Определение № 1107 от 21.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1107 гр. София, 20.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Д. Росенова

Красимира Райчева като разгледа докладваното от Д. Росенова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601359 по описа за 2023 година

Производството е образувано по частен протест на прокурор от ОП – Перник против определение от 29.09.2023 г.,по н.о.х.д. № 211 /2023 ,по описа на ОС – Перник.

С определението е прекратено съдебното производство в разпоредително заседание като делото е върнато на ОП – Перник за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза.

В протеста се посочва, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно.Изразява се несъгласие с изложените аргументи от съда относно начина на описание на правната квалификация,обстоятелствата, при които е извършено инкриминираното деяние и участието на всеки един от обв. И. П. и обв.Б. П..Позовава се прокурорът на съдебната практика като се посочват решения по н.д.378/2015 г и № 395/16 г. на ВКС. По тези съображения предлага да бъде отменено определение за прекратяване на съдебното производство.

По реда на чл. 342 ал.2 НПК са постъпили възражения против протеста от защитниците на обвиняемият Б. И. П. и И. Б. П.

Адв. С., защитник на обв.Б. П.,във възражението си посочва, че протеста е неоснователен, поради което определението на съда следва да бъде оставено в сила.Посочва се,че на д.п. са допуснати съществени процесуални нарушения в постановлението за привличане на обв.Б. П.,защото не са посочени часа и мястото на извършване на престъплението.Със значимостта на тези факти за обвинението се обосновава с ТР 2/2002 г .на ОСНК на ВКС.Същите нарушения, според защитата, са допуснати и в обвинителния акт.Оспорва се правната квалификация, която не е описана правилно в протеста и създава впечатление за обвинение само за опит за убийство , което е в пълно несъответствие с фактическите обстоятелства и диспозитИ. на обвинителния акт. Посочва описанието на фактите и обстоятелства в обвинителния акт 1 относно начина на извършване на престъплението и неяснотите за авторството на деянието.Намира за „пестеливи“ доводите на държавното обвинение за субективната страна на престъплението и не за всеки обвиняем по отделно , а общо за двамата.Посочва се , че неправилно държавното обвинение се е позовало на решенията на върховната инстанция,защото не са относими към конкретната фактическа обстановка.

Адв.Д.,защитник на обв. И. П., във възражението си предлага да бъде потвърдено определението за прекратяване като правилно и законосъобразно.

Посочва, че протеста на ОП Перник е необоснован, защото изводите на решаващия съд за отсъствие на съответствие между фактическо и юридическо обвинение е правилен.Този недостатък на обвинителния акт нарушава правата на обвиняемите лица. Пояснява, че съдът е прекратил съдебното производство поради неправилната конструкция на обвинението и неясноти относно обстоятелствата кой от двамата обвиняеми е възпроизвел „смъртоносния изстрел. Пресъздава изписания състав на престъплението по чл. 116 а.1т.4 пр.3 вр.чл.115 вр.чл.20 и чл.18 НК и фактите от обвинителния акт. За да обоснове неправилността на правната конструкция, едновременно за две престъпления, едното при условия на опит, а другото довършено,се позовава на ТР 75/5.11.1984 г.на ОСНК и други решения на върховната инстанция.Оспорва като неправилна квалификацията на престъпленията,че е извършено в условията на съучастие като се позовава на практиката на върховната инстанция.

Въззивният съд след като се запозна с доводите на държавното обвинение, възраженията на защитниците и служебно провери изцяло атакувания съдебен акт намери следното :

Протестът е основателен. На фазата на д.п. не са допуснати отстраними , съществени процесуални нарушения, които ограничават правата на защита на обвиняемите лица.

При проверка на определението по чл. 248 ал.1 т.3 НПК въззивният съд установи, че е неправилно.

Съдът неправилно е обсъждал начина , по който държавното обвинение е квалифицирал фактите и обстоятелствата като престъпление по чл116 а.1т.4 и т.6 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 и чл.18 НК като е предложил своя квалификация.Посочената правна квалификация от съда на л.15 в определението е идентичната с тази в обвинителния акт. Квалификацията на инкриминираните деяние е съответната на практиката на върховната инстанция по въпросите за приложението на чл. 116 ал1 т.4 НК, когато се причинява смъртта на едно лице, а другото престъплението е спряло в стадия на опита. В този случай не са налице две деяния, а едно деяние, което следва да се квалифицира като довършено или опит в зависимост от това дали е настъпила смъртта на едно или повече лица.Това е така, защото престъплението е извършено при условията на квалифициращото обстоятелство по предложение последно на т.4 на чл. 116 НК , а именно „на 2 повече от едно лице“. Съдът няма право да указва на прокуратурата каква следва да бъде правната квалификация на деянието, защото по този начин се произнася по същество с оглед предмета на делото. Недопустимо е съдът в разпоредително заседание да изказва мнение относно начина на описване на обстоятелствата описани в обвинителния акт, механизма на извършване на престъплението и участие на обвиняемите в него. Всички тези въпроси са относими към обстоятелствата и фактите по повдигнатите обвинения, които подлежат на обсъждане в хода на съдебното следствие, а отговори относно правна квалификация на деянието следва да бъдат дадени в крайния съдебен акт.

При обсъждането на изискванията към обвинителния акт следва да се съобразят поставените стандарти към процесуалния документ на държавното обвинение като средство за формулиране на обвинението. Изискванията към обвиненията са да бъдат ясно и точно формулирани за да знае обвиняемия в какво се състой обвинението и да може да организира защитата си.

Обвинителният акт има предназначение да информира подсъдимите в какво се състои обвинението, за да може да се защитят по него. Това разбиране за процесуалния документ на обвинението е отразено в Р- 493-2008-III – НО, в което ВКС приема „ правата на обвиненото лице се свързват само с годността на обвинителния акт да формулира ясно и недвусмислено обвинението чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи съставомерни признаци на деянието и на неговите правни рамки.“

В ал.2 на чл.246 НПК и ТР 2/2002 г на ОСНКна ВКС на Р.Б са заложени основните изисквания към съдържанието на процесуалния документ на прокуратурата и в конкретния случай са спазени.

Не е вярно, че в обвинителния акт не са посочени времето, място и начина на извършване на инкриминираните деяния.В обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт е посочено, че деянието е осъществено на 5.07.2022 г., в гр. Радомир и с пистолет с неустановена марка.

По този начин са изпълнени изискванията към обвинителния акт и постановлението по чл.219 НПК поставени в ТР 2/2002 г на ОСНК на ВКС на Р.Б.Не са основателни възраженията и не е задължителен елемент от състава на престъплението административния адрес,на който е извършено престъплението и часа , защото това са обстоятелства ,които могат да бъдат установени в хода на съдебното следствие,а ако това не е възможно не следва ,че деянието не е конкретизирано. Не установяване на тези данни не е нарушение на нормативните изисквания за необходимите реквизити към актовете на държавното обвинение и не е съществено процесуално нарушение, защото не поставя под съмнение времето и мястото на извършване на престъплението,поради което и не води до ограничаване правата на обвиняемите на защита.На последно място следва да се отговори на възражението на защитата на подс.Б. П. ,че е нарушена презумцията за невиновност на лицето като е описано съдебното му минало в обвинителния акт.Това е така,защото в ал.2 на чл.246 НПК е поставено изискване към прокуратурата в обвинителния акт да бъдат посочени данни за личността на обвиняемите лица.Тези данни не нарушават правото на защита на 3 обвиняемото лице ,защото нямат характера на доказателства по смисъла на НПК.

При тези констатации въззивния съд счита , че обвинителния акт отговаря на изискванията на чл. 246 ал.2 НПК, практика на ВКС на Република България залегнала в ТР № 1/2002 г и константната такава на върховната инстанция по този въпрос.

По изложените съображение въззивната инстанция намира ,че определението като неправилно следва да бъде отменено .

Ето защо, на основание чл. 345 ал.1 НПК , Апелативен съд – София , Наказателно отделение ,9 състав.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определението от 29.09.2023 г. постановено по н.о.х.д. № 211/2023 г.по описа на Окръжен съд – Перник.

Връща делото на Окръжен съд – Перник за продължаване на съдопроизводствените действия .

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4