Определение № 1096 от 02.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1096 гр. Велико Търново, 02.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Й. Воденичаров

Пенко Цанков като разгледа докладваното от Й. Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20224100500610 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.396 ГПК.

Предмет на подадената от Ц. В. Н./ правоприемник по универсално завещание на починалата в хода на исковото производство- Л.Н.А./ чрез пълномощника й адвокат Й. М. от ВТАК, частна жалба е определение от 18.07.2022 г. по гр.д. № 3685/2021 г. на ВТРС , с което е отхвърлена молбата й за допускане на обезпечение на предявения срещу етажните собственици в сграда , находяща се в гр.Велико Търново , ул.“Охрид“ № 1, вх.Б- взискател по изпълнително дело 58/2018 г. по описа на ЧСИ И.Ц. и В. Й. А.- длъжник, иск за приемане за установено , че за първия ответник не съществува право на принудително изпълнение върху ½ идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, съставляващ апартамент № 11 в гр.В.Търново , ул.“Охрид“ № 1, вх.Б, ет.4 поради опороченост на вписаната върху него на 26.10.2918 г. възбрана/ в смисъл , че води дотам, че не може да създаде в полза на взискателя непротивопоставимост по смисъла на чл.453, т.2 ГПК на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД , явяващо се придобивния титул на идеалната част /, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по въпросното дело, конкретизирано в действието въвод във владение на купувача на публичната продан .

Моли да бъде отменено и допусната поисканата обезпечителна мярка , с доводи постановлението за възлагане на имота от 25.11.2020 г. да не е влязло в сила спрямо наследодателката, поради обстоятелството , че връчването му на 03.12.2020 г. е извършено чрез жалбоподателката и няма окончателен съдебен акт по повод на обжалването му по в.гр.д. № 91/2021 г. на ВТОС.

Частната жалба е допустима, но лишена от процесуално основание.

За всяко конкретно приложение на правото на обезпечение е достатъчно да се установи:

1/ наличие на връзка и покритие в умозрителната област на вероятността на твърдяните от молителя/ ищеца/ факти, с претендираното въз основа на тях неудовлетворено субективно право или с отричането да принадлежи на другата страна , т.е. че то най-предполагаемо / без да се търси разбира се отнапред доказателствена сигурност/ е възникнало и съществува или не съществува - извод , който да следва от писмените доказателства или 2 / ако те са недостатъчни или въобще лицето не може да представи такива, твърденията да са логически и законово съвместими по хипотеза с бъдещия или предявения иск , т.е. очевидно и изначално да не изключват пораждането или 1 несъществуването на правото, чиято защита се търси или се отрича в защита на друго право ; 3/ да разкриват обстоятелства , сочещи наличие на обезпечителна нужда, въплатена в съдържанието на легалния разпоредителен израз : „ … без него / обезпечението/ ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението“ / чл.391, ал.1 ГПК/ .

Разбира се, иска, който е предявен или ще се предявява, трябва да е допустим/ аргумент от чл. 124, ал.1, вр. чл.130 ГПК/

Твърденията в исковата молба и петитума й / след поправката / не очертават модел на вещноправна защита в приложното поле на чл.498, ал.2, изр.2-ро ГПК , тъй-като нито купувачът на имота на публичната продан е ответник по делото , нито е повдигнат спор относно придобивния титул на въпросната ½ идеална част от обема на правото на собственост и принадлежността й в актива на имуществото на починалата Лиляна Н. А..

Както бе казано по горе предявеният иск има за предмет и насоченост отрицание на правото на принудително изпълнение на страната взискател етажните собственици в сграда , находяща се в гр.Велико Търново , ул.“Охрид“ № 1, вх.Б, поради опороченост на вписаната върху имота на 26.10.2018 г. възбрана, която води дотам, че не може да създаде непротивопоставимост по смисъла на чл.453, т.2 ГПК на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД , явяващо се придобивния титул на идеалната част.

Не отговаря на истината твърдението , че постановлението за възлагане на имота от 25.11.2020 г. не е влязло в сила . Констатацията за обратното се извежда от мотивите на решение № 410/21.10.2022 г. по в.гр.д. № 711/2022 г. на ВТОС по повод на обжалване на постановление от 20.10.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в първото постановление.

Доколкото действието въвод във владение на купувача на публична продан по чл.498, ал.1 ГПК е законна последица от влязлото в сила постановление за възлагане на имота, което като деривативен придобивен титул на правото на собственост по силата на закона е самостоятелно изпълнително основание за този резултат/ защита на владението чрез предаването му на лицето разполагащо с призната му възможност да се смята спрямо всички други лица за новия собственик на имота, включително и срещу онова, държащо го в своя фактическа власт – чл.498, ал.2, изр.1-во ГПК / , той не може да бъде осуетяван чрез „спиране на изпълнението “/ както е поискано/ като обезпечителна мярка по реда на чл.397, ал.1, т.3 ГПК. Съдържанието на израза „спиране на изпълнението“ се вижда от текста на чл.432, ал.1, т.1 ГПК : случаят на акта на съда по чл.397, ал.1, т.3 ГПК е указано , че се отнася до спиране на изпълнителното производство.

Това е логически очевидно , защото по изпълнителното дело е принудително изпълнявано парично задължение чрез насочване на изпълнението върху конкретния недвижим имот / чл.483 и сл. ГПК/ , приключило с влизане в сила на постановлението за възлагане след проведената публична продан , поради което вече няма какво повече да се изпълнява върху същия имот , за да се спира изпълнението.

Въводът тук не е никакво изпълнително действие като елемент на съвкупността от уредените от закона способи , чието прилагане да доведе до ефекта на принудително събиране/ цялостно или частично / на паричното задължение, а е последица от успешно настъпил такъв ефект, която по начало / но не във всички случаи/ с оглед спецификата на иска, може да се осуети само ако се спре изпълнението на самото постановление за възлагане като друг вид подходяща мярка по смисъла на чл.397, ал.1, т.3 ГПК, но това в разглеждания случай е невъзможно. Затова поискана обезпечителна мярка е напълно неподходяща.

По изложените съображения, обжалваното определение подлежи на 2 потвърждаване.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1190/18.07.2022 г. по гр.д. № 3685/2021 г. на ВТРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3