Акт № 3414 от 28.07.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

18.10.2012 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

09.20

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор: като разгледа докладваното от

Величка Борилова дело номер

20121200500535 по описа за

2012 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Община Б., представлявана от „Р. Б.”Е., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н С., ул.”Г.” № ., представлявано от Е.В. и М.А. – изпълнителни директори, чрез адв.В. М.-Т. и адв.Г.А. – и двамата от САК насочена против Решение № 3289/19.04.2012 г. на РС Б., постановено по гр.д. № 1882/2011 г. по описа на същия съд.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост.

Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество уважаване на заявената искова претенция.

В постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор по въззивната жалба от процесуалния представител на ответника доводите във въззивната жалба се оспорват изцяло и се поддържа правилност на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като прецени събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно между страните, а е установено и от приобщените писмени доказателства, че същите са били обвързани от договор за управление /поръчка/ от 11.01.2010 г. /л.5 – л.7 от първоинстанционното дело/, при клаузите, уговорени в него, който е бил едностранно предсрочно прекратен от въззивника.

Това е станало с уведомление изх.№ 027/03.01.2011 г., с което въззивникът е уведомил въззиваемата, че на осн.чл.7 от договора за управление прекратява последния поради грубо нарушение и неизпълнение на задълженията на въззиваемата по организация, надлюдение и контрол на дейността на персована в управлявания от нея офис, констатирано при извънредна проверна от отдел „Вътрешен одит” на Банката, докладвана на Райфайзенбънк Б. на 20.12.2010 г.

Съобразно уговореното между страните при тези хипотеза поръчващия не дължи обезщетение за предсрочно прекратяване на договора, за разлика от хипотезата на чл.6 от същия.

От представения и приет като доказателство по делото одитен доклад във връзка с констатирани дефицити и груби нарушения на вътрешните правила и процедури в касовата дейност на офис Б. 1, чийто управител е била въззиваемата се установява, че цел и обхват на одита са били цялостна проверка на касовата дейност на офис Б. 1, във връзка с получен анонимен сигнал за системни нарушения на вътрешните банкови процедури и инструкции за работа от страна на тримата оперативни касиери.

При извършване на ревизия на 9-те банкомата, обслужвани от офис Б. 1, се установил дефицит в размер на 405 000 лв.

Става ясно от доклада, че вътрешният одит е извършил преглед на всички касови документи за периода юли 2004 г. - ноември 2010 г., като подробно са отразени и изброени констатираните нарушения, извършени от служителите.

Следва да се отбележи изрично, че по отношение на въззиваемата в доклада не са посочени никакви конкретни нейни нарушения като управител, още по-малко – груби такива.

В хода на производството пред районния съд е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, която районният съд е кредитирал изцяло, въпреки оспорването й от страна на процесуалния представител на въззивника.

Последната е докладвала, че въззиваемата е спазвала вътрешните правила на Банката по отношение на организацията, контрола и наблюдението на персонала и на ежедневните дейности в офиса.

Както констатациите на одитния доклад, така и и представеното от въззивника удостоверение изх.№ 19656/19.03.2012 г. са установили, че че в офис 1 в гр.Б. на Р. са били извършвани неправомерни разпореждания със сметки на клиенти в периода 23.01.2007 г. - 23.11.2010 г. /П. е станала управител едва на 11.01.2010 г./.

Горният факт дал основание на районния съд да заключи, че злоупотребите на посочените в доклада длъжности лица са започнали много преди въззиваемата да заеме длъжността.

Районният съд заключил още, че констатираните злоупотреби не са били вследствие на лошо създадена организация или действия/бездействия на въззиваемата, а вследствие на пропуски в цялостната организация и правилата, създадени от Ръководството на Банката, и на пробив в организацията на сигурността на Банката, създадена от Централното управление.

Посочил, че от одитния доклад 2010 г. за последващия одит на офис Б. и РКЦ Б. ставало ясно, че на 10.06.2010 г. е била извършена проверка на място за степента на изпълнение на отбелязаните с тип "А" констатации в одитния доклад 83/2009 г. на офис Б. 1 и РКЦ Б. и е била дадена положителна оценка относно степента на изпълнение на констатациите в одитния доклад 75/2009 г.

Районният съд кредитирал изслушаната експертиза и в частта й, установяваща че вътрешните банкови документи, касаещи касовата дейност, не съдържат задължения за управителя на офиса за пряк и непосредствен физически контрол на тази дейност на персонала. Регулярните доклади на регионалния супервайзор също не определяли работата на офиса като рискова.

Освен това П. редовно е назначавала ревизии на касите от съответните комисии от служители. Тя не следвало да отговаря за това, че служителите от тези комисии фиктивно са изпълнявали задълженията си, защото не е била длъжна и да предполага, че касиерите неправомерно са се разпореждали с поверените им чужди пари.

Експертизата е дала заключение и относно това, че не се установявали конкретни нарушения на функциите и задачите, определени в длъжностната характеристика на въззиваемата като управител на офиса, касаещи касовата дейност.

По отношение на тези констатации на вещото лице районният съд приел, че са в унисон с проверените вътрешни банкови документи, както и приложените към делото доклади, ревизии, правила и др.

При така приетите за установени пред него факти районният съд навел, че за ищцата в първоинстанционното производство липсвал правен интерес от предявяване на иск за установяване на незаконосъобразното прекратяване на договора й за управление.

Възможността тя да защити накърнените й имуществени права с осъдителен иск съставлявал достатъчна процесуална предпоставка да не се предявява установителен такъв.

В случая въззивникът прекратил договора за управление, като ползвал клаузата в същия, че при груби нарушения на вътрешните правила за работа може предсрочно да го прекрати.

Това обаче не го освобождавало от задължението да докаже по делото, че П. действително е допуснала такива груби нарушения на вътрешните банкови правила.

Подобно доказване не било проведено успешно от страна на Р..

С тези уточнения районният съд приел, че е сезиран сиск за дължимо обезщетение за претърпени вреди от предсрочно освобождаване от длъжност.

Приел, че правоотношението между страните по делото следвало да се квалифицира по чл.280 и следв. от ЗЗДог, тъй като договорът за управление е по естеството си договор за поръчка.

Той е двустранен, възмезден, консенсуален и с продължително изпълнение, като създава трайни отношения между страните, според които довереникът се задължава да извършва от името на доверителя възложените от него действия, като правата и задълженията, възникнали по повод действията на довереника, са в полза и за сметка на доверителя.

Претенцията на П. е за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнението на регламентираните задължения на въззивника при прекратяване на договора.

Посочил, че мандатът предвижда възможност за довереника да иска от доверителя заплащане на разноските, които е направил, и уговореното възнаграждение в случай на предсрочно прекратяване на договора (оттегляне на поръчката - чл.288 от ЗЗДог).

В настоящия случай договорът е бил прекратен предсрочно, без предизвестие и без заплащане на предвиденото и уговорено обезщетение в него.

Правното основание на предявения иск произтичал от договора за поръчка и възможността на довереника да получи възнаграждение и след прекратяване на мандата. Това обезщетение следва да бъде присъдено, след като е налице изпълнение от страна на довереника (ищцата по делото) на задълженията му, свързани с договора за поръчка. По този иск следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е налице валидно сключен договор, който е породил желаните от страните правни последици, както и че ищецът е изправна по него страна.

Договорът за управление е самостоятелен вид договор, който се урежда от гражданското законодателство.

Неизпълнението му е основание за договорна отговорност.

В договорите за управление са уточнени правата и задълженията на страните, механизмът за определяне на възнаграждението по договора и основанията за прекратяването му. След като договорът за управление е прекратен преди изтичането на договорения срок, едностранно, без да са налице предвидените в него основания за това, ищецът е в правото си да претендира договорените обезщетения.

Тази отговорност е договорна и произтича от нарушение на задълженията, които е поела Банката към управителя на офиса по силата на правоотношението, в което се намира с него.