Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 870 от 23.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3339/2024
Вид
Решение № 870
Подписан
23.06.2025
В сила
23.06.2025
Състав
Иво Дачев, Асен Воденичаров, Мария Георгиева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Закон за държавната собственост
  • чл.68 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл.86 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000503339 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5302 от 26.09.2024 год., постановено по гр.д.№ 11354/2023 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 30 състав е признато за установено по предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗС от Сдружение „Съюз на слепите в България“ срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти, а именно: 1/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: гр.

София, район Красна поляна, ж.к. „Илинден“, бл.114, вх.А, ет.1, без посочена площ в документа, предназначение на самостоятелния обект: За търговска дейност за битови услуги, брой нива на обекта 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори - на съшия етаж *** и ***, под обекта няма и над обекта

*** и 2/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. София, район Красна поляна, ж.к. „Илинден“, бл.114, вх.А, ет.1, без посочена площ в документа, предназначение на самостоятелния обект: За обслужваща дейност за битови услуги, брой нива на обекта 1 при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори - на същия етаж ***, *** и

***, под обекта няма и над обекта ***,*** и

***, като с решението са разпределени и разноските по делото.

Решението е обжалвано от ответника Държавата, представлявана от министъра на 1 регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител с доводи за неправилност. Твърди, че Държавата е собственик на имотите и при това положение, ищецът не е могъл да го придобие по давност, т.е. имотите не са годен обект на придобивната давност. Оспроват се изводите на съда, с които е прието, че в полза на ищеца е изтекъл предвидения в материалния закон придобивен срок. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият Сдружение „Съюз на слепите в България“ депозира отговор с който оспорва жалбата, като неоснователна и моли за потвърждаване на решението. Излага доводи, че са налице предпоставките на закона за придобиване на имотите по давност, порадие което при упражнено владение през давностния срок е придобил и собствеността. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд с исковата молба е предявен иск от Сдружение „Съюз на слепите в България“ срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като се твърди, че му е било предоставено ползването на процесните Магазини №№ 1 и №2, находящи се в гр. София, район Красна поляна, ж.к.

„Илинден“, бл.114, вх.А, ет.1, като за тях бил съставен Акт за държавна собственост № 12431 /нов 2714/ от 31.07.1987 г., в който е отразено, че се предоставя за ползване на Съюза на слепите в България. Твърди се, че от този момент до датата на подаване на исковата молба стопанисва имотите като свои, без противопоставяне от страна на трети лица, включително и на държавата. В този смисъл, твърди, че в негова полза е изтекъл необходимият срок на придобивната давност, на който се позовава. Владението продължава необезпокоявано и неоспорвано от никого, вече повече от 30 години. Поддържа, че с разпоредбата на чл.7, ал.3 от Закона за държавната собственост, както и с изменението на чл.86 на Закона за собствеността, ДВ бр.33 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г., давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. Следователно за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС от ДВ бр.33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. На 31.05.2006 г. теченето на давностния срок е спряно с разпоредбата на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността. След неколократното възобновяване на така наложения мораториум, последното му удължаване е обявено за противоконституционно по силата на Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС к. д. № 16/2021 г. считано от датата влизане в сила на решението след неговото обнародване /ДВ бр. 18 от 04.03.2022 г./. Следователно възобновяването на срока е от 07.03.2022 г., когато е изтекъл последния ден на необходимия 10-годишен период. Поради 2 това, уточнява периода на несмущавано владение, довело до изтичане на придобивна давност в него полза с начален момент от 01.06.1996 г. до датата на подаване на исковата молба, тъй като продължава да владее имота. Поддържа, че през годините е манифестирал правото си пред Държавата, включително и с изрично искане за деактуване на имота като негова собственост. Въпреки това, към настоящия момент тази процедура не е била проведена, което съставлява формална пречка за удостоверяване на собствеността му.

Предвид изложеното, моли да бъде признато спрямо ответника, че е собственик на процесните недвижими имоти, на основание изтекла в придобивна давност.

Ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството оспорва иска като твърди, че е ищеца не е придобил правото на собственост върху имотите, по посоченото основание и моли за отхвърляне на иска.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до обстоятелството дали по отношение на ищеца е налице фактическия състав на института на придобивната давност, намира следното:

За да може да бъде придобит един недвижим имот по давност в общия случай следва да е налице непрекъснато владение в продължение на 10 годишен период от време. В чл.68 от ЗС се съдържа определение на владението. То е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично и чрез другиго, като своя. Обективният признак на владението - упражняването на фактическа власт върху веща изисква тази власт да се изразява в установено трайно и пълно владение върху вещта. Субективният признак на владението - изисква да се държи вещта, като своя постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване съдържанието на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Придобивната давност е юридическо събитие, като юридически факт и представлява сравнително лесно средство за доказване на правото на собственост.

В настоящия случай не се оспорва от ответника обстоятелството, че ищецът упражнява фактическа власт върху процесните имоти. Спорен е въпроса доколко имотите, като държавна собственост, изобщо са годен обект за придобиване по давност, предвид дългогодишната забрана за това, респ. наложеният мораториум за придобиване право на собственост на имоти частна държавна и общинска собственост, както и намерението вещта да се свои.

Не е спорно по делото, че имотите са актувани като държавни през 1987 г., като към този момент държавната собственост не се е деляла на публична и частна. По силата на чл.86 от Закона за собствеността в действащата му към онзи момент редакция „Не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост.“. С влизане в сила на Закона за държавната собственост /ЗДС/ през 1996 г. държавната собственост се разделя на публична и частна, като публична собственост са само изрично посочени обекти – чл. 2, ал.2 3 от ЗДС и всички вещи, извън изрично изброените стават частна държавна собственост.

Процесните недвижими имоти не попадат в нито една от хипотезите на чл.2, ал.2 от ЗДС, поради което са станали частна държавна собственост. През 1996 г. е променен и текстът на чл.86 от ЗС, който вече предвижда, че не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост, като разпоредбата е в сила от 01.06.1996 г., поради което следва да се приеме, че от тази дата е започнала да тече придобивна давност за завладените имоти - частна държавна собственост в полза на владеещите ги лица. Течението на давността е спряно с нормата на §1 от Закон за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г.), считано от 01.06.2006г. – в последния ден преди изтичането на десетгодишния срок и от този момент е наложен т.нар. мораториум върху придобиването по давност на имоти – частна държавна собственост, продължаван многократно. С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн.

ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр.

18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).

В настоящия случай течащата в полза на ищеца придобивна давност върху имотите – частна държавна собственост е започнала да тече на 01.06.1996 г., спряла е да тече на 01.06.2006 г. и отново е продължила да тече на 08.03.2022 г. – с изтичането на три дни след обнародването на решението на КС на 04.03.2022 г. Липсват каквито и да било данни след тази дата, владението на ищеца да е било прекъснато, смутено или отнето, поради което следва да се приеме, че към датата на исковата молба десетгодишният срок е изтекъл.

Намерението на ищеца да свои вещта се предполага на осн. чл. 69 от ЗС, а демонстрацията на същото по отношение на всички, вкл. и по отношение на действителния собственик се и установява от събраните по делото посмени доказателства, от които се установява, че достъп до помещенията за оглед от съдебно-техническата експертиза се предоставя от представител на ищеца – същите имат отделен, самостоятелен вход и не са достъпни без негово съдействие, и двете помещения се ползват от него, като едното от тях се отдава под наем именно от ищеца на ветеринарна клиника, а другото е ползвано за стоматологичен кабинет за нуждите на Съюза на слепите. Следва да се приеме, че ищецът е демонстрирал намерението си за своене достатъчно явно, като по делото няма данни държавата да е предприела някакви мерки за охрана на правата си. Такива твърдения даже не са наведени в производството.

Изложеното мотивира съда да приеме основателност на исковата претенция.

Поради съвпадение на правните изводи на настоящият въззивен състав с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора пред въззивният съд, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, разноски, които съдът определя в размер на 300 лева, с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените пред въззивния съд процесуални действия.

4

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5302 от 26.09.2024 год., постановено по гр.д.№ 11354/2023 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 30 състав.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Сдружение „Съюз на слепите в България“ разноски в размер на 300 лева, на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5