Решение № 15982 от 05.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15982 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Я.Е.В.П. при участието на секретаря Н.С.И. като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Гражданско дело № 20211110118760 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на /ФИРМА/ срещу Д. Т.

М., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца /ФИРМА/ следните суми: 1990,21 лв. - главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № *******-2016 от 04.07.2016 г.; 99,91 лева – договорна/възнаградителна лихва за периода от 18.12.2018 г. до 22.02.2019 г.;

549,00 лева - лихва върху просрочена главница за периода от 22.02.2019 г. до 19.11.2020 г.; 72,00 лв. – дължими разходи за уведомяване.

Ищецът твърди, че на 4.07.2016 г. между /ФИРМА/ - кредитор, от една страна, и Д. Т. М. - оправомощен държател, от друга, е подписан Договор за кредитна карта за физически лица № *******-2016. По силата на сключения договор, ищецът бил предоставил на оправомощения държател кредитен лимит в размер на 2 000,00 лева. От своя страна, същият се е задължил да ползва кредитната карта съгласно условията по договора, в т.ч. да възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минималната погасителна вноска. Размерът и броят на погасителните вноски зависели от това дали и колко пари е усвоил оправомощеният държател. При този вид кредити, т.е. кредитни карти, нямало ясно дефинирани брой вноски, които следва да бъдат направени с цел погасяване на кредита, т.е. не се изготвял погасителен план. В чл. 3.1. от договора е определена единствено минимална погасителна вноска (МПВ), в размер на не по - малко от 3 % от отпуснатия кредитен лимит, която оправомощеният държател се задължава да осигурява ежемесечно по сметката си, посочена в чл. 3, и то в случай че ползва суми до размера на кредитния лимит. В чл. 3.1.1. от договора бил посочен период на клиентски плащания, т.е. периодът, в който оправомощеният държател можел да усвоява, т.е. да ползва, суми до размера на кредитния лимит - от 1-во до 30/31-во число на месеца. В чл. 3.1.2. от договора бил посочен период на погасяване/издължаване (ПП), т.е. периодът, в който задължително следва да 1 бъде осъществена поне минималната погасителна вноска за погасяване на използваните суми по кредитната карта - от 1-во до 15-то число от всеки месец, следващ периода на клиентските плащания, т.е. на ползването на кредитната карта. В чл. 2 от договора страните са уговорили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат, при ползване на суми от кредитния лимит и/или при допуснати просрочил. Освен основните права и задължения на страните, банковата сделка регламентирала и случаите, в които кредитът, в настоящия случай кредитния лимит, ставал предсрочно изискуем, по-конкретно чл. 8.12. Видно от приложената към справка „Информация за сметка за периода от 4.07.2016 до 22.02.2019 г.” и „Справка кредитна карта 04.07.2016 г. до 15.02.2019 г." съдържаща данни за извършваните с картата операции, в т.ч. плащания, тегления, погасявания и др., оправомощеният държател бил използвал средства от кредитния лимит, но не е погасявал изцяло и в срок ползваните суми, в т.ч. и МПВ. С оглед неизпълнението, ищецът се бил възползвал от правото си, съгласно чл. 10.1., във вр. с чл.

10.1.1., във вр. с чл. 8.12. от договора (неплащане на парично задължение), да обяви цялата непогасена част от кредита за предсрочно изцяло изискуема, в т.ч. да пристъпи към незабавно събиране на изискуемите суми - главница и лихви. Ищецът бил упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. преди подаване на настоящата искова молба, за което е уведомил длъжника чрез Покана за доброволно изпълнение покана (същата, ведно с придружаващи документи, била приложена към настоящото). Датата, на която кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем, била на 22.02.2019 г. За изпращане и връчване на поканата по чл. 60 ЗКИ до длъжника ищецът бил направил разходи в размер на 72,00 лв., които следвало да бъдат присъдени в тежест на ответника. Прави се искане в случай, че съдът счете връчването на поканата за доброволно изпълнение за нередовно, да приеме, че с предявяването, респ. с получаването на препис от исковата молба, кредитополучателят се считал уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Това обстоятелство обуславяло и интереса на ищеца да иска осъждане на ответника за претендираните с исковата молба суми (главница и лихви), в т.ч. неплатените вноски по кредита с настъпил падеж и вноските с ненастъпил падеж (предсрочно изискуемата главница), предвид обявената предсрочна изискуемост.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Софийски районен съд е сезиран с обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК, са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно 2 призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в негово отсъствие, а от приетите писмени доказателства – Договор за кредитна карта за физически лица № *******2016, извлечение от счетоводни книги на /ФИРМА/ към 20.11.2020 г., покана за доброволно изпълнение, информация за сметка за периода от 4.07.2016 – 22.02.2019 г. и справка кредитна карта за периода от 4.07.2016 г. до 15.02.2019 г., се установява, че искът е вероятно основателен - арг. чл. 239, ал.

1, т. 2 ГПК.

При този изход на правния спор с правна възможност за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е поискал присъждането им, поради което следва да му бъде присъдена сумата от 175,39 лв. – държавна такса за разглеждане на исковете, сумата от 503,74 лв. – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Т. М., ЕГН **********, с адрес /АДРЕС/, да заплати на /ФИРМА/, ЕИК ******, с адрес /АДРЕС/, сумата от 1990,21 лв. - главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № *******-2016 от 4.07.2016 г., ведно със законната лихва от 1.04.2021 г. до окончателното погасяване на вземането; сумата от 99,91 лева – договорна възнаградителна лихва по посочения договор за кредитна карта на физическо лице за периода от 18.12.2018 г. до 22.02.2019 г.; сумата от 549,00 лева - лихва за забава, начислена върху просрочена главница за периода от 22.02.2019 г. до 19.11.2020 г.; сумата от 72,00 лв. – дължими разходи за уведомяване и връчване на покана по чл. 60 ЗКИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Т. М., ЕГН **********, с адрес /АДРЕС/, да заплати на /ФИРМА/, ЕИК ******, с адрес /АДРЕС/, сумата от 679,13 лв., представляваща разноски по делото за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3