Решение № 1890 от 03.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1890 гр. Плевен, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20254430104807 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Ю. И. Д. от гр. *** против В. С. П. и Ф. Н.

П., и двамата от гр. ***. В молбата се твърди, че ответниците са съпрузи.

Твърди се, че на 31. 05. 2023 год. страните са сключили договор за паричен заем за сумата от 6 000 лв., която е следвало да бъде върната от ответниците на ищеца до 31. 07. 2023 год. Твърди се, че през различни периоди от време ответниците са погасили с различни по размер суми част от дълга в размер на 2 700 лв., като остатъкът в размер на 3 300 лв. не е издължен. В заключение ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 3 300 лв., представляваща остатък от непогасения паричен заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и да му заплатят солидарно сумата от 1 000 лв., представляваща лихва за забава върху непогасената част от заема за периода от 31. 07. 2023 год. до завеждане на делото. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

С определение от 25. 09. 2025 год. е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство предявеният от ответниците насрещен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

Ответниците ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.

1

Ищецът ангажира неоснователна. становище, че насрещната искова молба е

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.

От даденото в горната разпоредба определение е видно, че договорът за заем е реален договор, т. е. неговият фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са предмет на договора. От това следва, че моментът на сключване на заемния договор се свързва не с постигането на съгласие между страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума, а с предаването на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния /така: решение № 174- 2010- IV г. о., решение № 837- 2010- IV г. о., решение № 524- 2011- IV г. о., решение № 262- 2017- IV г. о. и много други/. В конкретния случай визираните по- горе елементи на фактическия състав на договора за заем не са налице. По делото е приложен договор за паричен заем с дата 31. 05. 2023 год. с нотариална заверка на подписите на страните рег. № 3068 на помощник- нотариус С. М. от кантората на нотариус *** с район на действие Плевенския районен съд. Видно е, че съгласно договора ищецът Ю. И. Д. като заемодател е предоставил на ответниците В. С.

П. и Ф. Н. П. като заемополучатели заем в размер на сумата от 6 000 лв., която е следвало да бъде върната до 31. 07. 2023 год. В съдържанието на договора не е отразено, че заетата сума е била предадена на заемополучателите. Липсват и надлежни писмени доказателства- разписка, декларация или друг документ, изходящ от ответниците, които да удостоверяват получаването от тяхна страна на сумата със задължението да я върнат на падежа. В обясненията си пред съда, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, ищецът е потвърдил, че няма документ извън договора за предаване на сумата, но е заявил, че парите са броени пред нотариус на посочената в договора дата. Тези твърдения на ищеца се опровергават от показанията на разпитания свидетел С. М., който заявява, че никога при даване на заем не се е извършвало плащане пред нотариус, като 2 неговите правомощия са се изчерпвали единствено с удостоверяването на постигнатото съгласие по заемното правоотношение. Не следва да се игнорират и показанията на свидетелите *** П. и ***, преценени при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, в които се съдържат сведения, че заетата сума в размер на 6 000 лв. е била под условиепрехвърляне на правото на собственост в полза на заемодателя на определен недвижим имот- и не е била реално усвоена от заемополучателите. При тези обстоятелства се налага изводът, че ищецът Ю. И. Д. не е провел изискваното от процесуалния закон /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на договора за заем, поради което предявеният от него иск за връщане на сумата от 3 300 лв. се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Този иск има акцесорен характер и съдбата му се определя от произнасянето на съда по главния иск. Поради отхвърляне на иска по чл. 240 ал. 1 от ЗЗД като неоснователен следва да се отхвърли и иска за присъждане на лихва за забава в размер на 1 000 лв. за периода от 31. 07. 2023 год. до 06.

08. 2025 год.

По насрещния иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 1 от 28. 05. 1979 год., уважаването на иска по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД предполага предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост- когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. Във всички случаи ищецът следва да докаже единствено даването на сумата или друго материално благо, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. От представените по делото писмени доказателстваплатежни нареждания от Wise Payments Ltd.- се установява извършването на редица преводи на парични суми от ответника В. П. по банковата сметка на ищеца Ю. Д., открита в „Банка ДСК“. Горното се потвърждава и от 3 представените от самия ищец справки за операциите и движението по сметката му за периода от 01. 01. 2023 год. до 31. 12. 2023 год. Видно е, че общият размер на преведените от ответника суми в периода от 23. 02. 2023 год. до 16. 11. 2023 год. възлиза на 9 300 лв. За да изясни правното основание на така преведените и съответно получени от ищеца парични средства, съдът съобрази на първо място показанията на разпитаните свидетели *** П. и ***, от които се установява, че през м. януари 2023 год. ответниците са взели от ищеца заем в размер на 2 500 лв., за да заминат за ***. В обясненията си ищецът не отрича наличието на такъв договор за заем от 04. 01. 2023 год., като твърди, че заетата сума е била в размер на 4 500 лв. и същата е била върната изцяло. Доколкото е налице противоречие между твърденията на ответниците, подкрепени от свидетелските показания, и обясненията на ищеца, които поначало нямат доказателствена сила, относно размера на заемните средства по договора от м. януари 2023 год., съдът приема, че договорът е сключен за по- малката сума, т. е. 2 500 лв., и е погасен с част от извършените от ответника В. П. банкови преводи във Великобритания. Правното основание на остатъка от преведените суми не беше установено в хода на съдебното дирене.

Оттам обоснована е тезата на ответниците, че плащането на процесната сума от 6 800 лв. е недължимо, тъй като ищецът не е доказал причина /основание/ за получаването й. Казано с други думи, събраният по делото доказателствен материал не потвърди наличието на облигационно или друго правоотношение между страните, което да е съществувало към момента на извършването на преводите и да оправдава получаването на сумите от ищеца. В заключение може да се обобщи, че са налице условията за уважаване на предявения иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, но само по отношение на ответника В. П., доколкото сумите са преведени от него и с това същият се е обеднил. Ответницата Ф. П. няма участие в настъпилото разместване на парични средства и нейната правна сфера не е засегната, поради което исковата й претенция се явява неоснователна.

При този изход на делото ищецът Ю. И. Д. следва да заплати на ответниците В. С. П. и Ф. Н. П. направените деловодни разноски в размер на 943, 30 лв.

По тези съображения Плевенският районен съд

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ю. И. Д. от гр. ***, ЕГН **********, против В. С. П. от гр. ***, ЕГН **********, и Ф. Н. П. от гр. ***, ЕГН **********, иск по чл. 240 ал. 1 от ЗЗД за заплащане при условията на солидарност на сумата от 3 300 лв., представляваща непогасен остатък от задължение по договор за паричен заем от 31. 05. 2023 год.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ю. И. Д. от гр. ***, ЕГН **********, против В. С. П. от гр. ***, ЕГН **********, и Ф. Н. П. от гр.

***, ЕГН **********, иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане при условията на солидарност на сумата от 1 000 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 3 300 лв. за периода от 31. 07. 2023 год. до 06. 08. 2025 год.

ОСЪЖДА Ю. И. Д. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на В. С. П. от гр. ***, ЕГН **********, сумата от 6 800 лв., получена без правно основание, ведно със законната лихва, считано от 11. 09. 2025 год. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска на Ф. Н. П. от гр.

***, ЕГН **********, като неоснователен.

ОСЪЖДА Ю. И. Д. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на В. С. П. от гр. ***, ЕГН **********, и Ф. Н. П. от гр. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 943, 30 лв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5