Решение № 20 от 20.04.2023, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Пещера, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно наказателно дело № 20235240200030 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Е. В., ЕГН **********, с адрес: с.

Мокрище, ***, чрез адв. К. У. от АК - Пазарджик, против Наказателно постановление № 22-0315-000677/07.11.2022 г. на Началника на РУ-Пещера към ОДМВР – Пазарджик, с което на жалбоподателя В. Е. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева), на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Твърди се, че същото е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. Оспорва изцяло фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, като твърди, че същата не отговаря на обективната истина, тъй като е неправилно възприета от актосъставителя. Прави искане за отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят В. В. се явява лично и с 1 процесуалния си представител адв. К. У.. П оддържа жалбата, излага съображения за неоснователност на НП и моли за неговата отмяна.

Претендира разноски.

Административнонаказващият орган – Началникът на РУ - Пещера, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Депозира писмено становище, в което моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено атакуваното НП. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Н а 23.10.2022 г., в 16:05 часа, в гр. Пещера на ул. „Михаил Такев“ срещу № 165, в посока изхода на гр. Пещера, жалбоподателят В. Е. В. управлявал лек автомобил „Мицубиши Лансер“, с рег. № РА2474КМ, негова лична собственост. В автомобила заедно с него бил и свид. В.

А. Моторното превозно средство издавало шум. По същото време свидетелите С. К. и К. С., и двамата младши автоконтрольори в РУ – Пещера, изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение в района. Двамата решили да извършат проверка на процесното МПС.

Автомобилът бил спрян за проверка от свид. С. К.. Жалбоподателят В. В. представил на свид. С. К. изисканите му документи и на зададения му от свид. С. К. въпрос не е ли малко шумна колата, отговорил, че е малко шумна, но такъв е моделът на автомобила. След това свид. С. К. влязъл в патрулния автомобил. Тъй като колата издавала шум, контролните органи, само на база слуховите си възприятия приели, че автомобилът е със снето шумозаглушително устройство - без задно крайно гърне и неизправността му е значителна. След около 15 минути от полицейския автомобил излязъл свид.

К. С., който повикал жалбоподателя, като му обяснил, че ще му бъде съставен акт, тъй като лекият автомобил е без задно крайно гърне. Жалбоподателят не бил съгласен с това твърдение на полицейския служител, тъй като в действителност автомобилът имал задно крайно гърне. Попитал полицейския служител как е преценил, че автомобилът е неизправен, а свид. К. С. му 2 отговорил: „Ами, с уши“. Жалбоподателят веднага потърсил по телефона свид. Й. М. за съвет, като му обяснил случая и му казал, че без да е извършен оглед на автомобила полицейските служители му съставили акт за това, че автомобила е без задно крайно гърне, независимо, че реално автомобила има такова. Свидетелят Й. М. посъветвал жалбоподателя да не влиза в разправа с полицейските служители, да подпише съставения му акт с изявлението, че има възражения, след което да изложи същите в писмена форма. Непосредствено след приключване на проверката жалбоподателят и свид. В. А. отишли с лек автомобил „Мицубиши Лансер“, с рег. № РА2474КМ, до дома на свид. Й. М. в гр. Стамболийски, където последния огледал автомобила, констатирал наличието на задно крайно гърне и направил няколко снимки на моторното превозно средство.

В хода на проверката свид. К. С., в присъствието на колегата си С. К. – свидетел-очевидец при установяване на нарушението и на нарушителя В. В., съставил АУАН № 842653/23.10.2022 г. за това, че жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мицубиши Лансер“, с рег. № РА2474КМ, със снето шумозаглушително устройство – без задно крайно гърне.

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят подписал АУАН с изявлението, че има възражения. На същата дата – 23.10.2022 г. на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят депозирал възражение по издадения АУАН, в което изложил своята позиция по случая.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя В. Е. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 01.02.2023г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от доказателствата, приложени по административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото, както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени, гласни и веществени доказателства.

Разпитан като свидетел актосъставителят

3

К.

С. потвърждава авторството на АУАН. Същият твърди, че на посочената в АУАН дата двамата с колегата му С. К. били наряд и се намирали в гр. Пещера, на ул.

„Михаил Такев“ срещу № 165. В късния следобед забелязали движението на лек автомобил „Мицубиши Лансер“, от който се чувал силен шум. Решили да спрат автомобила, като свид. С. К. подал стоп-палка. Свидетелят К. С. сочи, че двамата със свид. С. К. огледали автомобила и видели, че моторното превозно средство е без задно крайно гърне.

При проведения му разпит свид. С. К. излага идентични с посочените от свид. К. С. обстоятелства относно спирането на автомобила за проверка на процесната дата. Същият обаче от една страна сочи, че визуално установил, че процесния автомобил е без задно крайно гърне, а от друга, че не се е навеждал да види дали автомобила има гърне, както и че няма спомен с колегата му К. С. да са оглеждали въпросния автомобил.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитан В. А. А., който разказва подробно за случая. Същият сочи, че бил заедно с жалбоподателя в автомобила когато на процесната дата 23.10.2022 г. полицейският служител С. К. спрял автомобила за проверка.

Твърди, че жалбоподателят свалил прозореца на автомобила, дал документите си на полицейския служител С. К., а последния го попитал: „Тази кола не е ли малко шумна?“. Жалбоподателят отговорил, че е малко шумна, но такъв е моделът на автомобила. След това свид. С. К. влязъл в патрулния аявтомобил.

След около 15 минути свид. К. С. излязъл от полицейския автомобил и извикал жалбоподателя, като му обяснил, че ще му бъде съставен акт, тъй като лекия автомобил е без задно крайно гърне. Свидетелят В.

А. заявява, че е сигурен, че процесния автомобил е имал задно крайно гърне към момента на проверката. Именно поради това жалбоподателят не бил съгласен с твърдението на полицейския служител, че автомобилът няма задно крайно гърне и го попитал по какъв начин е установил неизправността на автомобила, а той му отговорил: „Ами с уши“.

Свидетелят В. А. категорично заявява, че полицейските служители не са извършвали оглед на оглед на автомобила и не са обикаляли около него. Същият заявява, че след проверката двамата с жалбоподателя отишли в гр. Септември при свид. Й. М., който също видял, че автомобила има задно крайно гърне.

4

За преодоляване на констатираното противоречие в показанията на свидетелите К. С. и В. А. е проведена очна ставка между двамата относно това дали полицейския служител К. С. и колегата му С. К. при проверката на процесната дата са извършили оглед на процесния автомобил преди да установят липсата на шумозаглушително устройство на автомобила, а именно задно крайно гърне. В хода да проведената очна ставка свид. К. С. отстъпва от първоначалната си позиция при проведения му разпит, че двамата с колегата му свид. С. К. са извършили оглед на процесния автомобил по време на проверката, като вече заявява, че не си спомня дали са извършили оглед на автомобила преди той да състави АУАН. От своя страна свид. В. А. продължава да е категоричен, че полицейските служители не са извършили оглед на автомобила преди да съставят АУАН и не са установили визуално липса на задно крайно гърне на автомобила, защото такава реално не е имало.

По делото в качеството на свидетел е разпитан Й. П. М., който заявява, че познава жалбоподателя от дълго време и знае, че същият преди около 4 години купил от гр. Кърджали лек автомобил „Мицубиши Лансер“, с който много пъти е ходил до дома му в гр. Септември. Свидетелят Й. М. излага, че действително въпросния автомобил има характерен звук като на спортен автомобил. Сочи, че след като на процесната дата жалбоподателя му се обадил и му казал, че полицейски служители, без да огледат автомобила, му написали акт за това, че автомобила няма задно крайно гърне, въпреки че в действителност има такова, той го посъветвал да не се разправя със служителите, да подпише акта с изявлението, че има възражения и впоследствие да изложи такива в писмена форма. Свидетелят Й. М. сочи, че около час след това жалбоподателят и свид.

В. А. отишли до дома му в гр. Септември, където той огледал автомобила и видял, че същият е с налично задно крайно гърне, както и че автомобилът е в същото състояние, в което той го знае от закупуването му от жалбоподателя. Затова направил снимки на автомобила. Свидетелят Й. М. твърди, че след случая заедно с жалбоподателя закарали автомобила на технически преглед, при който било установено, че автомобилът е технически изправен и в негово присъствие бил върнат талона на жалбоподателя.

Съдът не кредитира показанията на свид. К. С. в частта, в която сочи, че 5 двамата със свид. С. К. са огледали автомобила в хода на проверката, тъй като в тази им част са колебливи и изолирани. Съдът не възприема показанията на свид. С. К. в частта, в която сочи, че е установил визуално липсата на задно крайно гърне на автомобила, тъй като в тази им част са вътрешно противоречиви. От една страна свид. С. К. твърди, че е установил визуално нарушението, а от друга, че няма спомен да се е навеждал да види дали автомобила има гърне, както и че не си спомня да е оглеждал автомобила.

Съдът не възприема показанията на свидетелите К. С. и С. К. в частта, в която твърдят, че по време на проверката автомобила е бил без задно крайно гърне, тъй като не се установява по несъмнен начин тази им констатация да се дължи на лични техни зрителни възприятия. Очевидно, за да достигнат до извода, че автомобила е без задно крайно гърне, полицейските служители са се доверили само на слуховите си възприятия. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К. С. и С. К. в останалата им част, тъй като в същата кореспондират с изложеното от свид. В. А., присъствал лично на проверката.

Съдът кредитира показанията на свидетелите В. А. и

Й. М., както и приетите писмени и веществени доказателства по делото, тъй като намира същите за достоверни, логични, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви помежду си.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.