1 533,88 евро/, на основание чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР - Р. да заплати на М. К. К. с ЕГН-**********, направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 евро.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Р., в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Р.: _______________________

4