Решение № 29 от 20.01.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20251001000463 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №45606/11.04.2025 година от К. Т.

Г., в качеството и на временен синдик на „Лас Брисас.14“ ЕООД, ЕИК202606543, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1309, р-н Илинден, бул.“Ал.Стамболийски“, №186 срещу решение №407 от 17.03.2025 година по т.д. №398/2023 година на Софийски градски съд, ТО, VI-7 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от К. Т. Г. в качеството и на синдик на „ЛАС БРИСАС.14“ ЕООД /н/ ЕИК 202606543 със седалище и адрес на управление гр. София, ***, срещу Е. С.

П., ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено, че „ЛАС БРИСАС.14“ ЕООД /н/ е собственик на апартамент № 11, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: ***, с площ от 84 кв.м, заедно с Избено помещение № 12, заедно с 1,428% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото и за осъждане на Е. П. да предаде имота на „ЛАС БРИСАС.14“ ЕООД /н/ и е осъдено „ЛАС БРИСАС.14“ ЕООД /н/ ЕИК 202606543 да заплати по 1 сметка на Софийски градски съд на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ сумата от 743,34 лева – държавна такса в настоящото производство, както и да заплати на Е. С. П., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2500,00 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която е прогласен за относително недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността договорът за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА 192/2021 година по описа на нотариус В. Г., с район на действие –СРС, с №*** при НК и е осъден Ю. Н. М. да заплати по сметка на СГС сумата от 371,67 лева – държавна такса.

Твърди се в жалбата, че решението е неправилно, тъй като неправилни са изводите на съда относно договорът за продажба, сключен между Ю. Н. М. и Е. С. П., обективиран в нотариален акт 30/2021 година по описа на нотариус В. И. с район на действие СРС с №*** при НК. Договорът за продажба от 09.11.2021 година е сделка с транслативен ефект, с която собствеността се прехвърля на Е. С. П.. Договорена е продажна цена от 58 000 лева, за която до приключване на устните състезания не са представени доказателства за реалното и плащане, поради което е налице субективния елемент – знание за увреждане. Съгласно разпоредбата на чл.647, ал.3 ТЗ недействителността по този член не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба, но при определени изключения. В настоящия случай Е. П. е действала недобросъвестно, доколкото тя е знаела, че е налице увреждане, като това твърдение се доказва чрез косвени писмени доказателства, събрани по делото. На 09.11.2021 година е вписано заличаване на ипотеката, учредена върху имота от „Лас брисас.14“ ЕООД, в качеството на длъжник в полза на кредитора „Три груп България“ ЕООД. В открито съдебно заседание на 19.03.2024 година е признато за безспорно между страните обстоятелството, че В. М. е майка на С. М.-П. като от изложеното се налага изводът, че купувачът Е. П. е сестра на бившия съпруг на дъщерята на В. М., а според установеното по делото последната е предишен собственик на имота. В решението си, съдът е пренебрегнал наличието и значението на сключеното многостранно споразумение от 09.11.2021 година. Съгласно задължителната съдебна практика уважаването на иска по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ е предпоставка и за уважаване на предявения по реда на чл.649, ал.2 ТЗ обусловен осъдителен иск. Спесификата на 2 универсалното принудително изпълнение предполага имуществените правапредмет на сделките, обявени за недействителни да се върнат в масата на несъстоятелността. Моли се въззивният съд да отмени решението, в тази му част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което уважи предявеният иск и присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Е. С. П. не е депозирала отговор.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която е прогласен за относително недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността договорът за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА 192/2021 година по описа на нотариус В. Г., с район на действие –СРС, с №*** при НК.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата молба синдикът на „Лас брисас.14“ ЕООД /н/ излага, че с решение № 963 от 04.08.2022 г. по търг. д. №490/2022 г., СГС, TO VI-12, е открито производство по несъстоятелност на „Лас брисас.14“ ЕООД /н/ и е обявена неплатежоспособността му с начална дата 31.12.2020 г. На 13.07.2021 г. между „Лас брисас.14“ ЕООД /н/ и Ю. Н. М. е сключен договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 192, том II, peг.

№ 6925, дело № 337/2021 г. от 13.07.2021 г. по описа на нотариус В. Г., с район на действие – Софийски районен съд, с peг. № *** при Нотариалната камара, с който първият прехвърля на втория собствеността върху описания по-горе апартамент № 11. Срещу прехвърленото право на собственост страните уговарят продажна цена в размер на 40 000,00 лева, която Ю. Н. М. се задължава да заплати по банков път на „Лас брисас.14“ ЕООД /н/ в срок от 6 (шест) месеца от датата на продажбата или не по-късно от 13.01.2022 г. От справка, която синдикът извършва в сайта https://www.imot.bg/ относно средните пазарни цени за продажба на имоти в гр. София ж.к. „Фондови жилища“ към 13.07.2021 г. за имот с обща квадратура от 84 кв.м се установява, че стойността на квадратен метър за такъв имот е в размер на 1009,00 евро или приблизително 85 000,00 евро, от което се прави извод, че имотът е прехвърлен от несъстоятелното дружество на ответника Ю. М. за сума, която е около четири пъти по-ниска от пазарната и което действие уврежда масата.

За увреждаща се счита и сделката, с която Ю. М. прехвърля същия апартамент на ответника Е. П. с договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален 3 акт № 30, том VII, per. № 15352, дело № 1132/2021 г. от 09.11.2021 г. по описа на нотариус В. И., с район на действие – Софийски районен съд, с peг. № *** при Нотариалната камара, тъй като в същия продажната цена на недвижимия имот е в размер на 58 000,00 лева. Двете сделки са извършени след началната дата на неплатежоспособност на „ЛАС БРИСАС.14“ ЕООД – 31.12.2020 г., и в рамките на двугодишния срок от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност – 04.08.2022 г. Ответниците Ю. М. и Е. П. са недобросъвестни, тъй като към сключване на сделките са наясно, че с тях увреждат кредиторите на масата „Лас брисас.14“ ЕООД /н/. С оглед изложеното се иска сделките да се обявяват за недействителни по отношение на масата на основание чл. 647, ал. 1, т. 3, т. 6 ТЗ, евентуално на основание чл.

135 ЗЗД, евентуално да се обявят за нищожни, като симулативни, тъй като страните не са желали настъпването на правните им последици, а след уважаването на обуславящите искове се иска и осъждане на ответника Е. П. да предаде владението на имота.

Ответникът Ю. М. депозира отговор, с който на основание чл.237 ГПК признава исковете.Ответникът „Лас брисас.14“ ЕООД /н/, призован при условията на чл.50, ал. 4 ГПК, не взема отношение по предявените искове.

Ответникът Е. П. оспорва исковете като недоказани. Tвърди, че цената по договора е в различен размер от този посочен в нотариалния акт за сделката и че тя отговаря на условията, при които е сключен договора, а именно: учредена върху имота ипотека към трето лице, Съществуващ предварителен договор за неговата продажба с трето лице, както и с оглед на фактическото му състояние.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която е прогласен за относително недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността договорът за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА 192/2021 година по описа на нотариус В. Г., с район на действие –СРС, с №*** при НК. Съгласно последователната практика на ВКС, обобщена в Определение №517/04.07.2023 г. по ч.т.д. № 2698/2022 г. на ВКС, I т.о. исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ са правен способ за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу действия и сделки, които са 4 извършени от длъжника в производство по несъстоятелност и осъществяват фактически състав от кръга на уредените в чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. Действия и сделки, които не са извършени от длъжника и по които той не е страна, са извън обхвата на допустимата защита с исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, поради което иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за сделка или действие, по което страна не е длъжникът, е недопустим.

Защитата на правата на кредиторите на несъстоятелността в хипотезите на чл. 647, ал.1 ТЗ при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът се е разпоредил със собствена движима вещ преди предявяване на иска по чл.647, ал. 1 ТЗ, е чрез предявяване на обусловения осъдителен иск по чл. 108 ЗС, който е предявен в настоящото производство. Искът по чл. 108 ЗС се предявява за връщане в масата на несъстоятелността на вещта, предмет на сделката срещу приобретателя, за когото се твърди, че е недобросъвестен (знаел е за увреждането на масата на несъстоятелността или е придобил правата си безвъзмездно от съконтрахент на длъжника по сделка, по отношение на която са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 647, ал. 1 ТЗ), така определение№ 60433/01.12.2021 г. по ч.т.д. № 1449/2021 г. на ВКС, I т.о., в което е разяснено, че чрез този иск когато на връщане подлежи непарична престация се осъществява попълване на масата на несъстоятелността.

Конкуренцията на права между кредиторите на несъстоятелността, по отношение, на което има действие влязлото в сила решение по чл.646 и чл.647 ТЗ и третите лица, претендиращи собствени права върху имуществото, подлежащо на връщане в масата на несъстоятелността следва да се разреши в производството по обусловения иск по чл.108 ЗС, в който пасивно легитимиран е само прекият съконтрахент на длъжника. За основателността на исковата претенция по чл. 108 ЗС ищецът следва да докаже, че ответницата П. е недобросъвестна, тъй като съгласно разпоредбата на чл.647, ал.3 ТЗ недействителността по този член не засяга правата на третите добросъвестни лица, които са придобили имота възмездно преди вписване на исковата молба.

Установено е по делото наличие на договор за продажба от 09.11.2021 година, с който Ю. М. продава на Е. П. процесния недвижим имот, за който е налице влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ по отношение на договора за продажба, сключен между несъстоятелния длъжник и праводателя на ответницата П..

5

По отношение на добросъвестността на Е. П., че със сключването на сделката се уврежда масата на несъстоятелността, съдът намира следното:

От представената по делото справка-извлечение от Агенция по вписванията по отношение на процесния недвижим имот (л. 148 гръб и следващите) се установява, че В. М. е негов собственик най-късно от 28.09.1998 г., когато учредява ипотека върху имота, като до 12.02.2018 година имотът е бил предмет на договор за ипотека с различни кредитори, а на 12.02.2018 г. в хода на принудително изпълнение е изнесена на публична продан и придобит от Ч. Е., като на 16.03.2018 г. Ч. и ЛИ. Е. продават имота на „Лас брисас.14“.

На 17.07.2019 г. „Лас брисас.14“ продава имота на А. К., а на 29.05.2020 г. А. К. продава обратно имота на „Лас брисас.14“ ЕООД.

Според справката от Агенция по вписванията (л. 149 гръб) на 02.03.2021 г. „Лас брисас.14“ ЕООД, в качеството на длъжник учредява ипотека върху имота в полза на кредитора „Три груп България“ ЕООД. По делото е представен и договора за заем от 01.03.2021 г. (л.114), съгласно който „Три груп България“ ЕООД се задължава да предостави в заем на „Лас брисас.14“ ЕООД сумата от 70 000 лева, за срок от 10 години. Условие за предоставяне на заема е учредяване в полза на „Три груп България“ ЕООД на ипотека върху имота на длъжника, чието описание съвпада в описанието на процесния имот във ж.к. „Фондови жилища“. Задълженията по този договор за заем от 01.03.2021 г. са включени в списъка на приети вземания в производството по несъстоятелност на „Лас брисас.14“ ЕООД /н./ (л. 26). На 09.11.2021 г. е сключен и анекс (л. 117) към договора за заем от 01.03.2021 г. между „Лас брисас.14“ ЕООД /н/ и „Три груп България“ ЕООД, в който страните констатират, че задължението на длъжника за връщане на лихва и заплащане на уговорената месечна възнаградителна лихва не е изпълнено, но се съгласяват да се заличи учредената ипотека върху имота, за да може заемателят „Лас брисас.14“ ЕООД /н/ да отчужди същия. Следва да се отбележи, че към този момент собственик на имота е „Лас брисас.14“ ЕООД /н/, а не Ю. М..