Решение № 731 от 07.08.2019, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер ІV-92 Година 2019, 7 август гр.Бургас

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на втори август година две хиляди и деветнадесета, в откритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА секретар Цветанка Арнаудова като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова въззивно гражданско дело №

1000 описа за 2019 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на С.К.П. ***, подадена чрез адв.Н.С. от БАК, против решение № 1035 от 08.05.2019 г. по гр.д.9065/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА му, с която въззивникът е осъден да заплати на непълнолетното си дете Ванеса Стоянова П., действащо със съгласието на майка си С.Ц.П., издръжка за минал период от 07.12.2017 г. до 07.12.2018 г. в размер на общо 2 160 лв. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. На първо място се твърди, че при положение, че издръжката за минал период се претендира за нужди на детето, което е непълнолетно, следвало е тази претенция да бъде предявена от самото дете, със съгласието на родителя, а не само от родителя, какъвто е настоящият случай. На второ място се твърди, че неправилно съдът е приел тази претенция чрез съединяването й с вече предявената искова претенция за издръжка за бъдеще време, т.е.съдът е приел за разглеждане един самостоятелен иск чрез изменение на вече предявения иск. На следващо място се сочи, че съвсем недобросъвестно този иск е бил предявен след първото по делото съдебно заседание и след изслушването на детето. Сочи се още, че самото дете впоследствие е изразило позиция (в декларация от 15.03.2019 г.), че в момент, в който и двамата родители упражняват родителските права, то няма претенции към своя баща за издръжка за периода от м.12.2017 г. до м.декември 2018 г., която позиция е потвърдило впоследствие с подписване на втора декларация. В този смисъл се твърди, че дори да е била допустимо заявена и приета тази претенция, впоследствие непълнолетната дъщеря на страните е заявила, че не я поддържа. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът за минал период се отхвърля. Заявено е искане за повторно изслушване на детето.

Приложена е Декларация, подписана от непълнолетното дете на страните. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от въззивника. Няма искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата С.Ц.П.

***, чрез процесуалния й представител адв.М.Т. от БАК, оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание. Твърди се, че обжалваното решение не страда от посочените от въззивника пороци, правилно и обосновано е. Твърди се, че не е налице пречка за съединяване на иска за издръжка за минал период за разглеждане с иска за прекратяване на брака и съединените с него брачни искове. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство. Няма искания за допускане на нови доказателства. По повод представената писмена декларация от детето се твърди, че тя е подписана от детето под влиянието на неговия баща – въззивника. С твърдението, че тъй като детето не е навършило пълнолетие и няма как да прави самостоятелно изявление, а не е установено декларацията да е дадена със съгласието на бащата, се заявява, че представената декларация, подписана от детето е недопустима.

ДСП Бургас не е представила становище по подадената въззивна жалба. В съдебно заседание предоставя на съда да произнесе решение съобразно представените доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на въззиваемата С.Ц.П. против С.К.П., за прекратяване на брака на страните като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за вината. Претендира съдът да й предостави родителските права върху детето, а ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 200 лв месечно , платима на 10-то число на месеца, за който се отнася плащането, „дължима от датата на молбата до настъпване на законна причина за нейното отменяне или изменяне.

В първото по делото открито съдебно заседание ищцата е заявила, че „допълва исковата молба и с искането да бъде присъдена издръжка за детето и за минал период – една година преди подаване на исковата молба“ в размер на 200 лв месечно.

Първоинстанционният съд е приел, че с изявлението на ищцата е направено изменение и на претенцията за издръжка, чрез предявена претенция и за минал период.

Ответникът е оспорил исковете.

С обжалваното решение съдът е прекратил брака между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство; приел е, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи; постановил е след прекратяване на брака ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име – Ц.; ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга; предоставил е упражняването на родителските права върху детето Ванеса Стоянова П. на майката С.Ц.П. и като местоживеенето на детето ще бъде при майката; определил е режим на лични отношения на бащата с детето; и е осъдил бащата да заплаща на непълнолетното си дете Ванеса Стоянова П., действащо със съгласието на майка си С.Ц.П., месечна издръжка в размер на 180 лв, платима до 10-то число на текущия месец, считано от подаване на исковата молба - 07.12.2018 г. до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, като е отхвърлил иска за горницата над 180 лв до претендирания размер от 200 лв. Със същото решение съдът е осъдил въззивника С.К.П. да заплати на непълнолетното си дете Ванеса Стоянова П., действащо със съгласието на майка си С.Ц.П., издръжка за минал период от 07.12.2017 г. до 07.12.2018 г. в размер на общо 2 160 лв, като е отхвърлил иска за горницата над 2 160 лв до целия претендиран размер от 2 400 лв.

Решението на БРС е обжалвано само от ответника и само в частта, с която съдът го е осъдил да заплати на непълнолетното си дете Ванеса Стоянова П., действащо със съгласието на майка си С.Ц.П., издръжка за минал период от 07.12.2017 г. до 07.12.2018 г. в размер на общо 2 160 лв, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази му част, а в останалите си части решението е влязло в сила поради необжалването му от страните.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно.

В обжалваната част

(подлежаща на контрол за допустимост от въззивния съд), решението на БРС е допустимо.

Относно допустимостта на решението, и във връзка с основните наведени от въззивника оплаквания, съдът намира следното:

Както се посочи по-горе, основните оплаквания на въззивника в жалбата му се свеждат до твърдението, че поради това, че издръжката за минал период се претендира за нужди на детето, което е било непълнолетно още при предявяване на исковата претенция, следвало е тази претенция да бъде предявена от самото дете, със съгласието на родителя, а не само от родителя. Второто оплакване се състои в това, че съдът е приел за разглеждане този иск, чрез съединяването му с вече предявената искова претенция за издръжка за бъдеще време, т.е.съдът е приел за разглеждане един самостоятелен иск чрез изменение на вече предявения иск.

Посочените две оплаквания касаят допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Съдът намира и двете оплаквания за неоснователни и недоказани.

На първо място, съгласно разпоредбата на чл.322, ал.2 от ГПК, с брачните искове задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Разпоредбата на чл.322, ал.2 от ГПК не прави разлика между исковете за издръжка по чл.143 от СК и тези по чл.149 от СК – за минало време, поради което съдът приема, че искът по чл.149 от СК е допустимо да бъде съединен за общо разглеждане с брачните искове в брачния процес.

Съгласно приетото в т.1 от Постановление № 5 от 15.III.1978 г. по гр. д.

№ 77/1977 г., Пленум на ВС (прието при действието на отменения Семеен кодекс, но е приложимо и с оглед съответните разпоредби от сега действащия Семеен кодекс), не е допустимо в брачния процес за развод да участват като страни трети лица и ненавършилите пълнолетие деца.

Изрично е посочено, че тази недопустимост важи и тогава, когато решението по брачния иск влезе в сила, а делото продължи в частите за родителските права, семейното жилище, фамилното име и издръжката. По приетия за съвместно разглеждане с брачния иск иск за издръжка на децата, включително и непълнолетните, като страна-представител участва родителят, предявил иска.

С оглед изложеното съдът намира за неоснователно възражението, че страна по предявения иск за издръжка за минало време, съединен за общо разглеждане с брачните искове в настоящото производство, е следвало да бъде непълнолетната дъщеря на страните, а не нейната майка – С.П., съотв.че решението на БРС е недопустимо в обжалваната част.

Неоснователно е и възражението, че съдът е приел за разглеждане иска по чл.149 от СК, чрез съединяването му с вече предявената искова претенция за издръжка за бъдеще време, т.е. приел е за разглеждане един самостоятелен иск чрез изменение на вече предявения иск.

Обективното съединяване на искове може да стане както чрез предявяване от ищеца в обща искова молба на повече от един иск (чл.210, ал.1 от ГПК), така и чрез изменение на първоначално предявения иск, състоящо се в разширяване на иска, като наред с него се предявява още един или повече искове (арг.от чл.213 от ГПК). В случая искът по чл.149 от СК е насочен против същия ответник, подлежи на разглеждане по същия съдопроизводствен ред, поради което не е недопустимо съединяването му за разглеждане с вече предявените искове в едно производство.

По наведените в жалбата оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, настоящият съдебен състав намира следното:

По делото не е спорно, че страните са съпрузи, а детето Ванеса, родена на *** г., е родено от брака им.

По делото е установено, а не е и спорно между страните, че са във фактическа раздяла приблизително година и половина преди завеждането на иска, когато ищцата заедно с детето са напуснали семейното жилище и са заживели в друго жилище, нейна собственост, т.е.детето Ванеса живее при своята майка, която полага непосредствените грижи за детето.

Съгласно чл.149 СК, издръжка може да се търси и за минало време в рамките на една година преди делото.

Съдът намира за обосновани и споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото няма данни бащата да е плащал регулярно издръжка на детето си в периода от 1 година преди завеждане на иска. Не са представени писмени доказателства за такива регулярни плащания, нито е налице признание на майката, че е получавала ежемесечно суми за издръжка на детето.

Предоставяните от ответника на детето средства за лични разходи, купувал й е подаръци за рождените дни (съгласно отразеното в социалния доклад), според настоящия състав не представлява предоставяне на средства за издръжка на детето, тъй като сумите са давани направо на детето - за индивидуални негови разходи (св.Трифонов – „за екскурзия и лагери“), и не е установено това да е ставало ежемесечно.

При така представените доказателства съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че в периода от 1 година преди завеждане на иска, бащата е предоставял на детето средства за негови индивидуални разходи, по конкретни поводи, но няма данни да е давал регулярна парична издръжка по смисъла на чл.146 СК.

В този смисъл следва да се ценят и представените по делото декларации, подписани от детето (от 15.03.2018 г. и от 02.06.2019 г.). Доколкото изложените в първата декларация твърдения за предоставяне на суми от бащата на детето съвпадат с останалите данни по делото, следва да се приеме, че се касае за сумите, давани по конкретни поводи. Втората декларация удостоверява получаване от детето на сума, предоставена му от баща му, в размер на определената от първоинстанционния съд издръжка за минало време за 6 месеца.