Определение № 478 от 30.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 478 гр. Велико Търново, 30.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРН.Я КОЛЕВА

Членове:

ГАЛИНА К.

Ирена Колева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно гражданско дело № 20234000500382 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.1 т.2 ГПК вр. чл.248 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ТБ „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление град София, район Триадица, *********, чрез пълномощник – юрисконсулт Н. Н., срещу Определение № 317/17.05.2023г. по гр.дело № 318/2022г. по описа на Окръжен съд-Габрово, с което е оставена без уважение молба на дружеството за изменение на Решение № 232/01.12.2022г. по делото в частта за разноските, като неоснователна. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на атакуваното определение. Развива оплаквания, че първоинстанционният съд не е взел предвид факта, че към момента на подаване на исковата молба не е налице висящо изпълнително производство и че след изтичане на погасителната давност, той не е инициирал предприемането на каквито и да било действия по принудително изпълнение. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго, с което подадената от него молба за изменение на постановеното по спора решение в частта за разноските бъде уважена. Претендира сторените в настоящото производство разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещните страни Л. И. Ч. и К. П. Ч., и двете чрез пълномощник – адвокат Р. – М. Х.-К., в който заемат становище за неоснователност на същата и наведените в нея оплаквания. Излагат, че взискателят по изпълнението не е предприел действия за прекратяване на изпълнителното производство въпреки изтеклия давностен срок, не е поискал от съдебния изпълнител вдигане на наложени възбрани и запори, както и че прекратяването на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е станало по инициатива на длъжника. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и в негова полза присъдени направените в настоящото производство разноски.

След като разгледа подадената частна жалба и доводите, изложени в нея, както и се запозна с материалите по делото, съдът установи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице – страна по делото с правен интерес да атакува неизгоден за нея акт, поради което същата се 1 явява допустима и подлежи на разглеждане. По същество се явява основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.дело № 318/2022г. по описа на Районен съд-Габрово е образувано по искова молба с вх. № 2498/01.08.2022г. на Л. И. Ч. и К. П. Ч. срещу ТБ „ИНВЕСТБАНК“ АД с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на посоченото търговско дружество парични суми по изпълнителен лист от 27.05.2010г., издаден по ч.гр.д. № 995/2010г. на Районен съд-Габрово и по изпълнителен лист от 15.06.2010г., издаден по ч.гр.д. № 1140/2010г. на Районен съдГаброво, поради изтекла в тяхна полза 5-годишна погасителна давност.

С Решение № 232/01.12.2022г. Окръжен съд-Габрово е уважил изцяло предявената искова претенция при направено признание на същата от страна на ответника, като е счел, че 5-годишният давностен срок по чл.110 ЗЗД е изтекъл на 03.11.2018г. и вземанията по посочените изпълнителни листи не се дължат. Със същото решение е възложил на ТБ „ИНВЕСТБАНК“ АД сторените от ищците разноски по делото, тъй като е приел за неоснователно искането на ответника, заявено още с отговора на ИМ, за присъждане на разноските в тежест на противната страна съгласно разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК.

В срока по чл.248 ал.1 от ГПК ответното дружество е подало молба с искане за изменение на решението в частта за разноските с довода, че ищците нямат право на разноски при приложението на чл.78 ал.2 ГПК, чиито предпоставки са налице.

Насрещните страни са подали отговор на молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските, в който са заели становище за нейната неоснователност.

С обжалваното определение Окръжен съд-Габрово е отхвърлил молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че не са осъществени предпоставките за присъждане на направените по делото разноски по предявената искова претенция по реда на чл.78 ал.2 ГПК, доколкото втората изискуема от закона предпоставка не е налице поради наличие на изпълнителен титул за ответника, който може винаги да бъде приведен в действие.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Отговорността за разноски е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Затова тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право. Разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК въвежда изключение от този принцип, само ако са налице едновременно две предпоставки – с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска.

В настоящия случай е бил предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по давност, за което ответното дружество е било снабдено с изпълнителен титул, като е признало иска. Действително, в съдебната практика се приема, че ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска. По делото обаче не се констатират обстоятелства, които да доведат до извод, че с поведението си ответникът е дал повод на ищците да предявят иск по чл.439 ГПК за недължимост на вземането на дружеството поради погасяването му по давност.

В действителност ответното дружество е разполагало с изпълнителен титул от 2010г., но не е предприело въз основа на него изпълнителни действия срещу длъжниците в продължение на повече от осем години, което е обусловило уважаването на иска за недължимост на вземането поради погасяването му по давност. Бездействието на взискателя, а не искането, направено от длъжниците с нарочна молба до съдебния изпълнител, е обусловило и прекратяването на изпълнителното производство от последния с Постановление от 20.05.2022г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради настъпила перемпция. Няма и данни същото да е обжалвано от взискателя, а след влизането му в сила 2 вдигането на наложени възбрани и запори се извършва служебно от съдебния изпълнител, не по искане на взискателя. Към датата на подаване на исковата молба не е налице висящо изпълнително производство и не са налице данни по делото, нито твърдения от частните жалбоподатели за отправяни покани или предприемани извънсъдебни действия по събиране на вземането от страна на ответника. Видно от материалите по изпълнителното дело, не е поискано от последния връщане на оригиналите на изпълнителните листи с намерение за образуване на ново изпълнително производство.

При тези факти следва да се приеме, че към датата но депозиране на исковата молба ответникът не е дал повод за завеждане на делото.

По изложените съображения и доколкото изводите на настоящият състав се различават от тези на първоинстанционния съд, то обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и разноските по делото останат в тежест на ищците така, както са направени.

Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат независимо от изхода на делото, тъй като съгласно константната съдебна практика в производството по разноските страните не си дължат разноски. В производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 317/17.05.2023г. по гр.дело № 318/2022г. по описа на Окръжен съд-Габрово, с което е оставено без уважение искане за изменение на Решение № 232/01.12.2022г. по делото в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 232/01.12.2022г. по гр.д. № 318/2022г. на Окръжен съд-Габрово в частта, в която ответникът ТБ „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление град София, район Триадица, ********* е осъден да заплати на ищците Л. И.

Ч., ЕГН ********** и К. П. Ч., ЕГН **********, и двете от с. Раховци, община Габрово, вила 2, сумата от 6 703 лв. – сторени по делото разноски.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд на Република България.

Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3